Решение № 15624 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8867/2012 г.
ВАСIV отделение10.12.2012 г.докладчик т Аделина Ковачева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп" със седалище в град София против решение № 652 от 14.06.2012 г. по преписка № КЗК-326/2012 г. на Комисия за защита на конкуренцията. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд, петчленен състав с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 15624 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8867/2012 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК. Образувано е по жалба, подадена от ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп" със седалище в град София против решение № 652 от 14.06.2012 г. по преписка № КЗК-326/2012 г. на Комисия за защита на конкуренцията. С него е установена липса на извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на Държавен фонд "Земеделие". Правят се доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Комисия за защита на конкуренцията не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна дава писмено становище за нейната неоснователност. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред КЗК е образувано по искане от ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп" за установяване на извършено нарушение от Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ по глава VII от ЗЗК. То е направено във връзка с отправена покана от фонда до дружеството да сключи ново споразумение за приемане на застраховки на земеделски култури и друго имущество при условията на разсрочено плащане на застрахователната премия, сключени в полза на фонда. Образецът на споразумението е обявен на интернет страницата на фонда. В него се съдържа клауза, задължаваща застрахователя при настъпване на застрахователно събитие, да превежда на ДФЗ цялото дължимо застрахователно обезщетение по полиците и в случаите, когато застрахованият не е платил поредната дължима вноска от премията към деня на настъпване на събитието. Дружеството е констатирало, че така формулираният чл. 3 от предлаганото споразумение противоречи на чл. 202 от КЗ, който урежда възможност на застрахователя в такива случаи да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати, както и да удържи размера на неиздължената премия от размера на застрахователното обезщетение. Поискало е промяна на клаузата от страна на фонда в съответствие с нормативно уредената хипотеза в приложимия КЗ, но не е получило съгласие. Не е получило и двукратно потърсеното съдействие от страна на КФН, като регулатор в сферата на застраховането. Поведението на ДФЗ е квалифицирано от дружеството в искането пред КЗК, като нарушение на добросъвестната търговска практика по смисъла на чл. 29 от ЗЗК. Проявено е в опита на фонда да създаде условия за негови клиенти, по-благоприятни в сравнение с останалите субекти на застрахователния пазар и ограничаващи конкуренцията. Поискано е от КЗК предписване на подходящи поведенчески мерки, в това число и промяна на клаузата на чл. 3 от образеца на споразумение, чрез привеждането й в съответствие с изискванията на КЗ и ЗЗД. В допълнително писмо от 29.03.2012 г., дружеството е доразвило искането си и е квалифицирало предложеното от фонда споразумение, като насърчаване на недобросъвестната търговска практика - потребителите на застрахователни услуги да не изпълняват задълженията си по застрахователния договор. С това се поставят в по-благоприятно положение съконтрагентите на фонда в сравнение с останалите съконтрагенти на застрахователя. Обосновало е искането си за установяване на извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК при осъществяване на стопанска дейност при финансиране на земеделски производители. ДФЗ е изразил становище за неоснователност на искането на три основания: Първото е, че той няма качеството на държавен орган по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗЗК. Второто е, че споразумението е предложено на всички застрахователи и е било прието от тях, за което са представени единадесет сключени споразумения с други застрахователи, съдържащи оспорения чл. 3 от жалбоподателя. Третото е, че разпоредбата, на която се позовава това дружество има диспозитивен характер, което позволява правомерно на гражданско-правните субекти да изберат поведение, различно от предписаното, при условие, че за това е постигнато взаимно съгласие. КЗК е идентифицирала страните в производството пред нея. В тази насока особено внимание е обърнала на същността, функциите и управлението на ДФЗ. Позовавайки се на ЗПЗП и на Устройствения правилник на фонда, го е определила, като юридическо лице - държавно учреждение, осъществяващо политика по финансово подпомагане на регистрираните земеделски производители, изпълняващо функциите на Агенция "Сапард" и Разплащателна агенция. На тази база, органът