Решение № 4118 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16547/2009 г.

Решение № 4118 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16547/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 29.10.2009 г. по адм. д. № 921 от 2009 г. Бургаският административен съд е осъдил РЗОК - Бургас да заплати на ЕТ "ИПСПП - д-р Петя Ганчева" от Бургас сумата 673 лв., представляваща незаплатени медицински /амбулаторни/ прегледи за м. май 12009 г. съгласно писмо № 29-07-370 от 17.06.2009 г., на основание чл. 257, ал. 2 АПК. Против това решение на административния съд РЗОК е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд уважи касационната жалба. В разглеждания случай, както се вижда от жалбата, същата е насочена срещу писмо № 29-07-370 от 17.06.2009 г на директора на РЗОК, с което на ЕТ "ИПСПП - д-р Петя Ганчева" е отказано заплащане на отчетени прегледи по амбулаторни листове за м. май 2009 г. съгласно сключения договор за оказване на извънболнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица. Следователно, в рамките на тези, посочени от страната рамки в жалбата, съдът е трябвало да прецени както нейната допустимост, така и законосъобразността на обжалваното писмо. В нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК административният съд е разгледал спора за незаплащане на отчетената медицинска дейност като бездействие на директора на РЗОК, което е бил длъжен да извърши по силата на закон, на основание чл. 256 АПК. Прочие, административният съд е постановил недопустимо решение, тъй като не е бил компетентен да разглежда спор, възникнал при обжалване на отказ на РЗОК да заплати суми на изпълнител по договор при положение, че такъв отказ не представлява нито подлежащ на обжалване акт, нито бездействие на административния орган, което следва да извърши по силата на нормативен акт. С определение № 124 от 16.11.2007 по адм. дело № 144 от 2007 г. Върховният административен съд и Върховният касационен съд, в смесен петчленен състав, са се произнесли по спор за подсъдност между гражданския и административния съд, възникнал при оспорване на отказ на РЗОК да заплати суми на изпълнител по договор. Позовали са се на чл. 80 от Закона за здравното осигуряване, съгласно който споровете по изпълнение на договорите между НЗОК, РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се решават по съдебен ред, ако не се стигне до съгласие чрез арбитраж. Приели са, че цитираната разпоредба се отнася за всякакво неизпълнение на договорите, извън актовете по санкциониране. Неплащането на суми по договора не може да бъде приравнено на административен акт, нито на бездействие на директора на РЗОК. В качеството му на юридически факт, то сочи неудовлетворено притезание за частно вземане и реализирането му, доколкото в позитивното ни право все още не е уреден институтът на административния договор и подсъдността по споровете, произтичащи от него пред административните съдилища, следва да се осъществи по общия исков ред. С оглед на тези съображения са приели, че спорът за плащания по договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска помощ е подсъден на гражданския съд. По настоящето дело спорът не е във връзка с издадена от РЗОК заповед за прилагане на санкция на д-р Петя Ганчева като изпълнител на медицинска помощ, а е във връзка с отказ на РЗОК да извърши плащане на основание чл. 218 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г./. Обжалваното писмо, с което изпълнителят е известен, че няма да получи плащане, не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване на реда на АПК. Д-р Петя Ганчева" е изпълнител по сключения договор с РЗОК, а претендираните от нея вземания към РЗОК са частноправни по своя характер. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в определението от 09.06.2009 г. по адм д. № 7024 от 2009 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. При това положение обжалваното писмо не е индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Подадената жалба е процесуално недопустима поради липса на предмет и като я е разгледал по същество административният съд е постановил недопустимо решение. Следователно, решението на административния съд следва да бъде отменено като недопустимо. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което жалбата на ЕТ "ИПСПП - д-р Петя Ганчева" срещу писмо № 29-07-370 от 17.06.2009 г. на директора на РЗОК следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Производството по делото следва да бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният административен съд,