Решение № 7076 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 72/2014 г.

Решение № 7076 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 72/2014 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР -Варна срещу решение № 2601 от 22.10.2013 г. по адм. д. № 2341/2013 г. на Административен съд Варна, с което е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 6080/2009 от 17.06.2009 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на полицията Варна при Министерство на вътрешните работи, с която на Катя Георгиева Шматова е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление, на основание чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП, за допуснато нарушение на чл. 315, ал. 1, предл. 2 от Кодекса за застраховането, за срок до отпадане на основанието. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, тъй като мотивите на съдебния акт, с който е отменено наказателното постановление, вкл. поради изтекла давност, нямат обвързваща доказателствена сила при постановяване на оспореното решение. Видно от публично достъпния сайт на "Гаранционния фонд" е било, че лицето не е погасило вноската си за застраховка "Гражданска отговорност" поради което и същата е прекратена в срок. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок и след направеното уточнение от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорената принудителна административна мярка, съдът е направил изводи, че с влязло в сила на 30.07.2013 г. решение № 2300 от 10.07.2013 г. на Варненския районен съд, по н. а. х. д. 3268/2013 г., е отменено наказателно постановление № 6080 от 09.06.2009 г. на началник направление към ОД на МВР Варна, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на Катя Шматова, за допуснатото нарушение, предмет на акта за установяване на нарушение. Посочил е, че в мотивите на съдебното решение е прието, че към деня, посочен в акта за установяване на нарушението и наказателното постановление - 12.05.2009 г., е била налице валидно действаща застраховка "Гражданска отговорност", съобразно данните от електронния сайт на Гаранционния фонд, като наказателното постановление е отменено и поради изтекла в полза на нарушителя погасителна давност. Приел е за неоснователно възражението за продължаващо неизпълнение на задължението от страна на адресата на мярката наложена по повод неплатена застраховка "Гражданска отговорност" за 2009 г., в определеният в заповедта срок - до отпадане на основанието, което следва да бъде преценявано към изтичането на календарната 2009 г. Изложени са мотиви, че предприетото от административния орган изпълнение на процесната принудителна мярка четири години след нейното налагане противоречи на основни принципи на административния процес и води до обезсмисляне на мярката. Решението се явява неправилно. От събраните по делото доказателства е установено, че към момента на издаване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 6080/2009 от 17.06.2009 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на полицията Варна е било налице основанието на което наложена мярката, управление на МПС, във връзка с което притежаване и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите, което съгласно чл. 171, т. 1, б."е" от ЗДвП е основание за временно отнемане на свидетелството за управление до отпадане на основанието. Видно и от мотивите в посоченото решение на РС Варна към момента на извършване на проверката и издаване на акта за установяване на административно нарушение 12.05.2009 г., въз основа на който е издадено наказателното постановление задължителната застраховка "гражданска отговорност" е била валидна и видно от извлечението от електронния сайт на Гаранционния фонд към 12.05.2009 г. процесният лек автомобил е имал валидна и действаща застраховка гражданска отговорност, поради което съдът е приел, не е бил осъществен състава на административното нарушение. Същевременно в мотивите на същото решение е посочено, че застраховката е била с начална дата на покритие от 11.02.2009 г. и крайна дата на покритие 10.02.2010 г. и видно от направеното отбелязване, тя е била прекратена на 26.05.2009 г., застраховката е била сключена на разсрочено плащане и тъй като не е била платена поредната вноска, договорът е бил прекратен. Следователно към момента на издаване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 6080/2009 от 17.06.2009 г. застрахователният договор е бил прекратен и принудителната административна мярка е наложена законосъобразно. Основателни са доводите на жалбоподателя, че към момента на издаване на заповедта е установено от публичния сайт на Гаранционния фонд"че лицето не е погасило вноската си за застраховка "Гражданска отговорност" поради което и същата е прекратена в срок. След като издаденият административен акт е законосъобразен към момента на издаването му, подадената срещу него жалба се явява неоснователна. Принудителната административна мярка е наложена за определен в закона срок - до отпадане на основанието, което има значение за изпълнението на принудителната административна мярка, а не за нейната законосъобразност. Следва да се приеме, че принудителната административна мярка е наложена както до подновяване на договора за задължителна застраховка гражданска отговорност за 2009 г. или ако е изтекла до сключване на застраховка за съответната текуща година, така и до изтичане на съответната година за която е констатирано, че липсва застраховката, поради което понастоящем е отпаднало основанието за налагането й и тя не подлежи на изпълнение. Това не означава, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка следва да се отмени като незаконосъобразна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният администратвен съд, Седмо отделение