Решение № 11977 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10928/2023 г.

Производството е по реда на чл. 227, ал. 1 вр. чл. 208 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив, приподписана от юрк. Дамянова, срещу Решение 1480/04.08.2023 г. на Административен съд Пловдив (АС Пловдив), постановено по адм. д. 1046/2023 г., с което, в производство по чл. 226 АПК, по жалбата на Черноморец ООД, ЕИК 103271470, представлявано от управителя А. К., чрез адв. Шопов, е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001620002597-091-001/ 23.11.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Пловдив, потвърден с Решение 90/02.02.2021 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив в частта на установеното в тежест на дружеството задължение по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 1176040,18 лв., заедно с лихви 152530,73 лв. Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с довод, че процедурата по връчване на издадения на Черноморец ООД акт за дерегистрация по ЗДДС е изпълнена в цялост и той е породил правни последици. Поддържа се, че съобразно чл. 32, ал. 5 ДОПК заедно с поставяне на съобщението по чл. 32 ДОПК до търговеца е изпратено второ писмо с обратна разписка на 21.06.2019 г. Според касатора констатираните от АС - Пловдив различия между публикуваното в интернет съобщение и поставеното на определеното за това място в ТД на НАП Пловдив относно посочените в тях адрес на управление и адрес за кореспонденция не обуславят опорочаване на процедурата по чл. 32 ДОПК. Твърди се, че актът за дерегистрация е влязъл в сила на 05.07.2019 г. и с оглед разпоредбата на чл. 110, ал. 2, изр. второ ЗДДС към тази дата дружеството е било дерегистрирано по ЗДДС, но предвид изложените в решението съображения, то би следвало да изпълнява задълженията си на регистрирано по този закон лице, вкл. да декларира извършените облагаеми доставки и начисления за тях данък и да внася да внася същия своевременно. Иска се отмяната на съдебния акт и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендират се деловодните разноски и се възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба с настоящо наименование Черноморец ЕООД, в писмено становище оспорва основателността й, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за нейната допустимост и основателност. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: Пред АС Пловдив е оспорен РА Р-16001620002597-091-001/ 23.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 90/02.02.2021 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив в частта на установеното на Черноморец ООД задължение по ЗДДС в размер на 1176040,18 лв., заедно с лихви 152530,73 лв. С Решение 532/24.03.2022 г., постановено по адм. д. 579/2021 г. на АС Пловдив РА е отменен. Това решение е отменено с Решение 4114/19.04.2023 г. по адм. д. 9035/2022 г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указание да се обсъдят представените пред касационната инстанция писмени доказателства, да се изискат такива по чл. 28, ал. 1, т. 2 ДОПК и да се формират фактически и правни изводи законосъобразно ли е съобщен на адресата си актът за дерегистрация по ЗДДС. В производството по чл. 226 АПК административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни орган по приходите и съответства на изискванията на чл. 120 ДОПК относно форма и съдържание, както и че в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Обосновал е извод за неговата материална незаконосъобразност. Страните по делото не спорят, че спрямо Черноморец ООД е издаден акт за дерегистрация по ЗДДС, като последица от действието на който са установените с РА задължения. Така за данъчен период 01-05.07.2019 г. (чл. 87, ал. 4 ЗДДС) то е изпълнител на облагаеми доставки, за които е следвало да начисли ДДС в общ размер на 1 129 149,80 лева, която сума е сборът между начисления косвен данък 11 994,66 лева във връзка с издадените от дружеството фактури за времето от 01.01.2019 г. до 05.07.2019 г. и дължимия ДДС на наличните активи към датата на дерегистрацията 1 117 155,14 лева. Стойността на установените от ревизиращите доставки, по които Черноморец ООД се явява получател, възлиза на 12 703,70 лв., за които са налице предпоставките за приспадане на данъчен кредит в размер на 2 540,74 лева. Така данъчният резултат за периода от 01.07.2019 г. до 05.07.2019 г. е ДДС за внасяне в размер на 1 126 609,06 лева и лихва 146 157,92 лева. За периода от 06.07.2019 г. до 31.07.2019 г. от Черноморец ООД са издадени 1 160 бр. фактури на обща стойност 223 925,80 лева с ДДС 44 784,99 лева. С оглед прекратената регистрация по ЗДДС, считано от 05.07.2019 г. е прието, че отразеният в процесните фактури косвен данък е неправомерно начислен и на основание чл. 85 ЗДДС е изискуем от търговеца заедно за забава в размер на 5 810,07 лева. Аналогично, за данъчен период 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. е констатирано, че от дружеството са издадени 169 бр. фактури на обща стойност 23 230,71 лева, по които неправомерно е бил начислен ДДС 4 646,13 лева. На основание чл. 85 ЗДДС същият е възприет като изискуем от Черноморец ООД заедно с лихва в размер на 562,74 лева. АС - Пловдив е анализирал доказателствата за действията на органите по приходите по връчване на Акт за дерегистрация по ЗДДС 160991901140967/30.04.2019 г. по реда на чл. 32 ДОПК: две посещения на адреса за кореспонденция на Черноморец ООД по чл. 28, ал. 1, т. 2 ДОПК в гр. Пловдив, [улица], на 07.06.2019 г. и на 18.06.2019 г., за всяко от които е съставен протокол; поставяне на съобщението за връчване на определеното за целта място в ТД на НАП Пловдив на 20.06.2019 г. и сваляне на 05.07.2019 г., публикуването му в интернет на 20.06.2019 г. Приел е, че според разпечатката от информационната система на НАП електронно съобщение е изпратено на посочените от дружеството електронни адреси, но писмото с обратна разписка от 14.05.2019 г. предхожда както датите на извършените посещения на адреса за кореспонденция, така и тази, на която съобщението е поставено на таблото и публикувано в интернет 20.06.2019 г. Изпращането на писмото с обратна разписка преди да е стартирала процедурата по чл. 32 ДОПК е в разрез с предписанието на чл. 32, ал. 5 ДОПК това да бъде сторено заедно с поставяне на съобщението. Съдът е акцентирал върху съдържащия се в публикуваното на 20.06.2019 г. на интернет сайта на НАП съобщение по чл. 32 ДОПК адрес за кореспонденция на дружеството гр. Пловдив, [улица], различен от този чл. 28 ДОПК, на който адрес търговецът не е търсен, както и че липсва идентичност относно адреса в поставеното на таблото и публикуваното в интернет съобщение. По тези съображения АС Пловдив заключава, че действията по съобщаване на акта за дерегистрация по ЗДДС не са били достатъчни, за да охранят правото на защита на дружеството, поради което същият не следва да се счита връчен на възприетата от ревизиращите дата 05.07.2019 г. Съобразно чл. 219, ал. 1 АПК по делото бе приет приложеният към касационната жалба заверен препис от пощенски плик и известие за доставяне на писмовна пратка на пощенски оператор М и БМ Експрес с клеймо 21.06.2019 г., адресирано от ТД на НАП Пловдив до ответника по касация на адрес гр. Пловдив, [улица]. Разпоредбата на чл. 32 ДОПК, озаглавена Връчване чрез прилагане към досието, предвижда особени правила за връчване на съобщения и книжа в производствата по ДОПК, чиято приложимост се предпоставя от невъзможност да се извърши връчване по някой от редовните способи за това. За да се приеме за установено връчването по извънредния способ, следва да е налице кумулативното изпълнение на всички изисквания, които чл. 32 ДОПК предписва. Първото от тях е лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа да не е намерено на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни, които обстоятелства се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. В разглеждания случай не се спори, че с протоколи бланков 1578628 и 1598398 орган по приходите е документирал посещения на адреса за кореспонденция на Черноморец ООД (гр. Пловдив, [улица]) на 07.06.2019 г. и на 18.06.2019 г., в които подробно е отразил констатациите си за разположените там сгради, помещения, оградено и обрасло с дървета дворно място. Не се спори също така, че в изпълнение на чл. 32, ал. 4 ДОПК съобщението с 70-00-7782/20.06.2019 г. е поставено на таблото в сградата на ТД на НАП Пловдив на 20.06.2019 г. и е свалено на 05.07.2019 г., а според Бюлетин на съобщенията по чл. 32 ДОПК то е публикувано в интернет на 20.06.2019 г. Спорно е изпълнението на изискването по чл. 32, ал. 5 ДОПК - заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. АС Пловдив е приел за установени поставянето на съобщението по чл. 32, ал. 4 ДОПК на определеното за това място и публикуването му в интернет, както и изпращането на електронно съобщение до посочените от дружеството електронни адреси. По отношение на писмото с обратна разписка от 14.05.2019 г. е съобразил, че то предхожда поставянето на съобщението в разрез с предписанието на чл. 32, ал. 5 ДОПК. От приетото в настоящето производство писмено доказателство пощенски плик и известие за доставяне на писмовна пратка на пощенски оператор М и БМ Експрес с клеймо 21.06.2019 г., адресирано от ТД на НАП Пловдив до ответника по касация на адреса за кореспонденция, се установява изпълнението на изискването по чл. 32, ал. 5 ДОПК писмо с обратна разписка да се изпрати заедно с поставянето на съобщението по чл. 32, ал. 4 от кодекса. Не се споделя от настоящия съдебен състав тезата на АС - Пловдив, че органите по приходите е следвало на търсят Черноморец ООД на посочения в публикуваното в интернет сайта на НАП адрес за кореспонденция на Черноморец ООД гр. Пловдив, ул. Карловско шосе 168, различаващ се от този по чл. 28 ДОПК, вписан в поставеното на отреденото за това място в сградата на ТД на НАП Пловдив съобщение. Меродавен за приложението на чл. 32, ал. 1 ДОПК е адресът за кореспонденция, дефиниран в чл. 28, ал. 1, т. 2 от кодекса, установяващ се от приетото в първоинстанционното производство Удостоверение изх. 20230613113507/13.06.2023 г. на Служба по регистрацията при АВ Пловдив. Несъответствието в данните за адреса на Черноморец ООД в двете съобщения по чл. 32, ал. 4 ДОПК не се възприема от тази инстанция като съществено нарушение на процедурата по чл. 32 ДОПК, доколкото тяхното предназначение е да доведат до знанието на задълженото лице съдържанието на съобщението чрез съвременните средства за комуникация, когато то или лицата по чл. 32, ал. 1 не са намерени на адреса за кореспонденция. При извод за редовно връчване на акта за дерегистрация по ЗДДС на 05.07.2019 г. дружеството се счита дерегистрирано по ЗДДС от тази дата и обусловените от соченото обстоятелство задължения с РА са установени правомерно. С оглед на изложеното се налага извод, че е налице посоченото от касатора отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу РА. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на касатора следва да се присъдят деловодните разноските за заплатена държавна такса за двете касационни производства, възлизащи на 3 400 лв., както и юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции в минималния размер, възлизащо на 168 551,38 лв. Мотивиран така и на основание чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение