Решение № 5968 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13325/2018 г.

Решение № 5968 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13325/2018 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - София при ЦУ на НАП, против решение № 5318 от 23.08.2018 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 7938/2016 г., с което по жалба на "СТРАБЕКС" ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22220415002673-091-001/20.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, потвърдена с Решение № 1125/05.07.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София относно установения резултат по ЗДДС за периодите м. 02. 2013 г., м. 05. 2014 г., м. 11. 2014 г. и м. 12. 2014 г. в размер на 38 571, 97 лв. Касаторът твърди, че решението в оспорената част е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита извода на съда за реално извършени доставки по процесните фактури за неправилен, противоречащ на приетите по делото доказателства. Моли да бъде отменено решението на АССГ и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в посочената част. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касация – "СТРАБЕКС" ЕООД, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови процесното решение, съдът е приел за установено, че основната дейност на "СТРАБЕКС" ЕООД е производство и консервиране на плодове и зеленчуци, за което ползва собствена производствена база, находяща се в гр. Сливен, Индустриална зона. Отказа на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 38 571, 97 лв. приходните органи обосновават с изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки на стоки (печени чушки и патладжани; трасина, резачка и барабан дръжкочистач) и услуги (СМР), именно от доставчиците, сочени като такива в процесните фактури - "ДИ СТРОЙ" ЕООД, "ЛАНД ФОКС" ЕООД, "Н. О. В. АТЕЛИЕ" ЕООД, "БЪЛГЕРИАН ТЕХНОЛОДЖИ ШОП" ЕООД и "РЕНКИЛ БГ" ЕООД. За да отмени процесния РА, първоинстанционният съд въз основа на събраните доказателства, включително и заключението на ССчЕ е обосновал мотиви за реално осъществени доставки по фактурите, издадени от описаните по-горе дружества. АССГ е приел, че съвкупната преценка на данните по делото, кореспонденцията между предмета на фактурите и представените договори и протоколи, редовно воденото счетоводство на жалбоподателя и отчитането на приходи от последваща реализация, обуславят извод за реалност на доставките. Съдът е посочил, че непредставяне на документите от доставчиците в цялост, липсата на данни за счетоводната им отчетност, липсата на доказателства за придобиване на стоките и за кадрови ресурс, не може да бъде вменено в тежест на получателя по доставките и да обуслови отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес и е извел обоснования извод за незаконосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА. Правилен е изводът на съда за доказаност на доставките на стоки. Към фактурите са представени още в ревизионното производство съответстващи документи, от които се установява механизмът на осъществяване на доставката. По делото е установено, че към фактурата, издадена от "ДИ СТРОЙ" ЕООД, с която е документирано закупуване на печен пипер има издадена складова разписка от "СТРАБЕКС" ЕООД, пътен лист за извършения маршрут, с който са доставени печени чушки, доставката е извършена със собствен превоз - автомобил ИВЕКО, с водач И. Кънев. Маршрутът е Сливен - София - Сливен, като са посочени и часовете за пътуване от Сливен към София и обратно, а също и изминатите километри в двете посоки. Към фактурите, издадени от "ЛАНД ФОКС" ЕООД с предмет - чушка печена белена и патладжан печен белен са представени фискални бонове, складови разписки, хронологичен регистър на сметка 401 – доставчици. По делото са представени доказателства, а и посредством ССчЕ е установено, че е извършена реализация на печения патладжан и печените чушки, които са продадени в страната и в Румъния. Видно от изложеното в РД, приходните органи се позовават на липсата на контакт и съответно представени документи от страна на доставчиците относно фактурираните доставки. Изложени са аргументи относно обстоятелствата, че "ДИ СТРОЙ" ЕООД и "ЛАНД ФОКС" ЕООД са дерегистрирани по ЗДДС, не декларират данни за извършвана дейност. Насрещните проверки на дружествата са извършени през м. 06. 2015 г. за обстоятелства, осъществили се през февруари 2013 г., като са налице данни за последваща дерегистрация по ЗДДС. Основателно е изложеното от съда в тази насока, че е логично доставчиците да не бъдат намерени, тъй като тяхната дейност е преустановена или не е в същия обем, т. е не изисква същия ресурс. Тези обстоятелства не могат да се тълкуват в посока, която да лишава от право на ползване на данъчен кредит лица, които са били техни клиенти. Установено е и не се спори, че фактурите са издадени и осчетоводени и тяхната стойност е заплатена. Също така не се спори, че "СТРАБЕКС" ЕООД е реализирал количествата печени чушки и печен патладжан, които се покриват със закупените по време, което съвпада или следва с един или два месеца периода на закупуване. Продажбата на печени чушки и печен патладжан не се оспорва, а за осъществяването й безспорно е необходимо дружеството да е разполагало със съответните количества по времето на реализацията им. Посочената от органите по приходите неизрядна документация от доставчиците не може само на това основание да обоснове отказ на данъчен кредит за получателя. В случая не са налице данни, като и твърдения за наличие на поведение, целящо измама и отклонение от облагане от страна на ревизиращото дружество. По отношение на фактурата, издадена от "Н. О. В. АТЕЛИЕ" ООД за доставка на трасина, резачка и барабан дръжкочистач по делото е установено, че стоките са заведени от "СТРАБЕКС" ЕООД като ДМА и са отразени в инвентарната книга с дата на въвеждане в експлоатация 13.01.2014 г., т. е. дружеството ги ползва в дейността си. Изложените от ревизиращия екип аргументи, че липсват доказателства за това по какви критерии ревизираното лице е избрало този контрагент, кои са лицата, с които е контактувал, къде са предадени, съответно получени машините не могат да обосноват извод, че липсва доставка на посочените съоръжения, при положение, че същите са налични и ползвани в дейността му. Сред основанията за ползване на право на данъчен кредит няма изискване за спазване на строги правила на търговска кореспонденция и за провеждане на процедура за подбор на доставчик на съответна стока. Неизрядното водене на документация от доставчика не може да обоснове само на това основание отказ на данъчен кредит за получателя. В случая не са налице данни, като и твърдения за наличие на поведение, целящо измама и отклонение от облагане от страна на ревизиращото дружество. Касателно спорните доставки с предмет СМР първоинстанционният съд е констатирал, че извършените услуги са вложени в изграждането на основен цех за замразяване и бетонова ограда. Няма спор между страните, че посочените обекти са изградени. Също така и че посочените доставчици са били открити и са представили изисканите им документи. Само поради посоченото от приходните органи обстоятелство, че договорите между лицата и жалбоподателя и издадените фактури, във връзка с изпълнението им са с една и съща дата, не може да обоснове еднозначен извод за липса на реалност на доставката. В случая доставчиците признават изпълнението на доставките и представят изисканите им документи. Представени са и данни за предходни доставчици относно строителни материали от вида, необходим за изпълнението на фактурираните дейности. Установено е и наличие на нает персонал по трудов договор. Обстоятелството, че не са налице данни за този персонал да са подавани декларации обр. 1 и обр. 6 не е относимо към правото на данъчен кредит на жалбоподателя. Също така неотносимо е обстоятелството дали на заетите лица са били изплащани редовно трудови възнаграждения. В този смисъл изложените в касационна жалба твърдения са неоснователни. Не може на ревизираното лице да се вменява отговорност посредством непризнаването на право на данъчен кредит за евентуални нарушения на трудовото законодателство и на Закона за безопасни и здравословни условия на труд, извършвани от неговите доставчици. Горното е визирано и в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, с което е дадено задължително тълкуване на чл. 167, чл. 168, буква "а", чл. 178, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. Съгласно т. 1 от диспозитива на цитираното решение, посочените разпоредби не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва въз основа на обективни данни, че въпросното данъчно задължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В случаите, когато се твърди относителна симулация данъчният орган е този, който следва да установи по безспорен начин кой е действителният доставчик на стоките, съответно изпълнител на услугите. В случая това не е сторено. Предвид изложеното в мотивите по-горе, следва да се приеме, че по процесните фактури са осъществени реални доставки на стоки и услуги, поради което незаконосъобразно на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по тях. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, на касатора разноски не се дължат. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, не е представил и доказателства за извършени такива, поради което не следва да му бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,