Решение № 269 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6415/2010 г.

Решение № 269 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6415/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 306 от 04.03.2010 г., постановено по адм. д. № 1248/2009 г. Административен съд гр. Пловдив е отменил заповед № Рд-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Пловдив досежно границата между поземлени имоти с идентификатори № 56784.520.1120 и № 56784.520.1121 и е изпратил преписката на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. Пловдив за изменение на кадастралните регистри за землището на гр. Пловдив в отменената част, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. Пловдив с молба да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответниците-физически лица, редовно призовани, не се явяват, за Велчо Марков Велчев и Иванка Маркова Велчева се явява адв. Петрова, за Маргарита Тодорова Анева и Адриана Тодорова Анева се явява адв. Харизанов които оспорват касационната жалба и молят да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, в нея бланкетно са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на административния съд е правилно. Върховният административен съд прецени писмените доказателства по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при напълно изяснена фактическа обстановка, която е изложил в мотивите на обжалваното решение и не се оспорва от касационните жалбоподатели. Касационен доводи са посочени бланкетно и не се развиват подробни съображения за отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящата инстанция направи служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон и установи, че не са налице нарушения на закона. Правилен и обоснован е изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта на изпълнителния директор на АГКК в оспорената част, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Пловдив досежно границата между имоти с идентификатори № 56784.520.1120 и № 56784.520.1121 и досежно сгради с идентификатори № 56784.520.1121.1 и № 56784.520.1121.2. За да достигне до този правен извод, съдът е обсъдил подробно събраните доказателствата по делото и заключението на вещото лице с приложените многобройни скици. От заключението на вещото лице безспорно се установява, че процесните два имота са отразени в кадастралната карта извън допустимите стойности за точност на кадастралната карта, предвидени в чл. 18 - чл. 20 от Наредба № 3/28.04.2005 г. Допуснато е несъответствие на заснетата в кадастралната карта граница между двата имота с границите между тях - кадастрални и регулационни по съответните планове. При заснемането на имотите е допуснато неточно местоположение на материализираната граница и несъответствие в площта на имотите. Тези безспорни факти по делото сочат на незаконосъобразност на атакуваната заповед в оспорената част, тъй като границата на процесния имот и неговото местоположение и площта са нанесени в кадастралната карта в нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "г" и на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата, определящи установяването приоритетно на границите на имотите в кадастралната карта, и на чл. 18 - чл. 20 от Наредбата относно изискуемата точност при нанасяне на имотите и обектите. Съдът, анализирайки констатациите на назначеното по делото вещо лице, е изградил обосновани мотиви в съдебния акт за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част и досежно установената непълнота в кадастралната карта за имот с идентификатор 56784.520.1121 и за сградите и самостоятелните обекти в него, за които няма записан собственик. Правилен е доводът за допуснато нарушение на чл. 39, ал. 2 от Наредбата и на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Съдът е постановил своето решение при спазване на съдопроизводствените правила, определяйки правилно доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК. Осъществен е съдебен контрол съобразно принципа за служебно начало по чл. 168, ал. 1 от АПК относно спазването на правилата за осъществяване на административната процедура от органа и не са установени допуснати съществени нарушения. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на Иванка Маркова Велчева и Велчо Марков Велчев следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300 лв. по пълномощно на адв. Емилия Петрова. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,