Решение № 82 от 21.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2018 г.

Решение № 82 от 21.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по чл. 73, ал. 3 ЗЧСИ

Образувано е по жалба на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) против решение от 09.11.2017 г., постановено по дисциплинарно дело № 9/2017 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, с което по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗЧСИ е частично е уважено искането на Съвета за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител М. П., рег. № *** с район на действие СГС, за три от общо пет отделно посочени нарушения, допуснати по десет броя проверени на случаен принцип изпълнителни дела в неговата кантора . Дисциплинарният състав, след като е приел за извършени три нарушения, с решението е определил наказание глоби по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за всяко от нарушенията по отделно, в размер на 1000 лв. за първото нарушение, в размер на 400 лева за второто и в размер на 1000 лева за третото нарушение .

Жалбоподателят изтъква единствено явна несправедливост на наложеното наказание, като не обжалва решението в останалата част . Оплакването е, че размера на наказанието не е съобразен със системния характер на нарушенията, а предходно наложени на същия ЧСИ наказания от същия вид не са постигнали целта си, т. е не е отчетено дисциплинарното минало. В жалбата се сочат допълнително обстоятелства, че срещу ЧСИ М. П. има образувани 40 дисциплинарни производства.

Ответникът по жалбата ЧСИ М. Н. П. я оспорва, заявил е становище чрез представляващия го адв. М.. Касае се по- скоро за пропуски, а не за нарушения, но съдебният изпълнител не обжалва наложеното му наказание и приема решението за законосъобразно. Не са настъпили неблагоприятни последици за страните по нито едно от проверените десет дела . Неоснователно се изтъкват други дисциплинарни дела и производства, които още са висящи, а по тези, които са приключили е налагано наказание глоба в размер на 5000 лева, но за други по вид нарушения. Претендира разноски.

Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски .

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата във връзка с изложените основания по чл. 73 ЗЧСИ и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:

Производството по дисциплинарно дело № 9/2017 г. е образувано по искане на СКЧСИ за налагане на наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ в размер на 10 000 лева, за допуснати пет нарушения от ЧСИ М. Н. П. по проверени изпълнителни дела, приложени по преписката, а именно изп. д. № 3549/2015г, № 3283/2015г, № 3291/2015г, № 3681/2015г, 3774/2015г, № 3728/2015г, № 3601/2015г, № 3756/2015г, № 3532/2015г и 3629/2015 г.

Изтъкнатите нарушения от вносителя са както следва

1. В поканите за доброволно изпълнение (ПДИ) не се съобщават конкретно наложените запори и възбрани, не се съобщават допълнително наложените запори и възбрани при преминава от един изпълнителен способ към друг - нарушение на чл. 248 ГПК, като поканата не отговаря на утвърдения образец по наредба № 7/22.02.2008г

1. Образуват се дела срещу длъжници, живеещи или със седалище и адр. на управление извън района на СГС .

1. Изпращат се запорни съобщения до всички банки, или до изрично посочените от взискателя, които в някои случаи са предплатени, а в други - не. Начисляват се само реално наложените . По делата липсват изпратените запорни съобщения, така и отговорите по чл. 508 ГПК (това нарушение от фактическа страна е посочено в т. 4)

4.Делата не са номерирани или са номерирани с молив, хронологията е объркана, нарушение на чл. 16 от наредба № 4/2006г за служебния архив, нарушение на чл. 44 от Етичния кодекс

1. В кориците на делата не се прилагат преводните нареждания- нито за постъпилите плащания, нито за извършените - нарушение на чл. 48, ал. 2, изр. последно от Етичния кодекс.

Копия от проверените дела са приложени по дисциплинарното дело и обсъдени в решението. В становището си в хода на дисциплинарното производство ЧСИ М. П. е оспорвал извършването на всички нарушения, от които дисциплинарния състав е приел за извършени само три: по т. 1, по т. 4 (частично) и по т. 5 от искането.

Обстоятелството, че са извършени тези нарушения не се оспорва между страните в настоящето производство. Извън предмета на спора е и законосъобразността на вида наложено наказание - парична глоба. Жалбоподателят поддържа единствено че същото е явно несправедливо, поради занижаване.

Жалбата е депозирана в срок срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима

Жалбата е неоснователна. Искането на КЧСИ за завишаване размера на наложеното наказание глоба е немотивирано в поддържаната насока. Жалбоподателят по същество не оспорва решението на дисциплинарния състав в частта с която се приема, че нарушение по т. 2 от искането не е извършено, а по т. 3 от искането нарушението не е посочено ясно в доклада от проверката, нито в самото искане, както от данните по приложените изпълнителни дела не се доказва да е извършено нарушение . В обжалваното решение мотивирано е посочено, че вмененото нарушение по т. 4 от искането касае деловодната работа и изискванията към служебния архив на ЧСИ, като при констатирано нарушение на Наредба № 4/06.02.2006г провереният съдебен изпълнител следва да бъде санкциониран за неупражнен контрол, т. е не се касае за по- тежко нарушение, вкл. за нарушение на Етичния кодекс, както е поддържано с искането. Естеството на констатираното нарушение правилно е обусловило извода за глоба в размер на 500 лв., като по-висок размер на санкцията би накърнил принципа на съразмерност.

За установените две нарушения по т. 1 и т. 5 от искането дисциплинарният състав е констатирал, че нарушенията се наблюдават по проверените изпълнителни дела и не са еднократни. Те не са и маловажни, но обосновано е изтъкнато че не са настъпили вреди последици. По отношение размера на наложеното наказание глоба в минимални размери за всяко от нарушенията е посочено, че като резултат от тях се затруднява проверката и контрола, като при нарушението по т. 1 от искането дисциплинарният състав е обосновал наличието му ( а не размера на глобата при санкционирането му) с обстоятелството, че не се касае за изолиран случай. Липса на уведомяване на длъжника в ПДИ за запорите и възбраните се наблюдават при повечето от проверените дела .

При повечето от проверените и цитирани в решението изпълнителни дела, ЧСИ М. П. действително не е оформял поканите за доброволно изпълнение (ПДИ) съгласно чл. 428, ал. 2 ГПК, не е посочвал на длъжника наложените запори и възбрани и не е съобщавал допълнително наложените такива, с което е допуснато нарушение, санкционирано с наказание глоба в размер на 1000 лева. Също така, по делата липсват приложени преводните нареждания за постъпили или извършени плащания, което не дава възможност за проследяване при плащането на таксите, както и на задълженията по делото. Нарушението е квалифицирано по чл. 48, ал. 2 от Етичния кодекс и също е санкционирано с глоба в размер на 1000 лева .

При така установените и преценени по тежест три нарушения, оспорваната в жалбата разлика в размера на глобата над сумата 2500 лева до поддържания от жалбоподателя размер на глоба от 10 000 лева за всички вменени нарушения, поначало не свидетелства за явна несправедливостта наказанието по смисъла на закона. Дисциплинарният състав е отчел обстоятелството, че на ЧСИ П. са налагани и други наказания, но в случая не е поддържано от вносителя, не е доказано в хода на дисциплинарното производство, не са ангажирани доказателства и в настоящето производство, че съдебния изпълнител е бил вече санкциониран за същите нарушения и въпреки това продължава да ги допуска. Ето защо не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че в този размер глобите няма да постигнат целта си ЧСИ П. да не допуска подобни нарушения в практиката си занапред.

Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила .

Ответникът ЧСИ претендира разноски, установени в размер на 600 лева за адвокатска защита, които му се дължат и следва да се присъдят .

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на МП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Предвид горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.