Решение № 6290 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8956/2012 г.

Решение № 6290 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8956/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Феникс Добрич" ЕООД, гр. Добрич - в ликвидация, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1042/19.04.2012 г., постановено по адм. дело № 757/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 031101406/24.08.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 727/21.11.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени задължения по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ общо в размер на 631 931,44 лв. и лихви в размер на 95 038,48 лв., като същото е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 14 986,39 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е съобразил допуснатите в хода на ревизионното производство съществени нарушения на административно производствените правила, изразяващо се в извършване на ревизия срещу ненадлежна страна и имащо за своя правна последица издаването на нищожен РА. Навежда довода, че данъчно задължено лице по смисъла на чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ е физическото лице - получател на дохода, за което данъкът е окончателен, а дружеството е само платец на данъка, но от името и за сметка на физическото лице. Намира, че органите по приходите не са установили безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за данъчното облагане и с това са нарушили принципите на обективност и служебно начало в данъчния процес. Сочи, че данъчната основа също е установена неправилно с оглед разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ, како излага и аргументи за нарушение на материалния закон, основани ни разпоредбите на чл. 66 от ЗДДФЛ. В тези насоки развива подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Феникс Добрич", гр. Добрич - в ликвидация против Ревизионен акт № 031101406/24.08.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 727/21.11.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ общо в размер на 631931,44 лв. и лихви в размер на 95038,48 лв., от които по периоди и в размери както следва: за 2007 г. - лихви в размер на 11,66 лв.; за 2008 г. - 18729,22 лв. и лихви в размер на 5825,45 лв.; за 2009 г. - 145599,20 лв. и лихви в размер на 26540,57 лв.; за 2010 г. - в размер на 467603,02 лв. и лихви в размер на 62660,80 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна решаващият състав е приел за установено, че през ревизирания период дружеството е осъществявало дейност с отпадъци от черни и цветни метали, за която има издадена лицензия. Въз основа на изискана и представена от дружеството справка за данъчната основа, начисления и внесен данък по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. органите по приходите са установили дължимият размер на данъка и са определили следващите се лихви за забава съобразно чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са събрани и обсъдени всички относими доказателства, които са ценени съобразно доказателствената им сила, въз основа на която и предвид доказателствената тежест в процеса са формирани следващите се фактически изводи. Към тях правилно са приложени релевантните материално правни разпоредби, които са тълкувани стриктно и съобразно точния им смисъл, след излагането на конкретни аргументи по наведените от жалбоподателя възражения. Съобразно насрещните тези на страните, съдът обосновано е приел, че спорът по делото се концентрира върху следните въпроси: доколко дружеството като платец на дохода може да бъде субект на ревизионно производство за установяване на задължения за данък по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ и правилно ли е определена данъчната основа и размера на дължимия данък. По аргумент от чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "г" от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на доходите от продажба или замяна на движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците. Съобразно чл. 46, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ, окончателният данък за процесните данъчни периоди е в размер на 15% за 2007 г. и 10 % за 2008 - 2010 г. вкл., като същият се удържа и внася от предприятието - платец на дохода по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. Нормата на чл. 66 от ЗДДФЛ предвижда, че данъците, удържани от платеца на дохода, в т. ч. и окончателните данъци по глава шеста от закона, се внасят в републиканския бюджет по сметка на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) по мястото на регистрация на платеца на дохода. Разпоредбата на чл. 73 от ЗДДФЛ изисква от предприятията - платци на дохода да изготвят справка по образец за доходите на физически лица, различни от доходи по трудови правоотношения и пенсии, изплатени през данъчната година, включително и за доходите по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ, изплатени на местни физически лица, която следва да се представи в срок до 30 април на следващата година в ТД на НАП по място на регистрация на платеца на дохода. Само в хипотезите, при които платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка по чл. 46 от ЗДДФЛ, той се дължи от лицето, което го е придобило - арг. от чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ. Така очертания нормативен регламент сочи, че в случая ревизията законосъобразно е извършена срещу касатора в качеството му на платец на дохода по смисъла на чл. 65 от ЗДДФЛ. Неоснователен в тази връзка е наведеният в жалбата довод за нищожност на ревизионния акт, с който при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон са установени дължимите от касатора данъчни задължения по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ. При неустановеност на хипотезата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ и съобразно приложимата редакция на чл. 52, т. 3 от ЗДДФЛ /сега т. 4/, физическите лица не са задължени да подават годишна данъчна декларация за доходите, облагаеми с окончателен данък по чл. 38 от ЗДДФЛ, поради което настоящият състав не споделя тезата на дружеството, че с РА е извършено двойно данъчно облагане. С него въз основа на брутната сума на дохода за съответните данъчни периоди правилно са определени релевантните данъчни основи и на тази база е изчислен дължимия данък. Съобразените параметри са идентични с тези, фигуриращи в предствената от самото ревизирано лице справка за данъчната основа, за начисления и внесен данък, който органът по приходите е приспаднал при установяването на размера на дължимите, но невнесени в срок задължения. Ето защо касационната инстанция намира за правилен извода на административния съд, че с оспорения РА задълженията на дружеството са установени по основание и размер в съответствие с приложимия материален закон. Като е достигнал до това заключение и е отхвърлил предявената жалба като неоснователна, решаващият състав е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение