Решение № 13506 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13261/2012 г.

Решение № 13506 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13261/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Район "Надежда" при Столична община срещу решение от 22.08.2012 г., постановено по адм. дело № 3138/2002 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалмния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по касационната жалба, Александър Минков Тодоров и Невена Иванова Тодорова, и двамата - от гр. София, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От процесуалния им представител адв. Христова е постъпил отговор на касационната жалба с развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно - за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение СГС, административно отделение е отменил по жалба на Александър Минков Тодоров и Невена Иванова Тодорова заповед № РД - 09-455 от 11.11.2002 г. на кмета на Столична община -район"Надежда", с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 86, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Столичен общински съвет/ за краткост -Наредбата / е наредено да се изземе от Александър Минков Тодоров и семейството му имот - общинска собственост, находящ се на ул. "Иван Момчилов" № 61 / акт за общинска собственост № 432/1997 г./ поради обстоятелството, че същият имот се държи без правно основание. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта, макар издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма, противоречи на материалноправните разпоредби. Съдът е приел за безспорен първия елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОС- обстоятелството, че имотът, предмет на изземване с оспорената заповед, съставлява частна общинска собственост, базирайки се на представения по делото акт за общинска собственост. Въпреки това, предвид събраните по делото писмени и гласни доказателста / последните- явяващи се допустими поради несъхраняване на надлежните писмени документи не по вина на жалбоподателите/, съдът е приел, че не е налице втората, задължителна предпоставка за законосъобразност на заповедта по чл. 65 от ЗОС - имотът да се държи без основание или на отпаднало правно основание. Съдът е приел, че недвижимият имот се държи от жалбоподателите Александър и Невена Тодорови на валидно правно основание - по силата на възникнало на база настанителна заповед от 1974 г. наемно правоотношение, по което жалбоподателите са изправна страна предвид плащане в годините на дължимия месечен наем, което наемно правоотношение не е надлежно прекратено към датата на издаване на процесната заповед за изземване. Поради обстоятелството, че имотът според съда се държи на валидно правно основание, СГС е приел, че издадената заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС е незаконосъобразна и е отменил същата. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отменил обжалвания административен акт, като е приел, че същият е незаконосъобразен като противоречащ на материалноправните разпоредби. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 от АПК. Правилно съдът е приел, че имотът, предмет на заповедта, съставлява общинска собственост, но, въпреки това, не е налице следващата предпоставка за законосъобразност на издадения акт- имотът не се ползва без основание. Неоснователни в тази връзка са застъпените от касатора в жалбата му доводи за доказано неналичие на наемни правоотношения предвид представените от район"Надежда" удостоверителни документи за липсата на издадена настанителна заповед и сключен договор за отдаване на общинския имот под наем на ответниците. Тези удостоверителни документи са оспорени своевременно по реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК (отм.) чл. 193, ал. 1 от ГПК/ и, в съответствие с разпределената по закон тежест на доказване при такова оспорване, жалбоподателите Александър и Невена Тодорови, ползвайки допустимите при условията на чл. 134, ал. 1 от ГПК /отм./ съотв. чл. 164, ал. 1 от ГПК / свидетелски показания, са установили наличието на валидно възникнали наемни правоотношения с издадена през 1974 г./но липсваща понастоящем/ настанителна заповед. Като е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, тъй като липсват данни наличните наемни правоотношения с ответниците по касация да са надлежно прекратени към датата на постановяване на обжалвания административен акт, СГС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение