Решение № 179 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6470/2007 г.

Решение № 179 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6470/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (отм.). С решение № 213 от 13.07.2007 г. по гр. д. № 13/2004 г. на Смолянския окръжен съд, постановено при повторно въззивно разглеждане на делото след отменителното решение от 12.12.2003 г. по гр. д. № 1799/2002 г. на Върховния касационен съд, е оставено в сила първоинстанционното решение от 20.07.2001 г. по гр. д. № 540/2001 г. на Смолянския районен съд. С него са отхвърлени предявените от Я. С. М., М. С. О., Р. С. И. и А. С. В. против М. В. Б. и М. Р. Б. искове за собственост на парцел **** в кв. 185а по плана на гр. С. и предаване от ответниците владението върху източното строително петно в имота, а против О. С. и МФ производството е прекратено, като недопустимо. Въззивното решение е обжалвано от ищците с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Молят за отмяната му и вместо това се постанови решение, с което исковете им бъдат уважени. Ответниците М. Б. и М. Б. оспорват жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба основания за отмяна във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Касаторите, ищци са предявили ревандикационен иск относно имот, представлявал бивш земеделски такъв, впоследствие включен в регулационния план, за който на ответниците, физически лица е отстъпено право на строеж. Поддържали са, че разпореждането с имота им е станало след влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което и правото на ответниците не може да им се противопостави и са искали неговата ревандикация. Искът е предявен през 1994 г. и спорът многократно е разглеждан от различни съдебни инстанции. В исковата си молба ищците са се позовали на възстановяване на земеделския имот на наследодателя им С. А. М., починал през 1991 г., с решението № 2* от 16.06.92 г. на ОбПК, гр. С., с което е възстановено правото им на собственост върху земеделска земя или правото да получат тяхната парична равностойност върху 15.400 дка, а искането им за32.200 дка е частично уважено по мотиви, които не са приложени. Впоследствие е постановено второ решение № 2* от 27.08.97 г., с което е възстановено право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на описаните в него три имота и е отказано възстановяване на други такива, поради изложените мотиви. Установено е от многобройните заключения на техническите експертизи по делото, а и се поддържа от самите ищци, че спорният парцел **** образуван от имот пл. № 2* по кадастралния план на града и се намира в м. "К", в която наследодателят им е бил собственик на няколко земеделски имота. За част от този имот, описан в решението като нива с площ 0.458 дка, правото на собственост е възстановено в стари реални граници и е установено, че попада в парцели, различни от спорния, за които ищците са се снабдили и с констативен нот. акт № 2205/97 г. За останалата част от заявения за възстановяване имот е постановен отказ на поземлената комисия, поради което и въззивният съд е приел, че ищците не са установили, че са собственици на спорния имот. Обсъдил е данните по развилото се производство по обжалване решението на поземлената комисия, приключило с влязлото в сила решение от 7.06.2006 г. по адм. д. № 86/2006 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решението на районния съд за отмяна на акта на поземлената комисия в тази му част и прекратяване на производството по жалбата, поради пропускане на срока по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Изводите на въззивния съд в обжалваното решение са правилни и обосновани и се споделят и от настоящата инстанция. За да се уважи иск по чл. 108 ЗС следва да са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки, първата от които е ищецът да е собственик на имота, в който смисъл е константната съдебна практика, както правилно поддържат ответниците. Предмет на спора е земеделски имот, включен в регулационния план преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което ищците следва да установят провеждането на предвидената в закона административна процедура по възстановяване на собствеността му, с решение на поземлената комисия /сега ОбСЗГ/, за да се легитимират като негови собственици. Правилно и обосновано от събраните в тази насока доказателства въззивният съд е приел, че същите не притежават тази легитимация с оглед постановения от поземлената комисия отказ да им бъде възстановен имот в м. "К", с площ от 2.519 дка, имот пл. № 2* извън възстановената им част от този имот по т. 1 от решението, попадащ в различни от процесния парцели. Проверката на законосъобразността на този отказ не може да е предмет на настоящето производство по предявения ревандикационен иск, както неоснователно поддържат касаторите, тъй като съществува специална процедура за това, предвидена в чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и същата е приключила с влязло в сила съдебно решение. Поддържаните от касаторите доводи за неправилността на този отказ не могат да бъдат обсъждани и по реда на т. н. косвен съдебен контрол по същите съображения, тъй като липсата на една от предпоставките на иска по чл. 108 ЗС е достатъчно основание за неоснователността му. Неоснователно е и оплакването, че в предходното отменително решение на касационната инстанция е отречено придобитото от ответниците право, тъй като е осъществено след влизане в сила на ЗСПЗЗ - 1.03.91 г. Действително, фактите по отстъпеното право на строеж върху парцела са установени по несъмнен начин в производството, но същите са относими към въпроса за възстановяване правото на собственост върху бившия земеделски имот и указанията в отменителното решение са в смисъл изясняване дали е приключила процедурата за това с конститутивно решение, отговарящо на изискванията на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ за индивидуализация на имота. В съответствие с тези указания при новото въззивно разглеждане съдът е обсъдил събраните доказателства, установяващи липсата на материална легитимация на ищците като собственици на спорния имот и само на това основание е приел искът им за неоснователен, без да е необходимо произнасяне по наличието на останалите предпоставки на чл. 108 ЗС. Поради горните съображения въззивното решение, като правилно и обосновано, постановено при липса на поддържаните касационни основания за неговата отмяна, следва да се остави в сила. С оглед този изход на делото касаторите следва да заплатят на ответниците направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв. Водим от горното, настоящият състав на II г. о. на ВКС на РБ