за защита на конкуренцията е приел, че ДФЗ е държавен орган на изпълнителната власт, осъществяващ държавно управление и държавна политика на подпомагане в областта на земеделието. Направила е извод, че в тези си качества, той попада в приложното поле на ЗЗК по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗЗК. Именно в резултат на този правен извод, КЗК е анализирала доколко фондът може да бъде субект на вмененото му с искането нарушение по чл. 29 от ЗЗК. Счела, е че нарушение на общата забрана, въведена в правната норма, може да съществува само при субекти, които се намират помежду си в конкурентни отношения. Такива отношения не са установени в конкретния случай, тъй като едната страна е държавен орган, а другата - търговско дружество. Липсата на първия от кумулативно предвидените в разпоредбата елементи, води до неприложимост на общата забрана за нелоялна конкуренция. Поради това КЗК е счела, че не се налага изследване за наличието или липсата на останалите елементи от фактическия състав. Позовала се е на константна за случая практика, отразена, както в нейни актове, така и в цитираните под черта съдебни решения. Приела е, че не са налице основанията за ангажиране отговорността на ДФЗ и е установила, че не е извършено от него твърдяното нарушение по чл. 29 от ЗЗК. Така постановеното решение е законосъобразно. В жалбата се възразява на първо място за противоречие между мотивите и диспозитива на решението. В мотивите, комисията приела искането, с което е инициирано производството пред нея за допустимо, а в същото време отказала да го разгледа по същество. Доводът е неоснователен, тъй като жалбоподателят не прави разлика между допустимостта и основателността на искането за образуване на производство пред КЗК. Такова се образува в случаите, когато предмет на изследване е поведението на субект, попадащ в приложното поле на ЗЗК. Именно с тази цел, КЗК много внимателно и обстойно е анализирала същността, функциите и задачите на фонда. Приемайки, че той е орган на изпълнителната власт, тя го е квалифицирала, като субект по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗЗК и съответно попадащ с актовете си, които издава в приложното поле на закона. Това е дало основание на КЗК да счете, че насоченото срещу него искане е допустимо и да извърши анализа за наличието, респ. липсата на твърдяното нарушение по чл. 29 от закона. Следващият довод на жалбоподателя е за противоречие на решението с материалния закон, изразяващо се в разглеждане на антиконкурентното поведение по чл. 29 ЗЗК напълно изолирано от нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от същия. И това възражение е неоснователно. Разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК формулира общата забрана за нелоялна конкуренция. Тя има за предмет всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Анализът на нормата ясно показва, че забраната се прилага по отношение на субекти, които се намират помежду си в конкурентни отношения и то при осъществяване на стопанска дейност. В подобни отношения дружеството, като застраховател и ДФЗ, като държавен орган не се намират. А те не биха могли и да се намират, тъй като фондът не реализира стопанска дейност. Понятието "стопанска дейност" е предмет на легално дефиниране в разпоредбата на § 1, т. 13, от ЗЗК, като дейност на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. Дейността на фонда по осъществяване на държавната политика на подпомагане в областта на земеделието, включва и оспореното споразумение. С него застрахователите поемат ангажимент да сключат застрахователни договори със земеделски производители - съконтрагенти на фонда при условията на разсрочено плащане на застрахователната премия. А при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят се задължава да плати застрахователното обезщетение, като го преведе на фонда. На свой ред той се съгласява и приема, при уговорените условия да бъдат застраховани неговите съконтрагенти и при разглеждане на заявления за отпускане на кредити, да приема застрахователните договори, издадени от застрахователя. Формулираните по този начин клаузи в споразумението ясно показват, че то е в изпълнение на вменените със закон функции на фонда, а не е израз на осъществявана от него стопанска дейност. При изпълнението на такива функции, ДФЗ не е конкурент на застрахователното дружество. Липсата на основните предпоставки, предвидени във фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция, прави безпредметно обсъждането на останалите нейни характеристики. Изводът на КЗК за липса на установено нарушение по чл. 29 е правилен и обоснован, съответства на приложимите материалноправни норми и тяхната цел. Не се установяват отменителните основания по чл. 146, т. 1 до 5 от АПК, поради което жалбата следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение