Решение № 4195 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11991/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), представляван от упълномощения представител старши юрисконсулт Я. Кънчева. Жалбата е срещу решение 104 от 29.09.2023г., постановено по адм. дело 406/2022г. от Административен съд Ловеч, в частта му, с която е отменено решение 33/3/3120054/3/01/04/01/ от 21.10.2022г., издадено от настоящия касатор, в частта на т.II от същото, с която е определен размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ въз основа на т.18 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установяване на нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013г. (Правилата), в размер на сумата 82 965,19 лева и в частта на т.III от същото, с която е определена окончателната финансова корекция на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата, в размер на 82 965,19 лева и е върната преписката в отменената част на изпълнителният директор на ДФЗ за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение. Със същото решение е осъден и ДФЗ да заплати на ЕТ В. Симеонова 2012 сумата от 900 лева разноски по делото. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяването на ново по същество, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ЕТ В. Симеонова-2012 , чрез процесуалния представител адвокат Б. Цеков, в писмен отговор и писмена защита оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да я отхвърли и да остави в сила съдебния акт в обжалваната му част. Претендира се и присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице посочените в нея отменителни касационни основания по чл.209, т.3 от АПК и съдебното решение, в оспорената му част, е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е и основателна. Производството пред Административен съд Ловеч е било образувано по жалба на ЕТ В. Симеонова-2012 срещу решение 33/3/3120054/3/01/04/01/ от 21.10.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция. С него на едноличния търговец по т.I му е определена финансова корекция в размер на 8296,52 лв.; по т.II финансова корекция в размер на 82 965,19 лв. и по т.III на основание чл.3, ал.1 от Правилата - окончателна финансова корекция в размер на 82 965,19 лв. С обжалваното решение 104 от 29.092023г. по адм. дело 406/2022г. Административен съд Ловеч е отхвърлил като неоснователно оспорването против решение 33/3/3120054/3/01/04/01/ от 21.10.2022г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на т.I от същото; отменил е като незаконосъобразно решение 33/3/3120054/3/01/04/01/ от 21.10.2022г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на т.II и т.III от същото и е върнал преписката в отменената част на изпълнителният директор на ДФЗ за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение. Предмет на касационното производство е посочената по-горе отменителна част от решението на административния съд. По отношение на отхвърлителната част на съдебното решение, касационна жалба не е подадена. За да постанови оспорения резултат съдът е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Същото обаче било издадено при неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка съдът, предвид установеното от вещото лице и след приетите нови писмени доказателства, е направил извод, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри, както по отношение на приходите от субсидираната дейност за 2016г. и 2017г., така и по отношение на заложените параметри за брой заети лица за същите 2016г. и 2017г. Приел е обаче, че не се потвърждава процента на изпълнението спрямо заложените параметри за брой заети лица в бизнес плана, изчислени средноаритметично за проверения период, определен средноаритметично за 2 пълни финансови години 2016г. и 2017г. Предвид на изложеното според съда неправилно се явява определената за възстановяване финансова корекция с оспореното решение 33/3/3120054/3/01/04/01/ от 21.10.2022г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на т. II и т. III. Неправилно е бил определен размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ въз основа на т.18 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата. В тази връзка съдът е постановил оспорения резултат. Решението, в обжалваната му част, е неправилно. Страните не спорят за установените от първоинстанционния съд факти, а относно това дали ползвателят на помощта е допуснал констатираното от административния орган неизпълнение на договорни и нормативни задължения. Свързаният с това спорен въпрос е дали изискванията за устойчива заетост могат да бъдат изпълнени чрез представените едва пред съда приложение 1 към договор за предоставяне на персонал (л.260 от първоинстанционното дело), анекс от 15.12.2015г. към договор за предоставяне на персонал (л.261 от първоинстанционното дело) и анекс от 28.12.2015г. към договор за предоставяне на персонал (л.318 от първоинстанционното дело). Представените доказателства удостоверяват договори с лица, наети от друг работодател. Именно въз основа на тях е изготвено и допълнителното заключение на вещото лице по делото. Съдът е кредитирал неговото заключение и е приел, че средноаритметичната стойност на заетите лица за 2016г. и 2017г. възлиза 4.04 броя лица, а финансовата корекция следва да е в размер 5% от предоставената финансова помощ по договора. Настоящият съдебен състав не споделя решаващият извод на Административен съд - Ловеч, че при изпълнението на бизнес плана по отношение на изискването за устойчива заетост следва да се вземе предвид заетостта по трудови правоотношения на лицата, които са нает от ГОЛДЕН ЕООД персонал. Видно от представените приложение 1 към договор за предоставяне на персонал и анекси от 15.12.2015г. и 28.12.2015г. към договор за предоставяне на персонал, ЕТ В, Симеонова-2012 наема от ГОЛДЕН ЕООД служители на длъжности, съответни на трудовата заетост, която трябва да имат лицата, назначени съгласно бизнес плана. Тези лица обаче се явяват нает персонал от друг работодател. В случая неправилно съдът се е позовал на представените доказателства и на заключението на вещото лице. Същите не е следвало да се вземат предвид. Административният съд не е съобразил, че в бизнес плана бенефициера се е задължил да наеме постоянно зает персонал, като изрично е записал, че се предвижда в комплекса да бъдат назначени на постоянен трудов договор още петима служители, а през летния период заетите да се увеличат с още двама. (стр.5 от бизнес плана). По делото безспорно е установено, че през 2016г. и 2017г. в ЕТ В, Симеонова-2012 не е имало назначени лица на трудов договор. Съгласно чл.16, ал. 1, изречение първо от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 29/2008г., Наредбата), кандидатите представят бизнес план по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Проектът е одобрен за финансиране именно въз основа на параметрите на устойчива заетост, който той се е задължил да спазва след сключване на договора и изплащане на помощта. Според т.26 от Допълнителната разпоредба (ДР) на Наредбата "устойчива заетост" е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. В този смисъл в случая бенефициера не е спазил поет ангажимент, обективиран в бизнес плана да наеме на работа по трудов договор петима служители. Една от целите на мярката по чл. 2 е насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони. При тълкуване на легалната дефиниция на §1, т.26 от ДР на Наредба 29/2008 г. се налага изводът, че за да бъде спазено изискването за устойчива заетост, въз основа на което проектът е одобрен за финансиране, запазването и/или разкриването на нови работни места следва да бъде направено единствено в предприятието на подпомаганото юридическо лице ЕТ В, Симеонова-2012 . Иначе казано, заетост за периода, заложен в бизнес плана, трябва да бъде осигурена за всички предвидени лица, но работодател и осигурител трябва да бъде ЕТ В, Симеонова-2012 , а не което и да е друго дружество, независимо от това по какъв начин са регламентирани отношенията по предоставяне на персонал между него и бенефициера. По делото е безспорно установено, че между ЕТ В, Симеонова-2012 и ГОЛДЕН ЕООД са сключени договори за предоставяне на персонал, но с тези договори ответното дружество не изпълнява нормативното и договорно задължение да запази или разкрие работни места при себе си като работодател. В случая няма пречка при необходимост да се използват услугите на други лица наети, но трябва да е изпълнено и изискването за трайна трудова заетост на 5 лица по трудов договор. Поради това неоснователно първоинстанционният съд е приел като изпълнение на показателя за нает персонал стойностите, включващи предоставените от ГОЛДЕН ЕООД служители. Във връзка с изложеното настоящия състав намира, че правилно изпълнителният директор на ДФЗ е наложил санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора или 82 965,19 лева, тъй като съгласно т. 18 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата се касае за неизпълнение по-голямо от 50% от заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и тежестта на нарушението засяга критерий за допустимост по мярката. По изложените съображения съдебното решение, в оспорената му част, е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Доколкото решаващият съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе с решение по същество, с което да отхвърли жалбата на ЕТ В. Симеонова-2012 против решение на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция 33/3/3120054/3/01/04/01/ от 21.10.2022г. в частта му по т.II и т.III. С оглед на постановения по делото резултат съдебното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ДФЗ е осъден да заплати разноските, сторени от жалбоподателя пред първоинстанционния съд. Предвид изхода на спора, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1463,72 лв., както следва: по 150лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, определено съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК; 500лв. заплатен депозит за вещо лице пред първоинстанционния съд и 663,72 лв. държавна такса за касационното производство. ЕТ В. Симеонова-2012 следва да заплати на ДФЗ посочената сума. Искането на ответника за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран така и на основание чл.221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,