Решение № 13062 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 824/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Хасково против решение 865 от 16.12.2022 г., постановено по административно дело 821/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е: 1) отменена заповед РД-08-795/05.08.2022 г. (номерът всъщност е РД-08-795#4) на директора на РЗОК Хасково, с която на ЕТ Д-Р. Папазян , [ЕИК], са наложени санкции финансова неустойка в размер на по 100 лв. по т. 1, т. 2 и т. 4 на основание чл. 414, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., и по т. 3 на основание чл. 418, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г.; 2) осъдена РЗОК Хасково да заплати на ЕТ Д-Р. Папазян , [ЕИК], направените по делото разноски от общо 450 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго по съществото на спора или делото да се върне за ново разглеждане. Ответниците по касация А. Ованесян-Папазян, С. Папазян-Фингарова и Л. Петкова, конституирани като такива на мястото на починалия си наследодател Х. Папазян, действал приживе като ЕТ Х. Папазян , в писмено становище оспорват касационната жалба като неоснователна и молят тя да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея решение да се потвърди като правилно. Претендират и присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на решението на първоинстанционния съд, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. За да наложи със заповедта, предмет на съдебен контрол пред Хасковския административен съд, финансови санкции на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП), директорът на РЗОК Хасково е приел както следва: по т. 1 и т. 2 отчетени от общопрактикуващия лекар (ОПЛ) амбулаторни консултативни прегледи на две здравноосигурени лица (ЗОЛ), документирани като извършени по време, когато същите са били на болнично лечение в други лечебни заведения (ЛЗ) квалифицирано като нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 145, ал. 6 от НРД за МД за 2020-2022 г.; по т. 3 отчетени от ЛЗ амбулаторни прегледи, извършени от заместник на д-р Папазян с УИН 0300000449, отговарящ на д-р Ж. Стоичкова (за която в РЗОК Хасково не е постъпило уведомление), въпреки постъпилото уведомление от ЛЗ, че през периода д-р Папазян ще бъде заместван от д-р Р. Димитрова с УИН 2700000709, квалифицирано като нарушение на чл. 122, ал. 1 и чл. 140 от НРД за МД за 2020-2022 г.; по т. 4 отчетени от ЛЗ амбулаторни прегледи, извършени вместо от д-р Папазян от д-р А. Чакърова, като в РЗОК Хасково не е постъпило уведомление, че в периода д-р Папазян ще отсъства и ще бъде заместван от д-р Чакърова, квалифицирано като нарушение на чл. 122, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. Санкциониращата заповед е издадена след надлежно извършена проверка от контрольори от РЗОК Хасково, констатациите от която са обективирани в съставения от тях протокол, срещу който лечебното заведение не е възразило по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО и чл. 402 от НРД за МД за 2020-2022 г. В мотивите на проверяваното решение първоинстанционният съд е аргументирал теза, че ако и заповедта да е издадена от компетентен орган и в законоустановената форма, тя следва да се отмени поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочил е, че: нарушенията по т. 1 и т. 2 са били осъществени, но от заместващия, а не от замествания лекар; по т. 3 и т. 4 - констатациите са общи и д-р Папазян не е имал възможност за защита срещу направените изводи, защото допълнително съставеният доклад не му е бил връчен. Подложеното на касация решение е валидно и допустимо, но неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд е коментирал относимите към правния спор доказателства, издирил е приложимия материален закон, но поради неправилното му тълкуване е извел погрешен извод за процесуална незаконосъобразност на оспорения пред него акт. Посочените в обсъжданата заповед нарушения са надлежно установени и правилно квалифицирани от административния орган, а наложените за извършването им санкции финансова неустойка са в рамките на предвидения размер в НРД за МД за 2020-2022 г. за извършването на съответните нарушения. Сочените от съда процесуални нарушения са неналични, понеже издателят на заповедта не е се е позовал в акта си на визирания от съда доклад, а е взел предвид констатациите в протокола, в който контрольорите от РЗОК Хасково са обективирали резултатите от извършената проверка, поради което правото на защита на изпълнителя на ПИМП не е било нарушено. Съображенията в съдебния акт за материална незаконосъобразност на заповедта също не се споделят от настоящата инстанция. По точки 1 и 2 от заповедта следва да се отбележи, че в условията на заместване на ОПЛ отговорността за извършени нарушения е на титуляра на практиката, който е страна по индивидуалния договор с Касата и на когото РЗОК заплаща извършената дейност, а не на заместващия го лекар. По т. 3 и т. 4 акцентът пада не върху броя на амбулаторните листи или конкретиката по тях, защото те нямат значение във връзка с характера на извършеното нарушение, което в единия случай касае липса на уведомление за заместване на титуляра на практиката от друг конкретен лекар, а в другия липса на уведомление за отсъствие на титулярния ОПЛ и съответно промяна на графика. В случая административният орган материално законосъобразно е ангажирал отговорността на изпълнителя на ПИМП, който е бил страна в процесния период по сключения с Касата административен договор. Предвид изложеното следва да се приеме, че като е отменил обжалваната пред него заповед, Административен съд Хасково невярно е преценил фактите по спора и не е приложил коректно материалния закон, поради което постановеното от съда решение трябва да бъде отменено, а жалбата на ЕТ Д-Р. Папазян , [ЕИК], срещу заповедта от 05.08.2022 г. на директора на РЗОК - Хасково следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора няма основание да бъде уважено искането на касационните ответници за присъждане на сторените деловодни разноски, а касаторът не е претендирал разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение