Решение № 462 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12837/2015 г.

Решение № 462 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12837/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Л., срещу Решение № 75/14.09.2015 г., постановено по адм. дело № 292/2014 г. по описа на Административен съд Л., с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се потвърди оспорената пред съда негова заповед. Ответните страни - И. К. Д. и Ф. К. Д. чрез пълномощника си по делото вземат становище за неоснователност по жалбата и правилност на обжалваното решение.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частично основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.: Производството пред Административен съд Л. се е развило по жалбата на И. К. Д. и Ф. К. Д. против заповед № 1476/21.01.2014 г. на кмета на О. Л., с която на основание чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ е наредено да се продаде на жалбоподателите 1/4 ид. ч. от застроен поземлен имот, находящ се в гр. Л., на посочената в нея цена, като предмет на жалбата е определената в заповедта цена. С обжалваното решение административният съд е отменил заповедта в обжалваната и част, определил е друг размер на цената, дължима се от жалбоподателите за придобиване на правото на собственост и е осъдил О. Л. да заплати разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел необоснованост и недоказаност на определената в оспорената пред него заповед цена на продаваемата част от имота и е определил дължимата се според него такава, на база заключенията на назначените по делото експертизи. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. Оспорената пред първоинстанционният съд заповед се основава на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, съгласно която продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. С обжалваното решение съдът не се произнесъл по спорния предмет - законосъобразността на оспорената пред него заповед в очертания от закона обем на проверка и по въведените от жалбоподателите основания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, а единствено относно размера на цената, дължима се при закупуване на общинска земя. Изложените фактически и правни съображения в мотивите и постановения диспозитив са неотносими към спорния предмет. Единствено компетентният административния орган може да определи цената на имота, предмет на разпореждане, с оглед собствеността му, при спазване на законоустановения ред. С решението си съдът не е дал дължимия се отговор за спазването му в случая, като обуславящо законосъобразността на оспорената пред него заповед и то при изрично въведени доводи от жалбоподателите за неспазването му, поради несъобразяване с разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗОбС, както и при наличието на предходна заповед по подаденото от И. Д. и Ф. Д. искане. Установения порок е основание за обезсилване на съдебното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Л., за произнасяне по предмета на спора, въведен с жалбата до първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. С оглед изхода на делото не се следва произнасяне по претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд