Решение № 15762 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2716/2012 г.

Решение № 15762 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2716/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по подадена касационна жалба от Тихомир Стойчев, в качеството му на управляващ "Вен и Ко" ЕООД, със седалище гр. Пловдив, срещу решение № 2007 от 24.11.2011 г. постановено по адм. д. № 2332/2009 г. по описа на Административния съд - Пловдив. В жалбата са изложени съображения за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост на решението - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Националната Агенция по приходите (НАП), не е изразила становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. В частта й, имащ характер на частна жалба е процесуално недопустима, като просрочена, а в останалата част е основателна. С посоченото по-горе решение, административният съд е отхвърлил изцяло обективно съединените искове на касатора срещу НАП за плащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му имуществени вреди в размер на 86 000 лв. и за 10 000 лв. лихви върху главницата. Със същото решение е бил оставен без разглеждане и прекратено производството по делото за сумата 6623,29 лв. представляваща стойност на бандероли, необходими за облепване на спиртните напитки за предлагането им на търговската мрежа. Съображенията за отхвърлянето на исковете след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната цялост, са били, че макар безспорно да е било установено наличието на отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт, от който се претендират вредите, не са налице останалите елементи от сложния фактически състав на отговорността по ЗОДОВ, обосноваващи основателност на исковете за вреди по този закон. Съдът е приел, че ищецът, при задължението му в исковото производство по ЗОДОВ да проведе пълно доказване на претенцията си, не е доказал един от елементите на сложния фактически състав на отговорността за вреди по ЗОДОВ - наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално претърпените от ищеца вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт. Така постановеното решение е неправилно. То е необосновано, тъй като съдът след като е обсъдил всички събрани и относими доказателства е достигнал до неправилни изводи с оглед установеното по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав не споделя направените изводи за липса на незаконосъобразен акт, отменен по надлежния ред и който да е в причинна връзка с твърдените претърпени имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От представените по делото доказателства е безспорно, че с влязло в законна сила решение по нахд № 829/2005 г. на Районен съд - Пловдив е било отменено изцяло наказателно постановление № 13366- 0703491 от 27.12.2005 г. на териториалния данъчен директор на ТДД - гр. Пловдив, с което на "Вен и Ко" ЕООД е била наложена имуществена санкция и е било лишено от право да упражнява търговска дейност в складовете си за срок от 1 месец и са били отнети в полза на държавата 4688 бр. високоалкохолни напитки. Няма спор, че последните са били иззети от търговеца и оставени на съхранение в склада на Агенцията на държавни вземания (АДВ) намиращ се в гр. Пловдив. Безспорно е, че бутилките със спиртни напитки не са били съхранявани добре и са били в количество по-малко от предадените такива съгласно съставените между страните протоколи. При тази фактическа обстановка, явно е налице претърпяна от ищеца вреда, като последица от отмененото наказателно постановление. Обстоятелството, че последното е било отменено от съда на процесуално основание е без значение, тъй като е извън предмета на делото и решението на районния съд е задължително за административния съд. Като е достигнал до противния извод, съдът е постановил неправилно решение което следва да бъде отменено. След отмяната на решението в тази му част, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав с оглед събирането на допълнителни доказателства относно факти останали неизяснени по спора. Те се свеждат да установяване на обстоятелствата дали наличните бутилки със алкохолни напитки, които нямат добър търговски вид, след съответна манипулации могат да бъдат пуснати на пазара, макар и на по-ниски цени и как това би се отразило на размера на действително претърпяната от ищеца щета. Следва да бъдат събрани доказателства за действителния брой на липсващите бутилки с алкохол, с оглед на обстоятелството, че ползваните три вещи лица са посочили различни цифри. От друга страна, следва да бъдат дадени указания на ищеца да поправи исковата си молба досежно размера на претендираните лихви, като посочи за какъв период от време търси същите. В останалата част касационната жалба имаща характер на частна жалба е процесуално недопустима като просрочена. Видно от отбелязването върху съобщението с което решението е било връчено на "Вен и Ко" ЕООД, това е станало на 05.12.2011 г. От следващия ден е започнал да тече срока по чл. 230 АПК, който е изтекъл на 12.12.2011 г. След като касационната жалба, в частта й имаща характер на частна жалба е била подадена в адм. съд по пощата на 19.12.2011 г., явно е просрочена, което я прави процесуално недопустима. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,