Решение № 8416 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4474/2011 г.

Решение № 8416 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4474/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по чл. 243 от АПК. Образувано е по молба на Валя Кирилова Стоянова за отмяна на решение № 8444 от 23.06.2010 г., постановено по адм. дело № 16519 от 2009 г. от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение, с което е оставено в сила решение № 225 от 24.09.2009 г. по адм. дело № 215 от 2009 г. по описа на Административния съд - Перник. Твърди, че са налице законовите изисквания на чл. 239, т. 1 от АПК, а именно наличие на новооткрити доказателства от отчуждителната преписка в община Перник, които не са били представени на молителката, но които касаят претенцията й за възстановяване на наследствен недвижим имот. Тези доказателства не са били известни на съда при решаването на спора, а молителката не е могла да ги представи. Ответникът - кметът на община Перник, не изразява становище по молбата за отмяна. Настоящият състав, като взе предвид доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното: С атакуваното по реда на отмяната решение № 8444 от 23.06.2010 г. по адм. дело № 16519 от 2009 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение, е оставено в сила решение № 225 от 24.09.2009 г. по адм. дело № 215 от 2009 г. на Административния съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата на настоящия молител срещу отказ на кмета на община Перник по повод молба № 07/ОС-299 от 2007 г. на Валя Кирилова Стоянова за отмяна на отчуждаването на имоти № 14 и 15 в кв. "Стара Тева" - гр. Перник. За да остави в сила атакуваното пред него решение на АС - Перник, съставът на Върховния административен съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (обн., ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г.), съгласно която искането за отмяна на отчуждаването се прави в 6-месечен срок от влизането на закона в сила, като с § 2 от ПЗР на ЗОСОИ (обн., ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г.) този срок е бил възстановен до 22.05.1998 г. В мотивите си съдът е приел, че от страна на жалбоподателя не е било доказано, че в законоустановените преклузивни срокове е било направено искане за отмяна на отчуждаването. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая с молбата за отмяна като нови писмени доказателства са представени НА № 103/1960 г., НА 151/1939 г., решение № 83 от 11.07.1959 г., протокол от 16.12.1958 г., решение № 82 от 1.07.1959 г. и протокол от 26.12.1958 г. Посочените документи се отнасят до правото на собственост и обезщетяването на наследодателите на Валя Кирилова Стоянова, като те не могат да се приемат за ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като с тях не се установяват обстоятелства, които да са от съществено значение за делото. Новопредставените с молбата за отмяна доказателства по никакъв начин не могат да доведат до установяване на правно положение, различно от това, обусловило крайния съдебен акт, чиято отмяна се претендира, тъй като не се отнасят до спорното по делото пред Върховния административен съд обстоятелство, а именно неупражняването в срок на правото за подаване на искане за отмяна на отчуждаването от жалбоподателя. Поради това горецитираните документи не могат да бъдат взети предвид като нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да предизвикат правната последица отмяна на съдебното решение. От изложеното следва, че не е налице основанието по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на атакуваното решение, поради което Върховният административен съд - петчленен състав, на основание чл. 244, ал. 1 АПК