Решение № 7148 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3795/2024 г.

Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Д. П. М., против Решение 191/08.02.2024г. по адм. д. 768/2023г. по описа на Административен съд - Монтана. Иска отмяна на решението като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Развива съображения за допуснати от административния орган нарушения на процесуалните правила в дисциплинарното производство и необоснованост на съдебното решение, което не ги констатира. Иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което се отмени процесната заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В писмено становище поддържа жалбата. Ответната страна - министъра на вътрешните работи, в съдебно заседание чрез юриск. Стаменова, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 191/08.02.2024г. по адм. д. 768/2023г. по описа на Административен съд - Монтана е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д. П. М. против заповед 8121к-14741/30.11.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.194, ал.2, т.2 във вр.с чл.197, ал.1, т.6, във вр.с чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР и е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното ѝ правоотношение. Съдът приема, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при установена фактическа обстановка, сочеща за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина - използване на служебно положение за лично облага. М. е заемала длъжността главен разследващ полицай в РУ в сектор Разследване РУ Лом към отделРазследване при ОД на МВР Монтана. Като такава и е възложено разследването по досъдебно производство /ДП/ 100/2023 г. по описа на РУ Лом. Както първоначалните, така и последващи действия по ДП били извършени от инспектор нея. На 03.02.2023 г. с разписка 294р-2462/03.02.2023 г. инспектор Цветанов ѝ предал иззета от обвиняемия С. по ДП сума в размер на 1500 евро, за приобщаване към материалите по производството, като описал предадените банкноти по номинал и серийни номера. Банкнотите не били приобщени от М. като веществено доказателство по наказателното производство, включително, до неговото приключване и изпращане на материалите а Районна прокуратура Лом. Тя не приложила по наказателното производство и документите, от които да е видно, че въпросната сума ѝ е била предадена. Паричната сума и документите не били описана в приложението към заключителното мнение, с което делото е изпратено в прокуратурата. След като на 09.05.2023 г. е постигнато споразумение одобрено от съда, С. е депозирал в ОД на МВР Монтана жалба, в която настоял да му бъдат върнати иззетите в хода на ДП 100/2023 г. телефон Айфон 13 и сумата от 1500 евро. Проверката по жалбата му установила, че за изземването на мобилния телефон, по ДП 100/2023 г., не са били съставени никакви документи, а на 09.06.2023 r. инспектор М. предоставила сходни на предадените и с разписка банкноти на обща стойност 1500 евро, отговарящи като брой и номинална стойност на предадените, но с различни серийни номера, което било отразено в констативен протокол. В периода преди жалбата, от 03.02.2023 г. до 09.06.2023 г. М. не е докладвала, нито официално, нито неофициално, за проблем с иззети по ДП 100/2023 г. веществени доказателства. Нещо повече - в края на месец май 2023 г. тя заявила пред майката на С., че парите са отишли в полза на държавата. Материалите, събрани в хода на дисциплинарното производство срещу М., са изпратени в Окръжна прокуратура Монтана и е образувано досъдебно производство по чл.201, ал.1 от НК, което не било приключило към момента на постановяване на процесната заповед. Съдът обсъдил всички доводи, изложени в жалбата срещу процесната заповед и аргументирано ги отхвърлил като неоснователни. Решението е обосновано и материално законосъобразно. Постановено е при пълнота на доказателствата, въз основа на които са изложени изключително подробни фактически констатации, както в хода на административното производство, така и в съдебната фаза на процеса. Събраните доказателства в своята съвкупност, установяват извършването от М. на вмененото ѝ с процесната заповед като умишлено извършено дисциплинарно нарушение, изпълващо състава на това по чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР - използване на служебно положение за лично облага. При правилно и напълно изяснена фактическа обстановка, съдът е извел съобразени с нея правни изводи за материална и процесуална законосъобразност на процесната заповед, които се споделят напълно от настоящия касационен състав. Оплакванията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилна преценка от съда на доказателствата по делото, не се доказаха и като неоснователни следва да се отхвърлят. По компетентността на органът, издал процесната заповед и по спазване на формата ѝ, не се спори. Касаторът е участвал във всички етапи на дисциплинарното производство, правото му на защита е било надлежно осигурено и процедурата за законосъобразно развитие на дисциплинарното производство е спазена. Определеното дисциплинарно наказание по вид съответства на тежестта на нарушението. Незавършеността на образуваното наказателно производство срещу М., с влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление, изпълващо елементите и на процесното дисциплинарно нарушение, не е пречка за самостоятелно развитие и приключване на дисциплинарното производство и на съдебния контрол за неговата законосъобразност. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение, като правилно, следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение