Решение № 10055 от 28.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6274/2016 г.

Решение № 10055 от 28.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6274/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Д. К. С." ЕООД, седалище и адрес на управление гр. П., ул. "П.. С. М." №..., ет. ... срещу Решение № 67 от 25.03.2016 г. на Административен съд, гр. К., постановено по административно дело № 56/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на "Д. К. С." ЕООД срещу Актове за установяване на задължения по декларация № АУ001737 и № АУ001738 от 04.12.2014 г. на орган по приходите в О. Д., с които на дружеството за периода 01.03.2012 г. - 31.12.2014 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 2 451,06 лв. и лихви - 57,23 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 9 804,22 лв. и лихви - 228,90 лв.

Касационният жалбоподател - "Д. К. С." ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че дружеството не е получавало съобщение по реда на чл. 23 и 69, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Не отчел, че оспорените актове и потвърдителните актове на началника на отдел "Местни данъци и такси" в О. Д. не отговарят на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Задълженията са определени без ясна база, неправилни по размер и срок, поради което не са изискуеми. В актовете не е посочено за кой период се отнасят задълженията, както и детайлно дължимите суми по видове услуги за задължението за такса за битови отпадъци. Не е ясно кой от способите за определяне на размера на таксата органът e избрал. Позовава се на съдебна практика.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с които да отмени обжалваните актове за установяване на задължения по декларация. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Местни данъци и такси" в О. Д., счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и повтаря мотивите на актовете, с които са потвърдени оспорените актове за установяване на задължения по декларация. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховния касационен съд счита касационната жалба за неоснователна. Съдебното решение е основано на доказателствата и на разгледаното заедно с тях заключение на съдебната експертиза. Неоснователни са доводите на касатора за опорочаване на административните производства поради несъобщаване на задълженията по реда на чл. 23 и 69, ал. 2 ЗМДТ - същите имат само информативен характер. По изложените в съдебното решение съображения неоснователни са и другите доводи на касатора.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. "Д. К. С." ЕООД е собственик на недвижим имот, находящ се в строителните граници на гр. Д., ул. "Д. Б." .№..., представляващ поземлен имот с идентификатор 68789.605.469, ведно с построените в имота осем сгради считано от 28.02.2014 г. съгласно учредителен акт.

1. На 20.05.2014 г. дружеството подава декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 14-000-813, с която декларира имота - идентификатор 68789.605.469. За имота е образувана данъчна партида № 2029346360001. Имотът е деклариран като друга нежилищна сграда, с посочена отчетна стойност на земята и сградите 2 026 745 лв.

1. На 21.06.2012 г., кметът на О. Д., със Заповед № 1242 и Заповед № 1243 определя началника на отдел "Местни данъци и такси" в общината да упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите, а старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" - Ц. А., да изпълнява правомощията на орган по приходите.

1. На 30.10.2013 г., със Заповед № 1906, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на О. Д. определя границите на районите и вида на услугите, извършвани от Общината в периода 01.01.2014 - 31.12.2014 г. като за имотите, намиращи се в строителните граници на гр. Д. определя предоставяне на услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на територията за обществено ползване.

1. С Решение № 22 от 27.01.2011 г. Общинският съвет Д. определя размер на таксата за битови отпадъци в размер на 5,8 промила върху данъчната оценка на нежилищните имоти на юридическите лица: за сметосъбиране и сметоизвозване - 2,55 промила; за обезвреждане на битови отпадъци - 0,52 промила; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 2,73 промила.

1. Съгласно чл. 15 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци на територията на О. Д. (Наредба за данъците) размерът на данъка върху недвижимите имоти за 2014 г. е 1,45 промила върху по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност на недвижимия имот.

1. На 04.12.2014 г. орган по приходите в общината - Ц. А., издава Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001737, с който установява на "Д. К. С." ЕООД за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2014 г. задължения за данък върху недвижимите имоти за имот, находящ се на ул. "Д. Б." .№..., в размер на 2451, 06 лв. и лихви в размер на 57,23 лв.

1. На 04.12.2014 г. орган по приходите в общината - Ц. А., издава Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001737, с който установява на "Д. К. С." ЕООД за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2014 г. задължения за такса битови отпадъци за имот, находящ се на ул. "Д. Б." .№..., в размер на 9 804,22 лв. и лихви в размер на 228,90 лв.

1. На 29.01.2015 г. "Д. К. С." ЕООД оспорва Актове за установяване на задължения по декларация № АУ001737 и № АУ001738 пред началника на отдел "Местни данъци" в О. Д..

1. На 30.01.2015 г., с актове № 26-00-197 и № 26-00-199, началникът на отдел "Местни данъци и такси" в О. Д. потвърждава Актове за установяване на задължения по декларация № АУ№ № 1737 и № АУ№ № 1738, като сочи, че задълженията са за периода 01.03.2012 г. - 31.12.2012 г.

1. В хода на съдебното производство съдът приема съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че:

а) данъчната оценка на имота е 1 840 924,90 лв.; задължението е определено за периода 01.03.2014 г. - 31.12.2014 г.;

б) задължението за данък върху недвижимите имоти е 2 451,06 лв. и лихви - 57,23 лв.;

в) задължението за такса за битови отпадъци е 9 804,22 лв. и лихви - 228,90 лв.;

г) допусната е техническа грешка при отписване на част от сградите, апортирани в "Д. К. С." от "Мастра БГ" ЕООД, но тя засяга определения размер на задълженията на "Мастра БГ" ЕООД, не тези на "Д. К. С." ЕООД.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорените актове са издадени от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. В актовете не са изложени подробно фактически основания, но с оглед на посочените правни основания и мотивите на потвърдителните решения на началника на отдел "Местни данъци и такси" волята на органа е установима. Приема, че данъкът върху недвижимите имоти е определен правилно с оглед на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ и чл. 15 от Наредбата за данъците за периода 01.03.2014 г. - 31.12.2014 г. Правилно е определен и размера на таксата - в съответствие с Решение № 22 от 27.01.2011 г. на общинския съвет за периода 01.03.2014 г. - 31.12.2014 г. и при липса на спор относно фактите и обстоятелства относно предоставянето на трите услуги от страна на общината. Съдът приема, с оглед на заключението на вещото лице, че не е налице неправилно определен размер на данъка и таксата с оглед на довода на дружеството за дублиране на задълженията за процесния имот с "Мастра БГ" ЕООД.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорените актове и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Твърдяните от касатора пороци на обжалваното съдебно решение и доводите в тяхна подкрепа сочат, че спора по делото е досежно приложението на материалния закон. Макар касаторът да твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от пороците необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила фактически не сочи доводи в подкрепа на тези твърдения. Налице е бланкетно посочване на двата порока по смисъла на чл. 209 АПК, с оглед на което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда тези пороци на съдебния акт.

Неоснователни са доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон поради неотчитането от съда на липсата на съобщения по чл. 23 и 69, ал. 2 ЗМДТ.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци възникват еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и на субекта, на изискуемата правна връзка между тях и за таксата - наличието на предпоставките по чл. 62 и 63 ЗМДТ. Тогава, когато правният субект е лице по чл. 11 и 64 ЗМДТ, когато имотът е обект по чл. 10 ЗМДТ, когато между тях е налице изискуемата правна връзка и когато, за таксата, са изпълнени изискванията на чл. 62 и 63 ЗМДТ, задължението за данъка и за таксата в размерите и в сроковете, определени в закона - чл. 28, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 9 ЗМДТ, е дължимо. Нито възникването му, нито изпълнението му законодателят е обвързал от издаването на нарочен акт от общината, който при това да е надлежно връчен на задълженото лице. Именно това изрично е посочено и в чл. 4, ал. 2 ЗМДТ, който сочи, че невнесените в срок данъци, а с оглед а чл. 9б ЗМДТ и такси по закона, се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания.

Факта, че разпоредбите на чл. 23 и 69, ал. 2 ЗМДТ установяват задължение на общината да съобщи на задълженото лице конкретния размер на данъка и на таксата не е въздигнато от законодателя в юридически факт, който е правопораждащ за тези задължения или който ги прави ликвидни и изискуеми. Актовете по чл. 23 и 69, ал. 2 ЗМДТ не са индивидуални административни актове за установяване на размера на задълженията. Тези актове имат само информативен характер - за улеснение на задълженото лице.

С оглед на това тогава, когато задълженото лице не е получило съобщението по чл. 23 и 69, ал. 2 ЗМДТ и не е заплатило в срок задълженията си за данък и такса органът по приходите, ако на лицето не е извършена ревизия, има правомощието да издаде служебно акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията.

Неоснователни са и доводите на касатора досежно неустановено от съда нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Безспорно е, че всеки административен акт трябва да съдържа фактически и правни основания. Това изискване е изрично посочено в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Безспорно е също, че мотивите на всеки административен акт трябва да са ясни, конкретни, относими и в достатъчна степен подробни, за да може от тях да станат ясни преценката на органа на фактите и на правото. Този начин на мотивиране е гаранция за ефикасността на конституционното право на адресата на акта на съдебна защита - чл. 56 от Конституцията, и за ефикасността на конституционното задължение на съда да извърши контрол за законосъобразност на оспорения административен акт - чл. 120, ал. 1 от Конституцията.

В оспорените актове за установяване на задължения органът посочил номера на данъчната партида, размера на данъка върху недвижимите имоти, размера на таксата за битови отпадъци, лихвата за всяко от двете задължения и факта, че задълженията са изчислени към 04.12.2014 г., т. е. датата на издаване на акта. Посочен е също и периода, за който са определени задълженията - 01.01.2009 г. - 31.12.2014 г.

Тази информация безспорно не е цялата изискуема за установяване на задълженията за данък и такса. Тя не съответства в пълнота на изискването за надлежно мотивиране на акта. Когато става въпрос за задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци органът по приходите трябва ясно и конкретно да посочи всички елементи на фактическия състав на задълженията за данък и такса. Това, без изброяването да е изчерпателно, са: 1) данъчният и задълженият субект - чл. 11 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; 2) данъчният и облагаемият обект, т. е. недвижимият имот по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, който е правната връзка между обекта на облагане и субекта на задължението; 3) облагаемата основа по смисъла на чл. 19, ал. 1 и чл. 20, съответно чл. 67, ал. 2 ЗМДТ; 4) размера на данъчната ставка и на ставката за таксата - чл. 22 и 67, ал. 1 ЗМДТ; 5) размерът на отделните видове задължения и на задълженията по отделни периоди; 6) периодът, за който задълженията са дължими; 7) лихвите за забава с посочен периода на забава; 8) обстоятелствата по чл. 63 ЗМДТ, както и всички други конкретно относими факти и обстоятелства, за формирането на задължението за данък и за такса.

В случая, както сочи и съдът, част от релевантни факти и обстоятелства за установяване на размера на данъка и на таксата са посочени в потвърдителното решение на ръководителя на звеното за местни приходи, в т. ч. и периода на дължимост на установените задължения, а част от непосочените факти са нормативно установени. С оглед на установеното в тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, незагубило действие и в съответствие с чл. 130, ал. 2 ЗСВ задължително за съда, "липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването по съдебен ред. "

Що се отнася до довода за липса на форма на потвърдителните решения на ответника следва да се посочи, че липсата на наименование на актовете, не ги прави лишени от изискуемата форма.

В този контекст, непосочването на задълженията за такса за битови услуги по отделните видове услуги, както и непосочването на данъчната оценка на имота, макар да сочи на определена недобросъвестност от страна на органа, не прави акта незаконосъобразен и не е основание за неговата отмяна.

Освен горното, следва да се посочи, че когато с един акт се установяват публични задължения за данък и за такса съдът следва да отчита факта, че макар липсата на фактически и правни основания да е порок на акта, който е основание за неговата отмяна, не винаги отмяната на акта поради липсата на мотиви изчерпва правомощията на съда. Установяването на незаконосъобразността на акта, обусловена от допуснатото нарушение на изискването за форма, е само първото правомощие на съда. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 160, ал. 1 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) съдът решава делото по същество. Това значи, че когато установи допуснато от органа нарушение, което не води до нищожност на акта, а само до неговата унищожаемост, съдът след като констатира нарушението следва сам да определи дължимостта и размера на задълженията. Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци не зависят от дискреционната преценка на органа, а елементите на тези задължения са установени в закона, в актове на общинския съвет и на кмета, което значи в публично известни актове. Единствено данъчната оценка на имота се определя от общинската администрация, но и тя е въз основа на нормативно установени правила - чл. 20 ЗМДТ.

Този характер на задълженията за данък върху недвижимите имоти и за таксата за битови отпадъци е и причината органът по приходите, с акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК, да не определя задълженията, а да ги установява. За това, когато установи допуснато от органа нарушение на формата или на административнопроизводствените правила или на материалния закон съдът следва да реши спора по същество, т. е. да определи задължено лице ли е жалбоподателят и ако да, то какъв е размерът на задължението. Само когато, съдът установи, че адресатът на акта не е задължено за установените задължения лице той отменя акта и с това се изчерпват неговите правомощия. Когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона - чл. 160, ал. 3 ДОПК.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилна преценка от съда на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК са неоснователни.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът правилно тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд