Решение № 6897 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1070/2025 г.

ВАСШесто отделение24.06.2025 г.докладчик т Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 12373/22.11.2024 г. по адм. дело 2203/2024 г. на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция Главна инспекция на труда , гр. София да заплати на Авеста-92 ЕООД, гр. Варна сумата от 500,00 (петстотин) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ БОЙКА ТАБАКОВА

Мотиви

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда - Варна против решение 12373/22.11.2024 г. по адм. дело 2203/2024 г. на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.9а, ал.4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО),чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), чл.143, ал.1, чл.262, ал.1, т.4 от Кодекса на труда (КТ) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, Авеста-92 ЕООД, гр. Варна, чрез адвокат Т. Петрова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор, с който моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 12373/22.11.2024 г. по адм. дело 2203/2024 г. Административен съд Варна е отменил по жалба на Авеста-92 ЕООД, гр. Варна задължителни предписания по т.5 и т.6, дадени на дружеството на основание чл. 404, ал.1, т.1 от КТ с протокол за извършена проверка ПР2425773/31.07.2024 г. Присъдил е разноски. Приел е, че актът в оспорените му части е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби основание за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т.4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че в разпоредена проверка контролните органи на Дирекция Инспекция по труда Варна са констатирали нарушения на трудовото законодателство досежно работещите в ресторант за българска кухня Гергана при Екопарк Хънтърс Бийч , находящ се в к.к. Шкорпиловци , община Долни чифлик, област Варна, стопанисван от Авеста-92 ЕООД, гр. Варна, представлявано от И. Я. И., с основна дейност Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване . За отстраняване на констатираните нарушения на работодателя са предписани ПАМ, обобщени в 7 позиции, като предмет на съдебен контрол са само посочените в т.5 и т.6 от протокол за извършена проверка ПР2425773/31.07.2024 г., които задължават Авеста-92 ЕООД, гр. Варна: т.5-Да се начислява допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, не по-малко от 50 на сто от трудовото възнаграждение на работниците и служителите, работещи при месечно сумирано изчисляване на работното време, получен в резултат на превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място и съобразно нормата за продължителност на работното време за съответния месец, в това число да се начисли до дължимия размер допълнително трудово възнаграждение за получения извънреден труд през месец август 2023 г. на работниците и служителите на Авеста-92 ЕООД, гр. Варна, съгласно чл.128, т.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.262, ал.1, т.4 КТ и чл.7 и чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. т.6-Да се заплаща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, не по-малко от 50 на сто от трудовото възнаграждение на работниците и служителите, работещи при месечно сумирано изчисляване на работното време, получен в резултат на превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място и съобразно нормата за продължителност на работното време за съответния месец, в това число да се начисли до дължимия размер допълнително трудово възнаграждение за получения извънреден труд през месец август 2023 г. на работниците и служителите на Авеста-92 ЕООД, гр. Варна, съгласно чл.128, т.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.262, ал.1, т.4 КТ и чл.7 и чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В мотивите на акта е посочен случая с работещата в търговското дружество на длъжност мияч, съдове(ръчно) А. М., която е отработила през месец август 2023 г. 12 работни смени с код МС0 от 17:30 часа до 24:00 часа, с 30 мин. почивка за хранене и 14 работни смени с код М8 от 15:30 часа до 24:00 часа, с 30 мин. почивка за хранене, което представлява184 часа по график. В резултат на превръщането на нощните часове в дневни с коефициент равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време се е формирал извънреден труд в размер на 7,4308 часа, за който на посоченото лице е изплатено допълнително трудово възнаграждение в размер на 32,50 лева. Спорът във връзка с процесния административен акт е детерминиран от въпроса дали този размер съответства на дължимия. Въвеждането на сумираното изчисляване на работното време е правомощие на работодателя. Винаги, когато характерът на дейността и организацията на труда налагат, може да бъде установено сумирано изчисляване на работното време, което осигурява по-гъвкава възможност за работодателя за организация на трудовия процес. Работната седмица съгласно чл.136, ал.1 КТ е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа и не може да бъде удължавано, освен в случаите, предвидени в КТ (чл.136, ал.3 КТ). Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7 часа (чл.140, ал.1 КТ). Работното време се изчислява в работни дни подневно. Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, като сумираното изчисляване на работното време може да бъде седмично, месечно или за друг период, който не може да бъде повече от 4 месеца (чл.142, ал.2 КТ). Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време през отделните работни дни може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. В този случай, без това да е полагане на извънреден труд, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетения период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като в случая той е помесечен. Полаганият труд от работничката А. М. е бил в рамките на дневна смяна, защото нощният труд е бил само два часа. Съгласно чл.8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, каквато сума е калкулирал и работодателя в настоящия случай. На работничката е заплатен изработения от нея нощен труд, като работодателят е спазил изискването на чл.9а, ал.3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като сборът от работните часове по графика на работника за периода, за който е установено сумираното изчисляване е равен на нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9б, ал.1 от НРВПО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие от 21.01.2025 г. и детайли за транзакция) възлизат на сумата от 500,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение