Решение № 5827 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6796/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. Янков от гр. Белослав, обл. Варна, чрез адв. Е. Стратиева, против Решение 720/25.05.2023 г., постановено по адм. дело 673/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2153-03-38/01.03.2023 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Варна, потвърждаващо разпореждане [номер]/07.11.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Варна, с което на основание чл. 74, ал. 4 от КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по заявление с вх. 2112-03-851/11.07.2022 г. Касаторът поддържа доводи за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което иска същото да се отмени изцяло, като се отмени и оспорения административен акт. Ответникът директорът на ТП на НОИ Варна, в писмен отговор, чрез гл. юрисконсулт И. Костадинова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-03-38/01.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалба с вх. 1012-03-93/01.02.2023г., подадена от Д. Янков, против разпореждане [номер]/07.11.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Варна. С последното е отказано отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като административният орган се е позовал на чл. 74, ал. 4 от КСО, според който пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лице, на което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна по делото е установено следното: На 08.06.2020 г. Янков е подал заявление до директора на ТП на НОИ Варна за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по което пенсионният орган се е произнесъл с разпореждане [номер]/08.07.2022 г. като е отпуснал исканата пенсия, в условията на чл. 68, ал. 4 от КСО, считано от 01.07.2022 г., в размер на социалната пенсия за старост 274,00 лв. до удостоверяване на положения от него осигурителен стаж в Република Гърция. С ново заявление от 11.07.2022 г. Д. Янков е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в което е посочил, че има подадено заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от Република България и от Република Гърция и е приложил ЕР 0993/055/20.04.2022 г. на ТЕЛК МБАЛ Св. Анна АД Варна. С него лицето е освидетелствано и му е определена трайно намалена работоспособност 50 %, с дата на инвалидизиране 20.08.2020 г., с пожизнен срок. ЕР на ТЕЛК е влязло в законна сила на 12.05.2022 г. С разпореждане [номер]/07.11.2022 г., ръководител ПО при ТП на НОИ Варна е отказал да отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като с Разпореждане от 08.07.2022 г. на Д. Янков му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е обжалвано пред горестоящия административен орган директора на ТП на НОИ Варна, който в образуваното по реда на чл. 117, ал.1, т. 2, б. а от КСО се е произнесъл с процесното Решение 2153-03-38/01.03.2023 г., като е приел издаденото разпореждане за правилно и законосъобразно. В мотивите си е посочил, че съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата, като в случай, че заявлението е подадено след този срок, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на заявлението. Формиран е решаващ мотив за отхвърляне на подадената от Янков жалба, след анализ на разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от КСО, съгласно която пенсията за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, какъвто е конкретният случай. При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че с подаване на заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност на 11.07.2022 г. Янков е пропуснал 2- месечния срок от придобиване на правото 20.08.2020 г. ( датата на инвалидизиране според ЕР 0993/055/20.04.2022 г. на ТЕЛК МБАЛ Св. Анна АД Варна), поради което следва да му бъде отпусната желаната пенсия от датата на заявлението, а именно от 11.07.2022 г. Въпреки това, пенсионният орган правилно е отказал отпускането й, поради факта, че с разпореждане [номер]/08.07.2022 г. на Янков е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а по силата на чл. 74, ал. 4 от КСО пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лице, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Варна инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. При правилно установените факти от съществено значение за решаване на спора е изведен верен правен извод за съответствие на административния акт с материалния закон. Спорът по делото е правен и се свежда до това дали Д. Янков има право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по подаденото на 11.07.2022 г. от него заявление. Няма спор, че на Д. Янков е изчислена и определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 08.07.2022 г., която той е получавал от 25.07.2022 г. Към датата на подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО съдържа забрана за едновременно получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Действително, според материалноправната норма на чл. 101, ал. 3а от КСО(Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. с ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Тази привилегия обаче касае хипотезите, при които лицето има право на повече от една пенсия по КСО, а в настоящия случай за жалбоподателя важи императивната забрана на чл. 101, ал. 1, т. 2 КСО. Нормата на чл. 74, ал. 4 КСО (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп.с ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) също императивно повелява, че пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилни са разсъжденията на административния съд и относно обстоятелството, че правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. На основание чл. 94, ал. 1 и ал. 3 КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Извън тези хипотези пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно - от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице. По аргумент от чл. 98, ал. 7 КСО, заявлението за отпускане на пенсия би могло да бъде подадено дори и в случаите на обжалване на експертното решение. В случая претендираното от Д. Янков право е възникнало на 20.08.2020 г., която дата е датата на инвалидизиране, съобразно ЕР 0993/055/20.04.2022 г., издадено от ТЕЛК МБАЛ Света Анна - Варна АД, с което е определена 50 % трайно намалена работоспособност. Заявлението е подадено на 11.07.2022 г. извън 2-месечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, т.е. пенсия за инвалидност би била отпусната от датата на заявлението, но при действието на императивната разпоредба на чл. 101, ал. 1, т. 2 и чл. 74, ал. 4 от КСО, като съвсем правилно и законосъобразно това не е сторено от пенсионния орган. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационните основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото, като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява акцесорната претенцията на касатора за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,