Решение № 13528 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10443/2016 г.

Решение № 13528 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10443/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, против Решение № 1499 от 22.07.2016 г. на Административен съд П. по адм. д. № 3074 по описа за 2014 г., с което по жалба на ЕТ "Теди - МОД-Т. Б." със седалище и адрес гр. К., бул. "К. А.. Б." ..., вх. ..., ...т. ..., ап. ..., представляван от Т. С. Б., е отменен Ревизионен акт № 241306138/28.02.2014 на органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 496 от 26.05.2014 г. на ДД"ОДОП" П. при ЦУ на НАП, в частта му, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 19 716,87 лв. и са начислени съответни лихви за данъчните периоди 01.01.2008- 31.12.2009 г. по 20бр. фактури с предмет дизелово гориво и ремонтни услуги на товарни автомобили, издадени от СД" Вега-13-Овчаров и Сие" /с ново наименование СД"Вега-13-Каменов, Кирков и Сие"/. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: неправилна преценка на събраните доказателства и необосновани фактически изводи за доказана реалност на фактурираните процесни доставки на гориво и ремонтни услуги; не било доказано прекият доставчик да разполага със складова база за горива; не е доказано този доставчик да е разполагал с фактурираното количество стока; по счетоводни данни доставчикът не разполагал с бензиноколонка; съгласно обясненията на ревизираното лице, полученото гориво е следвало да бъде счетоводно отразено по сметка 302 "Материали", а не по 304 "Стоки"; тези обяснения са недоказани, предвид невъзможността фактурираното количество гориво да е зареждано директно в наличните транспортни средства на търговеца; противоречиви са събраните доказателства относно мястото на зареждане на горивото. Неправилно е признато право на данъчен кредит по фактурите за ремонтни услуги, при липсата на конкретизация на услугите във фактурите и придружаващите ги документи, както и на количествено-стойностни сметки и калкулация на елементите на ремонтите; не е доказано доставчикът да е разполагал с автосервиза, в който се твърди да са извършени ремонтите към момента на издаване на фактурите, нито да има кадрова и техническа обезпеченост да извърши ремонтите; документите за тях били представени късно и са с недостоверни дати. Иска се отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата против РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Теди - МОД-Т. Б.", чрез адв. Одварков, оспорва жалбата по съображения за правилност на първоинстанционното решение в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. С РА на жалбоподателката е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 19 716,87 лв. по фактури издадени от СД "Вега-13-Овчаров и Сие" (сега СД "ВЕГА-13-Каменов, Кирков и сие"), с предмет на доставка дизелово гориво и ремонтни работи на товарни автомобили. За да уважи изцяло жалбата, първоинстанционният съд, след подробно обсъждане на събраните писмени, гласни доказателства и заключенията на експертизите, е приел, че жалбоподателката е доказала реалното изпълнение на доставките на стоки и услуги, документирани с процесните фактури, по които й е отказано право на данъчен кредит. За да достигне до тези фактически изводи, съдът е приел, че е доказано предаването на родово-определената стока в конкретен обект на доставчика, чийто управител е разпитан като свидетел, заедно с лица, работещи към момента на извършване на доставките на гориво на трудови договори, съответно при доставчика и ревизирания търговец. Съобразил е косвените доказателства за реалност на доставките на стоки, каквито са извършеното плащане по фактурите и използването на предмета им за последващи облагаеми доставки, извършени от ревизирания търговец. По отношение на доставките на услуги, съдът е приел, че услугите са достатъчно индивидуализирани, за което не имало и спор в ревизионното производство; установено е извършването им на определени превозни средства, собственост на ревизираното лице, на точно определено място - в автосервиз, бивша собственост на доставчика, но ползван от него под наем; доказано е плащането по фактурите, осчетоводени са разходи за материали и труд в счетоводството на ревизираното лице. Съдът се е позовал на съдебна практика на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, съгласно която при добросъвестност на получателя на стоки и услуги, той не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нередовности, извършени от доставчиците му. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за необоснованост на направените от съда по същество фактически изводи. Доказването на това как доставчикът се е снабдил с фактурираната от него на РЛ родово-определена стока не влиза в предмета на доказване, още по-малко може да се възложи в тежест на доказване на ревизирания търговец, стига да е доказано предаването на стоката по преките доставки. В случая, този факт с правно значение е доказан убедително с установяването на мястото на предаване на стоката и конкретните лица от името на страните по сделката /разпитани и като свидетели/ извършили приемо-предаването. Събраните в тази насока гласни доказателства подкрепят представените в ревизионното и в съдебното производство писмени доказателства. Съпоставянето на записванията от водените при доставчика дневници за заредено гориво, в които е вписано количеството гориво, дата на зареждане, превозното средство, имената и подписите на лицата, предали и приели горивото, с процесните фактури и използването на горивото за извършени от ревизирания търговец транспортни услуги / проследени конкретно от съдебно-счетоводната и съдебно-авто-техническата експертизи/ са годна опора за направените от първоинстанционния съд изводи за доказано предаване на стоката. При това, липсата на осчетоводяването на амортизации за налична бензиноколонка в счетоводството на събирателното дружество-доставчик не може да се противопостави на ревизираното лице, което няма контрол над счетоводните записвания на продавача на горивото. Счетоводното отразяване на процесното гориво при ревизираното лице вместо по една, по друга счетоводна сметка, не може да се приеме за решаващо доказателство за фиктивност на процесните фактури, след като със счетоводната експертиза и представените писмени доказателства убедително е доказана употребата на процесните количества горива за извършени от ревизирания търговец транспортни услуги, които не биха могли да бъдат извършени без доставената по процесните фактури стока. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът не съобразил доказаната невъзможност горивото да бъде зареждано директно в резервоарите на транспортните средства на ревизираното лице и в допълнителни цистерни на камионите му. Такива констатации не са правени нито в ревизионния доклад, нито в ревизионния акт, още по-малко в мотивите на първоинстанционния съд. Ответникът в първоинстанционния процес не е искал събиране на доказателства във връзка с тези твърдения, направени за пръв път в касационната жалба. Съгласно чл. 220 АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Отделно от това, въпросната невъзможност логически не може да се основе единствено на липсата на разрешителни на ревизирания търговец за съхранение на гориво в цистерни. Неоснователни, при това, са касационните оплаквания за противоречия относно мястото на зареждане на горивото, което е установено и с писмени и с гласни доказателства. Неоправдани са касационните оплаквания за липса на конкретизация на предмета на фактурираните ремонтни услуги на транспортни средства, собствени на ревизираното лице. С РА данъчен кредит не е отказан поради липса на редовен данъчен документ /чл. 71, т. 1 ЗДДС/. Отделно от това, конкретизиращите предмета на доставките писмени договори, съдържащи и приемо-предавателни протоколи за предаването на ремонтирания автомобил, подписани от разпитани като свидетели лица, са представени с възражението към ревизионния доклад, т. е. - преди издаването на РА. Съгласно тълкуването на разпоредби на Директивата по ДДС с Решение от 8.05.2013 г. по дело С-271/12 P. T. SA и др., по аргумент на т. 35 от мотивите, допустимо е необходимата информация за допълването и коригирането на фактурите да е предоставена на данъчната администрация преди същата да е приела решението за отказ на правото на приспадане на ДДС, така че преди приемането му представените фактури вече са били коригирани, за да позволят да гарантира точното събиране на ДДС, както и контрола му. Установено е извършването на ремонтите в автосервиз, бивша собственост на дружеството доставчик, нает от него под наем. Доказването на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика за извършване на ремонтите не може да бъде самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит на ревизирания получател по фактурите. Предвид всички изложено, първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1 000 лв. разноски за касационната инстанция, съгласно представения договор за правна помощ и списък на разноските. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение