Решение № 667 от 20.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна, подадено от П. Янков и Т. Герджикова, в качеството им на наследници на Я. Янкова, на влязло в сила решение от 15.12.1993 г. по гр. д. 2351/1992 г. на Окръжен съд - Бургас. С искането за отмяна е релевирано основанието по чл. 239, т. 5 от АПК. Излагат се доводи, че Я. Янкова, починала на 07.08.2005 г., е била лишена от възможност за участие по делото, видно от обстоятелствената част на решението. Твърди се, че с диспозитива на решението е потвърдено решение на кмета на Община Бургас 1543/28.10.1993 г., а предмет на обжалване било решение 1543 от 28.10.1992 г. Ответникът - Община Бургас, редовно призован, не се представлява. При преценка допустимостта на искането, тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира че искането е допустимо. С оглед изложените в молбата твърдения, молителите са узнали за решението на ОС - Бургас през м. февруари 2022 г., а молбата е подадена в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Преценена по същество, молбата е неоснователна по следните съображения: С решение от 15.12.1993 г. по гр. д. 2351/1992 г. на Окръжен съд - Бургас е потвърдено решение на кмета на Община Бургас 1543 от 28.10.1993 г., с което е отказана отмяна на отчуждаването на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, [улица]. Делото е било образувано по жалба на Я. Янкова от гр. Бургас. Действително от съдебния акт се установява, че жалбата на Янкова е била срещу решение на кмета на Община Бургас 1543 от 28.10.1992 г. Когато между мотивите и диспозитива на решението е налице грешка, тази грешка следва да се изправи по почин на съда или по искане на страните по делото по реда на чл. 192, ал. 2 от ГПК /отм./. Докато е била жива Я. Янкова, тя е имала възможност да поиска поправката, но към настоящия момент делото е унищожено и посоченото изправяне на допуснатата фактическа грешка не може да бъде изправено. Посоченият порок на решението не е основание да се допусне отмяна на решението по чл. 239, т. 5 АПК. Що се отнася до твърдението за нарушено участие на Янкова по делото, Възражение в този смисъл е могло да бъде направено само лично от нея по чл. 231, ал. 1, б е от ГПК /отм./. Решението на съда, чиято отмяна се иска е от 1993 г., а Я. Янкова е починала през 2005 г. В случая процесуално правоприемство по чл. 227 от ГПК /отм./ не е било възможно и наследниците и не могат да правят процесуални възражения от нейно име. С оглед на това искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. На основание чл. 244, ал. 1 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение