Решение № 7785 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9484/2017 г.

Решение № 7785 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9484/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началник група към Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - В., Районно управление (РУ) "АЕЦ К." срещу съдебно решение № 290 от 20.07.2017 г. постановено по адм. дело № 364 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - В. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон. Намира за неправилни направените от първоинстанционния съд изводи за допуснати съществени нарушения и липса на мотиви при издаване на заповедта. Сочи, че независимо, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН), дал основание за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ), не е изрично посочен в заповедта с цифри, е приложен към административната преписка и предхожда заповедта за прилагане на ПАМ, като жалбоподателят е бил запознат с него. Поради това не е било необходимо изрично известие съобразно изискването на чл. 26 от АПК. Счита за неправилен и изводът, че административният орган не е доказал собствеността на управляваното моторно превозно средство (МПС), тъй като в мотивите на АУАН е посочено, че жалбоподателят управлява собственото си МПС. О. че срокът на мярката е посочен в дни, а не в месеци не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Срока на ПАМ съответства на предписания от закона минимум, поради което не е необходимо излагането на мотиви за него. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Т. А. Т., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед за прилагане на ПАМ № 17-5735-000007 от 22.05.2017 г., издадена от началник група към ОД на МВР - В., РУ "АЕЦ К.", с която на Т. А. Т. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ) - прекратяване на регистрацията на собственото му пътно превозно средство (ППС) лек автомобил Ш. О. с рег. № *** за срок от 180 дни и е осъдил ОД на МВР - В. да заплати на Т. А. Т. деловодни разноски в размер на 310, 00 лв. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че на 19.05.2017 г. на Т. А. Т. е съставен АУАН № 71/17, затова че на същата дата, около 10.35 ч. по ведомствен път АЕЦ до М. геран с посока на движение КПП-25 е управлявал собствения си лек автомобил Ш. О. с рег. № *** с изтекъл срок на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), валидно до 06.07.2016 г. В АУАН е описана приетата за нарушена разпоредба, а именно тази на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. На 22.05.2017 г. е издадена оспорената в производството заповед за прилагане на ПАМ № 17-5735-000007 от 22.05.2017 г. от началник група към ОД на МВР - В., РУ "АЕЦ К.". В нея е посочено, че Т. А. Т. виновно е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) по отношение на него е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а - прекратяване на регистрацията на собственото му ППС лек автомобил Ш. О. с рег. № *** за срок от 180 дни. В заповедта е описана фактическа обстановка, идентична с описаната в съставения на 19.05.2017 г. АУАН, но издателят й не се е позовал на констатациите в последния. За удостоверяване компетентността на началник група към ОД на МВР - В., РУ "АЕЦ К." да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП е представена заповед № 369з-208 от 01.02.2015 г. на директора на ОД на МВР - В. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че заповедта не е мотивирана, тъй като в текста й не фигурира позоваване на съставения АУАН. Предвид това е счел, че не е спазена разпоредбата на чл. 26 от АПК, тъй като не може да се приеме, че административното производство е започнало със съставянето на АУАН. Изложил е, че като основание за прилагане на ПАМ е посочена само общата разпоредба на чл. 22 от ЗАНН, но липсва специалната такава от ЗДвП, а именно тази на чл. 172 от същия закон. Разпоредбата, в която е предвидена приложената ПАМ е посочена само с цифри, без да се конкретизира от кой закон е същата. Съдът е счел, че посочените нарушения са съществени, тъй като с тях е нарушено правото на защита на лицето. Посочил е, че допуснатите процесуални нарушения са довели и до материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Предвид липсата на позоваване на АУАН в заповедта, е приел, че нарушението, за което е издадена ПАМ, не е доказано. Посочил е, че липсват и доказателства за собствеността на МПС, които са необходими, тъй като ПАМ може да бъде приложена само по отношение на собственика. Приел е, че мярката не наложена по начина, предвиден в чл. 171, т. 2а ЗДвП, тъй като в закона срокът е определен в месеци, а в процесната заповед той е определен в дни и не са изложени съображения мотивиращи продължителността на действие на мярката. Решението е неправилно. Съгласно нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая по делото е установено, че издателят на ПАМ е бил надлежно оправомощен да прилага ПАМ, предвид заповед № 369з-208 от 01.02.2015 г. на директора на ОД на МВР - В. Неправилен е обаче направеният от АС - В. извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и изводът му за материална незаконосъобразност на заповедта. Противно на приетото от първоинстанционния съд, въпреки липсата на посочване в текста на заповедта на АУАН, същата е надлежно мотивирана. В нея изрично е посочено, че на 19.05.2017 г. около 10.35 ч. по ведомствен път АЕЦ до М. геран с посока на движение КПП-25 Т. А. Т. е управлявал собствения си лек автомобил Ш. О. с рег. № *** с изтекъл срок на валидност на СУМПС, валидно до 06.07.2016 г. Описаното в заповедта нарушение се установява от издадения по отношение на Трифонов АУАН, който, качеството си на официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, която не опровергана хода на първоинстанционното производство. Видно от жалбата на Трифонов до АС - В., същият не е оспорил отразената в заповедта фактическа обстановка, нито е твърдял, че са се осъществили факти, различни от посочените в нея. Жалбоподателят не е оспорил и факта, че е собственик на лек автомобил Ш. О. с рег. № ***, напротив - изрично е потвърдил това обстоятелство в жалбата си. Поради това направеният от съда извод за недоказаност на нарушението се явява неправилен. В хода на административното производство по прилагането на ПАМ документи различни от АУАН не са издавани. Със самия акт водачът се е запознал още при съставянето му. Поради това изводът на съда за ограничено право на защита също е неправилен. Действително в заповедта, като правно основание за прилагане на ПАМ, е посочена нормата на чл. 171, т. 2а, без посочване на нормативния акт (ЗДвП) в който се намира тя. Заповедта обаче е подробно мотивирана, включително, чрез посочване на приложимия за случая нормативен акт - ЗДвП. Това безспорно е дало възможност на Трифонов да разбере кой е нормативният акт, на основание на който е приложена мярката и не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила водещо самостоятелно до отмяна заповедта. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП (ДВ., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. В случая по делото е установено, че на 19.05.2017 г. Т. А. Т. е управлявал личния си автомобил със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС значи то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност". Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 10 от ЗБЛД данни съм съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" този, с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. С. обаче следва да установи наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория. Съгласно чл. 15, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.), при подмяна на СУМПС, включително поради изтичане срока на валидност, водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи, е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложеното води до извод, че за да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва да е в срока на административната му валидност. Липсата на такова е липса на "съответното свидетелство за управление" и е основание за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона и е в минималния предвиден в закона срок, поради което изводът на съда за липса на мотиви при определянето му не може да бъде споделен. Действително срокът на ПАМ е посочен в дни, а не в месеци, но посоченото нарушение е несъществено, тъй като не води до невъзможност за определянето на срока. Преизчислен в месеци срокът на ПАМ е даже по-малък от минимално посочения в разпоредбата на чл. чл. 171, т. 2а от ЗДвП, което е в полза на жалбоподателя и не води до незаконосъобразност на заповедта на посоченото основание. Като е достигнал до различни правни изводи първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което то следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което жалбата на Т. А. Т. срещу заповед за прилагане на ПАМ № 17-5735-000007 от 22.05.2017 г. издадена от началник група към ОД на МВР - В., РУ "АЕЦ К." следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,