Решение № 1056 от 31.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ)- гр. София, подадена чрез адвокат А. Георгиев от САК, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение 1160/ 24.02.2022 г. по адм. дело 13369/ 2017г. на Административен съд- София- град (АССГ) в частта му, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на Т. Попова сумата от 5624, 60 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- законна лихва за забавено плащане на гарантирано вземане от 196 000 лева. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява се несъгласие с приетото от първоинстанционния съд, като смята, че липсва причинно- следствена връзка между твърдяното бездействие на БНБ и твърдения вредоносен резултат, ако такива изобщо се възприеме, че са налице. По делото е постъпила и касационна жалба от Т. Попова от град София, подадена чрез адв. В. Скочев от АК Варна, насочена срещу Решение 1160/ 24.02.2022 г. по адм. дело 13369/ 2017 г. на Административен съд- София- град, в частта с която е отхвърлен иска срещу БНБ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над уважения размер от 5624, 60 лева до предявения размер от 8627, 96 лева вследствие на противоправно бездействие на БНБ и в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на сума в размер на 568 865, 15 лв, представляваща разлика между вложенията на ищеца в КТБ и изплатените й гарантирани вземания. Счита се, че постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваните му части и вместо това да се уважат предявените искове в тези части. В писмен отговор подаден от Българска народна банка чрез адв. Георгиев, се иска да се остави без уважение касационната жалба на Т. Попова като неоснователна и се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно в обжалваната част, както и да се присъдят разноски за двете инстанции. По делото е постъпила и частна жалба от Българска народна банка, подадена чрез адв. Георгиев, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Определение 3151/ 15.04.2022 г. по адм. дело 13369/ 2017г. на Административен съд- София- град. Моли да се отмени определението като неправилно и се измени решението в частта на разноските, като се присъдят разноски, понесени от БНБ в производството по делото. Касационният жалбоподател Българска народна банка в съдебно заседание чрез адв. Георгиев моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от БНБ част и да се отмени Определение 3151/ 15.04.2022 г. по адм. дело 13369/ 2017 г. на Административен съд - София- град. Претендира да се присъдят сторените разноски, както в първоинстанционното производство, така и в касационното, съобразно представения списък. Подробни доводи за това са развити в представената писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на БНБ. На следващо място счита за неоснователна, касационната жалба от Т. Попова, тъй като същата не е претърпяла вреди, които да подлежат на обезщетение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Решаващият съд е бил сезиран с искова молба на Т. Попова срещу БНБ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. С обжалваното решение АССГ е ОСЪДИЛ Българска народна банка- гр. София да заплати на Т. Попова сумата от 5624, 60 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- законна лихва за забавено плащане на гарантирано вземане от 196 000 лева за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014 г., вследствие на противоправно бездействие на БНБ в неизпълнение на задължение по чл. 1, §3, б.i от директива 94/19 за установяване на неналични депозити в КТБ АД. На следващо място е отхвърлил иска Т. Попова срещу БНБ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над уважения размер от 5624, 60 лева до предявения размер от 8627, 96 лева вследствие на противоправно бездействие на БНБ в неизпълнение на задължение по чл. 1, §3, б.i от директива 94/19 за установяване на неналични депозити в КТБ ЕАД в периода от 30.06.2014 г. до 25.07.2014 г. и от 05.11.2014 година до 04.12.2014 г. На следващо място е отхвърлил иска на Т. Попова срещу БНБ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на противоправно бездействие на БНБ в неизпълнение на задължение по чл. 1, §3, б.i от директива 94/19 за установяване на неналични депозити в КТБ АД в периода от 20.06.2014г. до 12.01.2018г. в размер на 568 865 15 лева- разлика между размера на вложенията на ищеца в КТБ АД и изплатения и гарантиран размер на депозит. С Определение 3151/ 15.04.2022 г. по адм. дело 13369/ 2017 г. на Административен съд- София- град на основание чл.248 ГПК е била ОТХВЪРЛЕНА Молба от 15.03.2022 г. на БНБ за ИЗМЕНЕНИЕ на Решение 1160/ 24.02.2022 г. по адм. дело 13369/ 2017г. в ЧАСТТА за разноските. Административният съд, за да обоснове този резултат е посочил, че с Решение 73/ 20.06.2014г. на Управителния съвет /УС/ на БНБ, на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, КТБ АД е поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ АД, ограничена е дейността ѝ, членовете на управителния и надзорния ѝ съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. Установил, че с Решение 138/ 06.11.2014г. на основание чл.36, ал.2, т.2, чл.103, ал.1, т.1, чл.103, ал.2, т.25 и чл.151, ал.1, пр.1 от ЗКИ и чл.16, т.15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ АД, издаден с Решение на УС на БНБ 24/ 21.01.1994г. Съгласно т.2 и т.3 от това решение, на основание чл.9, ал.1 и ал.6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. С Решение 61/ 18.11.2014г. Управителният съвет на ФГВБ определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014г. С Решение 664/ 22.04.2015 година на СГС, постановено по т. дело 7549/ 2014 година е обявена неплатежоспособността на КТБ АД определена е начална дата на неплатежоспособността на КТБ АД 06.11.2014 година, обявена е в несъстоятелност КТБ АД. Решението на СГС е отменено от страна на САС в частта, в която е определена началната дата на неплатежоспособността, като е определена начална дата на неплатежоспособността на КТБ АД на 20.06.2014 година. Решаващият съд е посочил, че от събраните доказателства е установено, че ищецът е имал открити две банкови сметки- едната в лева, а другата в евро, а от представените извлечения се установява, че салдата по сметките на ищеца към 30.06.2014 година са в лева- 3166,32 лева и в евро-351 929,65 евро или левова равностойност 688 314,57 лева или общо 691 480,89 лева. Посочил е, че при тълкуване на нормативната уредба и изричното произнасяне от СЕС, че чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект, именно тази разпоредба, като пряк източник на права и задължения, овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза поради неплатежоспособност. БНБ, като не е взела това Решение в императивния 5 дневен срок, е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Това нарушение се преценявало, като достатъчно съществено за да ангажира отговорността на държавата. В заключение съдът е приел, че ищецът доказва наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно- следствена връзка между противоправното поведение на ответника и претърпените вреди, която да е пряка и непосредствена последица от увреждането. В тази насока посочил, че с оглед принципа на примат на общностното над националното право, като не е взела решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на държавата е изпълнено. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден в Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД, в този смисъл БНБ дължи обезщетение за периода на забавата. Преценил, че за извършеното нарушение на правото на ЕС БНБ дължи обезщетение само за периода на забава- от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014 година. Само за този период била налице и причинно следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди. Сметнал, че размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 196 000 лева за периода 26.07.2014 година 05.11.2014 година възлиза на сума в размер на 5624,60 лева. На следващо място приел за неоснователен иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 568 865,15 лева представляваща разлика между размера на вложенията на ищеца в КТБ АД и изплатения и гарантиран депозит. Този извод обосновал с довода, че действията на БНБ нямат за последица изпадане в неплатежоспособност на КТБ АД, а са реакция на факта, че банката фактически се оказва неплатежоспособна. Идентични изводи за липса на връзка между настъпилата неплатежоспособност на КТБ АД и незаконосъобразно бездействие на ответника, можели да се направят и по отношение на твърденията на ищеца, че ответникът не е упражнил правилно или ефективно възложеният му банков надзор. Дори и да се приеме, че БНБ не е извършвала ефективен банков надзор, то не той или липсата на банков надзор са причина за неплатежоспособността на КТБ АД, което е довело до невъзможност за ищеца да се ползва от вложенията си в пълен размер. Анализът на правната уредба водел до извод, че редът за обезпечаване на вземанията на вложители от кредитна институция, обявена в несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл.9, ал.1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките и чл.2, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност. Адм. съд посочил, че начинът на удовлетворяване на кредиторите в производство по несъстоятелност въобще и в частност при несъстоятелност на банка е законово регламентиран и в него не участва БНБ, поради което не би могла да отговаря за това кога, как и колко от вземането на кредиторите на банката ще бъде изплатено. Нещо повече- дори и да се приемело, че ищецът е претърпял вреди, то тези вреди не са в резултат на административна дейност, а са в резултат на договорни отношения, развили се между ищеца и КТБ АД и то на плоскостта на гражданското право, не на административното. При липса на безспорно установено настъпване на вреда в претендирания от ищеца размер и на пряка връзка между евентуална такава вреда и твърдените от ищеца неправомерни действия, респективно бездействия на ответника, съдът намерил предявения иск за неоснователен и същият бил отхвърлен. Съдебното решение е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Касационната жалба на Българска народна банка е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази връзка неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. По отношение надлежността на ангажирания ответник, неговата отговорност по ЗОДОВ, основанието за тази отговорност незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни задължение за действие, пряко произтичащо от норма на ЕС, ползваща се в случая с директен ефект, а именно: разпоредбата на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ настоящият състав на ВАС споделя развитите от АССГ съображения. Обосновано и правилно съдът е посочил, че БНБ е компетентен орган по смисъла на чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19. Съгласно разпоредбите на чл.36, ал.3 от ЗКИ и чл.23, ал.5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е компетентният орган, който установява неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция. Възложеното в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките. Неоснователни са съображенията на касационния жалбоподател за принципна неоснователност на исковете, поради липсата на някоя от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1 от ЗОДОВ. В Решение от 4 октомври 2018г. на Съда на Европейския съюз по дело С-571/ 16, постановено по преюдициално запитване по сходен на настоящия казус се посочва: 4) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е установена в срока от пет работни дни, предвиден в тази разпоредба, въпреки че са били изпълнени ясно посочените в същата условия, съставлява, достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка причинно- следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от вложител като този в главното производство. От изложеното в решението на СЕС следва, че за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура от три стъпки: 1/ компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2/ в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3/ схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз правото на обезщетение ще възникне, ако е изпълнено условието за явно нарушение на приложимото право на Съюза, когато се установи, че нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти и че съществува пряка причинно- следствена връзка между твърдяното явно нарушение и вредата, претърпяна от заинтересованото лице. Приема се, че тези три условия са необходими и достатъчни за възникване в полза на частноправните субекти на право на обезщетение. Правилно съдът е приел, че са налице и трите условия за реализиране на отговорността за неспазване на общностното право, съобразно постоянната съдебна практика на съда на Европейския съюз, а именно предписаният от директивата резултат да включва предоставянето на права на частноправните субекти, възможно е установяването на съдържанието на тези права въз основа на разпоредбите на директивата, налице е причинно- следствена връзка между неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от засегнатото лице. Правилен, с оглед тълкуване правото на ЕС в мотивите на цитираното решение по дело С- 571/ 16, е решаващият извод на АССГ за наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година. Това незаконосъобразно бездействие съставлява достатъчно съществено нарушение на правото на Общността, поради което води до ангажиране отговорността на БНБ за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В тази връзка следва да бъдат съобразени съдържащите се в т.105 от решението на СЕС по С-571/ 16 фактори и критерии при преценка кое нарушение на общностното право е достатъчно съществено. Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищеца е начислявана договорна лихва от КТБ. Действително в хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху процесния депозит. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала. Договорната лихва е начислена върху вземането на ищеца към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората санкционен, поради което е и по- висока. Именно затова евентуалното участие на суми, представляващи договорна лихва в рамките на сумата, изплатена от Гаранционния фонд, не води до липса на вреди от незаконосъобразното поведение на държавата във вида на претендираните. Вредата за ищеца в случая се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал, независимо какви точни вземания във връзка с депозита към КТБ гарантира той. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Относно началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014г. След този момент действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. С акта, с който се установява неналичността на депозитите само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл.23, ал.5 ЗГВБ, в случай, че БНБ беше взела решението по чл.1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014г. От следващия ден- 26.07.2014г., ищецът e започнал да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл.10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014г. 05.11.2014г. Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т.1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл.1, §3 и чл.10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Тезата на ответната страна, че сроковете за изплащане на гарантираните депозити подлежат на свободно договаряне, е в противоречие с изискванията на директивата да не се възпрепятства бързото изплащане и на императивното условие удължаване на императивните срокове да се извършва само при изключителни обстоятелства. Размерът на обезщетението, а именно нормативно определената законна лихва върху претендираната сума за периода 26.07.2014г. 05.11.2014г., следва да се счита ноторно известен. Правилно от адм. съд размерът на обезщетението е определен на 5624, 60 лв. За разликата над този размер искът е неоснователен. Касационна жалба от Т. Попова е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно съдът е отхвърлил като неоснователен иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 568 865,15 лева представляваща разлика между размера на вложенията на ищеца в КТБ АД и изплатения и гарантиран депозит. В настоящия случай, съдът правилно е преценил, че не са настъпили твърдените от ищеца имуществени вреди, представляващи остатъка от размера на вложенията. От доказателствата по делото се установява, че невъзможността на ищеца да получи от КТБ депозираните си в банката парични средства, се дължи на изпадане на банката в неплатежоспособност. На Попова са изплатени част от депозираните парични средства. Твърденият недостатъчно ефективен контрол на БНБ върху дейността на КТБ АД, не е довело до неплатежоспособност от страна на КТБ АД. Изпадането в неплатежоспособност е свързано преди всичко с начина на управление на банката и взетите в тази връзка управленски решения от ръководните органи на същата. Не са налице претърпени от Попова вреди, тъй като претендираната сума по част от неизплатения депозит подлежи на възстановяване по предвидения в закона ред. На ищеца е възстановена сумата от 196 000 лв., а исковите претенции за разликата в размера на влога над платения гарантиран размер може да бъде предявен от ищеца в производството по банковата несъстоятелност. В тази връзка обосновано съдът е посочил, че видно от представените частични сметки за разпределение между кредиторите на КТБ АД (в несъстоятелност) с приети вземания по чл.69, ал.1 от ЗБН на 24.02.2017 г. на ищеца е разпределена значителна сума. Освен това правилно е прието от съда, че не е налице и пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между сочените вреди и твърдяното незаконосъобразно действие/ бездействие, което също изключва ангажирането на отговорност за вреди по чл. 1 ЗОДОВ. Липсва пряка и непосредствена причинна връзка между посочените от ищеца действия, респективно бездействия от страна на БНБ и вредите, които се претендират. Начинът на удовлетворяване на кредиторите в производство по несъстоятелност и в частност при несъстоятелност на банка е законово регламентиран и в него не участва БНБ, поради което не би могла да отговаря за това кога, как и колко от вземането на кредиторите на банката ще бъде изплатено. Законодателят е регламентирал процедура по удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност и БНБ не участва в това производство, поради това БНБ не може да взема решение кога и как да бъдат изплатени средствата на Попова. При това положение за лицето не е възникнало право да претендира обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконни бездействия на ответника (забавено изплащане на гарантираните вземания) и предявената от него искова претенция се явява неоснователна и недоказана за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди. Направените от първоинстанционния съд изводи съответстват и на Решение от 25.03.2021г. по дело С-501/ 2018 на Съда на Европейския съюз, съгласно което чл. 7, пар. 6 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и съвета от 1994г. относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба право на възложителя да получи компенсация обхваща единствено плащането от схемата за гарантиране на депозитите на неналичните депозити на вложителя в размера определен в чл. 7, пар. 1 от директивата и не дава основание да се счита, че вложителят има право на обезщетение за вреда, причинена поради забавеното изплащане на гарантирания размер на всички негови депозити или поради недостатъчния надзор от страна на националните компетентни органи над кредитната институция, чиито депозити са станали неналични. Частната жалба на БНБ, също е НЕОСНОВАТЕЛНА. Определението на съда, с което е оставил без уважение молбата на БНБ за допълване на съдебното решение в частта за присъдените разноски е ПРАВИЛНО. Правилно в съдебното решение, БНБ е била осъдена на разноски, представляващи заплатена държавна такса в размер на 10 лева. Обоснован е изводът на съда, че регламентацията на разноските в разпоредбата на чл. 10, ЗОДОВ е приложима, съгласно редакцията в ДВ, бр.43 от 2008г. Съобразно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това на 05.12.2017 г. Съгласно приложимата правна уредба- чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство при частично отхвърляне на иска му. При този изход от спора, страните не си дължат разноски за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение