Решение № 12108 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 965/2009 г.

Решение № 12108 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 965/2009 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Антон Евстатиев", представляван от Антон Евстатиев, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. "Владо Тричков", бл. 10, вх. А, ап. 11, подадена чрез пълномощника му по делото - адв. Манов, срещу решение № 223 от 15.12.2008 г. по адм. № 495/2008 г. на Административен съд - гр. Перник. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноските по делото. Ответникът - началникът на РДНСК - Перник не е взел становище по касационната жалба. Ответникът - кметът на община Перник, чрез процесуалния си представител - адв. Генадиева, оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че като е приел за законосъобразна заповедта на началника на РДНСК - Перник, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. Върховният административен съд, в настоящия състав, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата на ЕТ "Антон Евстатиев" срещу Заповед № ДК 10-08/11.08.2008 г. на началника на РДНСК-Перник, с която на основание чл. 216, ал. 5 във връзка с чл. 153, ал. 3 ЗУТ, при условията на чл. 135, ал. 6 ЗУТ (погрешно посочено "чл. 134, ал. 6") е потвърден отказът на главния архитект на община Перник да презавери разрешение за строеж № 147/25.06.2002 г. за строеж: "Търговски обект № 4-2, със ЗП - 30, 9 кв. м.", находящ се в УПИ VII, кв. 1 по плана на гр. Перник - ЦГЧ. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че притежаваното от жалбоподателя разрешение за строеж е загубило правното си действие към момента на подаване на молбата за презаверяването му - 06.10.2006 г. Въз основа на данните по делото съдът е преценил, че е налице хипотезата на чл. 153, ал. 3, изр. 2 ЗУТ, съгласно която, когато разрешението за строеж не бъде презаверено в едногодишен срок след изтичане на съответния срок по ал. 2 на същата законова разпоредба, одобреният проект също губи правно действие, какъвто е процесният случай. Съдът е посочил, че дори искането за презаверяване на разрешението за строеж да е направено в рамките на законоустановения преклузивен срок, исканата презаверка би била допустима само при наличие на съответствие между предвижданията на плана за регулация и застрояване (ПРЗ) за съответния УПИ, действащ към момента на издаване на разрешението за строеж и тези по плана, действащ към момента на презаверяването, която предпоставка в случая не е изпълнена, тъй като с решение на Общински съвет - Перник № 487 по протокол № 4/27.04.2006 г. е открита процедура за изработване на нов общ устройствен план на гр. Перник, като в тази връзка и на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ е издадено предписание № 340/28.12.2006 г. от кмета на общината за изработване на проект за частично изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ VII, кв. 1 по плана на гр. Перник - ЦГЧ. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 135, ал. 6 ЗУТ, съдът е навел извод, че при наличие на предписание за промяна на застрояването, касаещо частта от имота, за който е издадено разрешението за строеж на жалбоподателя, същото не може да бъде презаверено, поради спиране прилагането на действащия устройствен план в частта, за която се отнася предписанието. С тези мотиви решаващият съд е приел, че заповедта на началника на РДНСК - Перник, с която се потвърждава отказът на главния архитект на община Перник да презавери разрешителното за строеж на ЕТ "Антон Евстатиев", е законосъобразна. Решението е правилно като краен резултат. Първоинстанционният съд е обсъдил фактите от значение за предмета на спора, както и доводите и възраженията на жалбоподателя. Решението е постановено след извършена цялостна служебна проверка на административния акт, като съдът се е произнесъл по претендираните в жалбата срещу него пороци, преповторени изцяло и в касационната жалба. Атакуваното решение е обосновано и по същество правилно е приложен материалният закон. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства и не се оспорва от касатора. Административният съд е приел от правна страна, че са налице визираните в разпоредбите на чл. 153, ал. 3, изр. 2 и чл. 135, ал. 6 ЗУТ основания, обуславящи отказ за презаверяване на разрешителното за строеж, като крайният му извод за законосъобразност на издадената от началника на РДНСК - Перник заповед се споделя от касационната инстанция. Във връзка с приетото в обжалваното решение наличие на две самостоятелни основания, изключващи исканата презаверка, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че заключението на първоинстанционния съд за изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл. 153, ал. 3 във връзка с този по ал. 2, изр. 1, предл. 1 ЗУТ към датата на подаване на молбата за презаверяване на издаденото разрешение за строеж в полза на едноличния търговец, е неправилно. В случая от значение за преценката относно осъществяването на предпоставките по чл. 153, ал. 3, изр. 2 ЗУТ е депозираната от жалбоподателя на 07.04.2006 г. молба за презаверяване, която е в рамките посочения в закона едногодишен срок, а не допълнително внесената такава на 06.10.2006 г., на която се е позовал съдът, тъй като последната по правната си същност и последици е ирелевантна към висящата по първоначалната молба от 07.04.2006 г. процедура по презаверяване. Законосъобразен е изводът на решаващия съд за наличие на хипотезата на чл. 135, ал. 6 ЗУТ, тъй като спряното по силата на тази норма приложение на действащия устройствен план касае и обекта, за който е издадено разрешението за строеж на касационния жалбоподател. С оглед на това обстоятелство и съобразявайки разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, съдът правилно е преценил, че претендираното презаверяване може да се извърши само при съществуваща идентичност на плана, действал при издаване на строителното разрешение и този, действащ при презаверката. След като са възникнали условията по чл. 135, ал. 6 ЗУТ с оглед данните за предприети действия за изменение на предвижданията на устройствения план, включително досежно процесния имот, Административен съд - Перник правилно е приел, че потвърждаването на отказа на главния архитект да презавери разрешението за строеж е законосъобразно. Неоснователно е оплакването на касатора за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради наличие на предходна заповед на началника на РДНСК - Плевен, с която е бил отменен предишен отказ на главния архитект на общината, касаещ презаверка на същото разрешително. Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е законосъобразността на заповед № ДК 10-08/11.08.2008 г. на началника на РДНСК - Перник за потвърждаване на отказа на главния архитект за презаверяване на разрешението му за строеж на касатора. Процесната заповед е самостоятелен административен акт, издаден на собствено основание и подлежащ априори на съдебен контрол, поради което поддържаните в касационната жалба оплаквания за недопустимо провеждане на една и съща административна процедура по един и същ въпрос и за повторно произнасяне на административния орган по един и същ спор, не намират опора в закона. Цитираната от касатора заповед № ДК 10-06/18.08.2006 г. на началника на РДНСК - Перник е неотносима към преценката на законосъобразността на процесната заповед, която е издадена при осъществяване на визираните в закона процесуалноправни и материалноправни предпоставки. По изложените съображения Върховният административен съд в настоящия състав, счита, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, въз основа на направеното от процесуалния представител на ответната страна - община Перник, искане за присъждане на разноските по делото, на основание чл. 143 АПК касационният жалбоподател ЕТ "Антон Евстатиев" следва да бъде осъден да заплати на община Перник съдебните разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие № 15817/30.03.2009 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение