Решение № 17150 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6792/2019 г.

Решение № 17150 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6792/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез юрк. Фердинандова, против решение № 15/1.04.2019 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. д. № 578 по описа за 2018 г. С решението е отменено по оспорване на "Топлофикация Русе" ЕАД, с ЕИК 117005106, Решение № 32-251586/30.08.2018 г. на Началника на митница "Русе", потвърдено с решение на директора на Агенция "Митници" с № Р-563/07.11.2018 г., само в частта, с което на основание чл. 129, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 27, ал. 3 ЗАДС е определена сума от 281 628,28 лв., представляваща лихва за периода 23.04.2016 г. - г. за превеждане по сметка на жалбоподателя. Съдът е изпратил делото като преписка на Началника на митница "Русе" за издаване на ново решение по искане за възстановяване/прихващане на акциз вх. № 32-19540/22.01.2016 г., подадено от "Топлофикация Русе" ЕАД за възстановяване на акциз, заедно със законната лихва за забава от 22.01.2016 г., в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, при съобразяване с указанията, дадени със същото. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 150 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл. 200, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че лихвата е дължима, считано от деня, следващ деня, в който е следвало реално да бъде възстановен претендираният акциз, при кумулативно изпълнение на условията относно изтичане на срока за произнасяне на началника на митницата, за обжалване на неговото решение и по чл. 27, ал. 5 ЗАДС за доброволно плащане, до деня на постъпване на сумата по сметка на икономическия оператор. В процесния казус възстановеният на "Топлофикация Русе" ЕАД акциз е събран по силата на закон - ЗАДС, въз основа на подадена от дружеството акцизна декларация, а не на базата на акт на приходен орган. Поради това приложима била втората хипотеза на чл. 129, ал. 6 ДОПК, т. е. законната лихва се дължи, считано от деня, в който е следвало да бъдат възстановени сумите. Първоинстанционният съд незаконосъобразно не е взел предвид горните аргументи и формирал необосновани правни изводи. По съображения, конкретизирани в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание, касаторът моли за уважаване на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касация - "Топлофикация Русе" ЕАД, оспорва касационната жалба с доводи, съдържащи се в писмен отговор, подаден от адв. Филева. Позовава се на практика на СЕС, цитирана в отговора. Представителят на ВАП дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. По делото е установено, че на 22.01.2016 г., на основание чл. 27, ал. 1 ЗАДС във вр. с чл. 126, ал. 1 ППЗАДС, "Топлофикация Русе" ЕАД е подало в Митница Русе искане за възстановяване/прихващане на акциз с вх. № 32-19540/22.01.2016 г. за възстановяване на акциз в размер на 3 416 097,05 лв. за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2015 г. На 26.02.2016 г. дружеството е отстранило констатираните нередовности в подаденото искане. С Решение № ВG004000-ИВ-27-1-РВ5/25.03.2016 г. Началникът на Митница Русе е отказал възстановяване на акциза, потвърдено от горестоящия административен орган. С Решение № 2454/12.04.2017 г. АССГ по адм. д. № 6544/2016 г., оставено в сила с Решение № 14349/27.11.2017 г. на ВАС, Второ отделение по адм. д. № 6409 по описа на този съд за 2017 г., е отменено решението на Началника на митница "Русе", делото му е върнато като преписка за постановяване на ново решение по направеното от [фирма] искане. С т. 1 от Решение за възстановяване на акциз № BG04000-НВ-27-2-РВ2/12.01.2018 г. Началникът на Митница Русе е оставил без разглеждане искането за възстановяване на акциз в размер на 1 178 713,06 лв. за периода 1.01.2011 г. – 30.09.2012 г. като процесуално недопустимо и е прекратил производството в тази част. Решението в тази част е обжалвано пред АС – Русе, който с определение № 14/26.02.2018 г. по адм. д. № 44/2018 г., оставено в сила с определение № 7316/04.06.2018 г. по адм. д. № 3649/2018 г. на ВАС, приема, че делото е подведомствено на Директора на Агенция "Митници". С решение № Р-374/4.08.2018 г. / 32-228966 Директорът на Агенция "Митници" е обявил за нищожно решението в обжалваната му част и преписката е изпратена за ново произнасяне на Началника на Митница Русе. С решение № 32-251586/30.08.2018 г. на Началника на Митница Русе, издадено на основание чл. 129, ал. 6 ДОПК, вр. чл. 27, ал. 3 ЗАДС, е възстановена сума в размер на 1 178 713,06 лв., представляваща акциз за енергийни продукти, заплатен от "Топлофикация Русе" ЕАД за периода 1.01.2011 г. – 30.09.2012 г. и лихва в размер на 281 628,38 лв., изчислена от 23.04.2016 г. до датата на издаване на решението 30.08.2018 г. Решението е потвърдено от Директора на Агенция "Митници" с Решение № Р- 563/7.11.2018 г. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява като законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 4 ЗАДС, но в нарушение на чл. 129, ал. 6 ДОПК. По силата на предвиденото в цитираната норма, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в които е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Безспорно е доказано по делото, че отказът за възстановяване на недължимо платен акциз, е отменен с влязло в сила на 27.11.2017 г. съдебно решение. Поради това лихвата в обсъждания казус се дължи за целия период от подаване на искането за възстановяване на недължимо платен акциз - 22.01.2016 г. до датата на влизане в сила на съдебното решение. Касационната инстанция споделя мотивите на административния съд относно характера на лихвата, определен в общностното право като компенсация за неналичността на неправомерно платените суми. Връчването на "Топлофикация Русе" ЕАД на писмо за отстраняване нередовности и предоставяне на допълнителни документи и обяснения, не променя горните изводи за началния момент, от който е дължима, претендираната като компенсация лихва. При този изход на спора ответникът има право да му бъдат присъдени направените в това производство разноски, но искането му за това не е подкрепено с доказателства за сторени такива, поради което разноски не се присъждат. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение