Решение № 11660 от 28.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2572/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Овчаров срещу Решение 496/14.12.2022 г. на Административен съд (АС) Стара Загора, постановено по адм. дело 279/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Овчаров срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за кампания 2019 г., изх. 01-6500/254 от 19.01.2022 г. издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и Н. Овчаров е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Оспорва извода на съда, че за всеки един от подпомаганите парцели, следва да е налице доказателство за произведена (от конкретния парцел) биологична продукция. Излага съображения защо този извод е неправилен по отношение на неговото заявление. Като друго обстоятелство, обуславящо неправилността на обжалваното решение, се сочи приложимото право към момента на съставяне на акта за прекратяване на ангажимент. Счита, че съобразно действащата към момента на изпълнение на указанията за представяне на доказателства за произведена продукция редакция на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4/2015 г.) задължение за произведена биологична продукция от всички парцели не е съществувало. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се уважи жалбата му срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за кампания 2019 г., изх. 01-6500/254 от 19.01.2022 г. издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Представя писмено становище. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. Спасов. Ответникът по касация Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Василева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото от фактическа страна е установено, че на 25.04.2019 г. Н. Овчаров е подал в ДФЗ заявление за подпомагане вх. 19064334/13.05.2019 г., за кампания 2019 г., по подробно описани от съда схеми и мерки. На заявлението са били извършени административни проверки. Проверка на място не е била извършвана. На 16.05.2019 г. Н. Овчаров е бил уведомен по телефона, за което е съставен Протокол за уведомяване 6/16.05.2019 г., за необходимостта да представи до 30.11.2019 г. сертификат и сертификационно писмо за биологично производство - Пета година. Уведомяването е във връзка с това, че до този момент не е установено представяне на такива документи. Н. Овчаров е депозирал писмо вх. 02-240-6500/2290 от 05.09.2019 г., към което са приложени Сертификационно писмо 432/30.07.2019 г., издадено от Био сертификейшън ЕООД, Сертификат за съответствие 22/2019/00 с валидност от 30.07.2019 г. 30.07.2020 г. и Приложение 1 към сертификата. В сертификационното писмо се съдържат данни за следните парцели: 87182-585-1-1 с площ 0,66 ха и произведени 1,627 тона череши, 87182-587-2-2 с площ 0,65 ха млади насаждения и 87182-587-2-1 с площ 0,47 ха угар. С писмо изх. 02-240-6500/1190 от 17.07.2020 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, Н. Очваров е уведомен, че при извършените административни проверки е установено, че са налице непълноти на представените документи, като съгласно чл. 40 от Наредба 4/2015 г. му е даден 15-дневен срок за всички допълнителни документи. Писмото е връчено на г-н Овчаров на 23.07.2020 г. На 07.08.2020 г. е подадено заявление от Н. Овчаров вх. 02-240-6500/1288, към което са приложени документите, представени с придружителното писмо от 05.09.2019 г. С уведомително писмо изх. 01-6500/2379 от 11.05.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, Н. Овчаров е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК, е открито производство по прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2019 г., тъй като при извършените административни проверки е било установено, че представеният документ, удостоверяващ съответствие на произвежданите растителни продукти с правилата за биологичното производство, не отговаря на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба 4/2015 г. всички парцели да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели в годината на издаването на документа. Предоставена е възможност и срок за подаване на възражение. При така установеното от фактическа страна решаващият съд правилно е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изводите на съда са направени при правилен анализ на приложимата нормативна уредба и към тях, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ настоящата инстанция препраща. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че за всеки един от подпомаганите парцели, следва да е налице доказателство за произведена (от конкретния парцел) биологична продукция. В оспорения акт Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за кампания 2019 г., изх. 01-6500/254 от 19.01.2022 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е посочено, че многогодишният ангажимент се прекратява поради неизпълнение на задълженията по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4/2015 г., а именно не са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5. Член 33, ал. 1, т. 2, в редакцията му към датата на издаване на акта, предвижда, че подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са длъжни до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция. По делото няма спор, че 2019 г. е пета година от поетия агроекологичен ангажимент. Следователно до 30 октомври на 2019 г. г-н Овчаров е следвало да представи сертификат или писмено доказателство удостоверяващо произведена биологична продукция от всички одобрени за участие в мярката площи. В случая земеделският производител не е представил такъв сертификат или писмено доказателство. От доказателствата по делото - Сертификационно писмо 432/30.07.2019 г., издадено от Био сертификейшън ЕООД се установява, че не е произведена биологична земеделска продукция от два от трите парцела. Изискването за представяне на сертификат, в който да е удостоверено количество произведена биологична продукция е било налице към момента на поемане на ангажимента. Условието, според което сертификатът, издаван от контролиращото лице, следва да съдържа и количество продукция е видно от образеца на сертификат, въведен с приложение XII и ХІІа от Регламент 889/2008, както правилно е отбелязал и решаващият съд. Доказателствата по делото безспорно установяват, че касаторът не е изпълнил изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/2015 г. Същият не е удостоверил произведена (налична по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата) биологична продукция от всички заявени и съответно одобрени за подпомагане по процесната мярка парцели. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се уважи своевременно направената от ответника по касация претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя в размер на 100 лева, в съответствие с чл. 228, във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение