Решение № 1020 от 7.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Созопол, чрез адв. Ангелова, против Решение 4690 от 20.06.2024г., постановено по адм. дело 69/2024г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът Лагуна Травъл ЕООД , в депозирана писмена молба, чрез адв. Стойков, взима становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, по жалбата на Лагуна Травъл ЕООД, е отменена Заповед 8-Z-875 от 12.09.2023г., издадена от кмета на Община Созопол, с която на основание чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ е разпоредено премахването на строеж, представляващ къмпинг- ваканционни бунгала, каравани, вградени в дървени навеси, детска площадка, площадкови ВиК и Ел мрежи, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.1.33 м.Герени, землището на гр.Созопол.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но при съществени нарушения на административно - производствените правила и в противоречие с материалния закон.

От фактическа страна установил, че процесната заповед съдържа следните двадесет пункта с описание на подлежащите за премахване обекти н анезаконно строителство:

1. Каравана, позиционирана под дървена пергола с приблизителни размери 30/6м.; 2. Три броя каравани, позиционирани под дървени навеси с приблизителни размери 5/5м. всеки; 3. Метална конструкция в строеж с двускатен покрив от термопанели. Конструкцията е монтирана върху девет броя бетонови стъпки е цилиндрична форма, за която е ползван кофраж от PVC гофриранни гъби; 4. Осем жилищни фургона с дървени навеси, с приблизителни размери всеки 8/5м., обособени в четири групи по два плътно долепени обекта.; 5. Дървено бунгало с приблизителни размери 5/5м.; 6. Дървено бунгало с приблизителни размери 4/4м.; 7. Дървено бунгало с приблизителни размери 7/8м.; 8. Пет броя бунгала с обшивка от сайдинг и приблизителни размери 6/7м.; 9. Дървен навес с монтирана помпа и резервоар за вода; 10. Три каравани с дървен навес между тях с размери 10/9м. 11. Каравана с навес за отдаване под наем с наименование незабравимо лято 2, с приблизителни размери 10/9м.; 12. Каравана с навес с приблизителни размери 9/6м.; 13. Каравана с навес с приблизителни размери 10/9м; 14. Жилищен метален контейнер с навес, приблизителни размери 6/8м.; 15. Жилищен метален контейнер с навес приблизителни размери 6/8м.; 16. Метален контейнер, тоалетна 6/2,5м.; 17. Бетонова площадка с приблизителни размери 8/8м. с монтирани детска люлка и пързалка; 18. Четири броя метални жилищни контейнери, поставени върху изляти бетонови площадки и с монтирани дървени навеси. Всеки обект има приблизителни размери 8/6м.; 19. Два дървени навеса с каравани с приблизителни размери 6/6м. всеки; 20. Метален контейнер с навес с обслужващи функции с приблизителни размери 6/5м. и тоалетна, поставена върху бетонова площадка с приблизителни размери 2/2м.

От правна страна съдът изходил от легалното определение на понятието къмпинг, дадено в § 1, т. 31 от Закона за туризма /ЗТ/ - къмпинг е охраняван терен със съответната инфраструктура и с необходимите условия за пребиваване на туристи със собствена или наета палатка или каравана, както и за паркиране на автомобили и предлагане на туристически услуги. На територията на къмпинга може да се разполагат бунгала, каравани (временно стационарно подвижно (колесно) място за настаняване без задължително изискване за кухненски бокс и санитарен възел), други места за настаняване, хранене и търговия. Въз основа на него, съдът приел, че това е територия, която включва в себе си отделни строежи или преместваеми обекти като свои елементи, без обаче самият къмпинг да представлява строеж и от процесната заповед не става ясно кои от обектите, описани в нея под т.1-20, представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. Къмпингът сам по себе си не може да бъде разглеждан като общ и единен строеж и всеки описан в заповедта обект следва да бъде подложен на самостоятелна преценка за това разполага ли с характеристиките на строеж или с тези на преместваем обект. Ето защо и само на това основание съдът приел, че неправилно административният орган е определил обекта, който подлежи на премахване. Първоинстанционният съд развил доводи и за неправилно определяне на подлежащите за премахване обекти, като строежи, а не като преместваеми обекти, каквито според него са те по смисъла на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ. От тук и наличието на друг законов ред за поставянето им и съответно за премахването им, различен от реда за премахване на незаконни строежи.

Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно по своя краен резултат, но при следните коригиращи и допълващи мотиви:

Изводите на първоинстанционния съд, че всички обекти, описани в процесната заповед, са с характеристики на преместваеми такива, е несъответен на събраните по делото доказателства, включително и на приетата по делото СТЕ.

Описаните в двадесетте пункта на процесната заповед обекти, са с различни характеристики, като част от тях, съобразно събраните по преписката и в съдебното производство доказателства, могат да се определят като незаконни строежи, друга част като преместваеми обекти, а трета като мобилни. Административният орган е изтъкнал противоречиви мотиви, в които от една страна описва някои от обектите с характеристики на преместваеми и мобилни обекти, а от друга постановява премахването им като незаконни строежи, изхождайки от погрешното си разбиране, че те са единен обект по смисъла на чл.10, ал.1, т.9 от Наредба за номенклатурата на видовете строежи, а именно - група ваканционни бунгала с прилежаща инфраструктура, изграден в имот отреден за земеделие. Процесните обекти не попадат в тази законова хипотеза, тъй като те не представляват ваканционни бунгала, а произволна и безпланова съвкупност от отделни строежи, преместваеми и мобилни обекти, разположени в земеделска земя, и предназначени за къмпингуване, без доказателства, че територията има надлежно получен статут на къмпинг. Вкарвайки всички описани обекти под общ знаменател на незаконни строежи и при положение, че очевидно част от тях не притежават характеристиките на строеж, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, а противоречието в процесната заповед между фактическите установявания от една страна, правните изводи и диспозитива от друга, са довели до нейната необоснованост. Ето защо, решението на административния съд като краен резултат е правилно. Административният орган е следвало да разграничи всеки от описаните обекти, съобразно неговите индивидуални характеристики, в съответствие с изискванията на ЗУТ, на такива представляващи строежи, представляващи преместваеми обекти и представляващи мобилни обекти, и за всяка от групите да се проведе отделно съответната законова процедура по премахването им.

При този изход на спора и своевременно заявеното и доказано искане за присъждане на разноски в полза на ответника, такива следва да му се присъдят в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,