Решение № 15482 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9806/2010 г.

Решение № 15482 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9806/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП касационна жалба срещу решение № 1507 от 17.05.2010 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 859/10 г., с което е отменен Акт за регистрация по ЗДДС № 220420900023411 от 9.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП с решение № 1665/30.11.2009 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, спорът се свежда основно до получените от Миланка Славова доходи от Американския университет и Международното висше бизнес училище - гр. Благоевград и по точно тяхното определяне като облагаеми или необлагаеми. Неправилен е изводът на АССГ, че доходите не следва да се включват в облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, тъй като попадат в хипотезата на чл. 41, т. 2 от ЗДДС. Неправилно съдът приема, че е налице дейност, приравнена на трудова по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, тъй като нито един от представените договори не съдържа реквизитите на трудов договор. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата на Миланка Славова срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 220420900023411 от 9.10.2009 г., както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Миланка Димитрова Славова оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Терзиева по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да отмени Акта за регистрация по ЗДДС, АССГ е приел, че сключените от жалбоподателката договори са граждански договори с предмет "престиране на труд" и следва да се тълкуват като пораждащи правоотношения, приравнени на трудовите по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Освен това, тези правоотношения попадат в хипотезата на освободена доставка по смисъла на чл. 41, т. 2 от ЗДДС и не следва да се включват в облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, правилен е изводът на съда, че са налице освободени доставки по смисъла на чл. 41, т. 2 от ЗДДС. Със сключените три договора между Миланка Димитрова Славова и Американския университет в България, на Славова е възложено и тя е приела да изнася лекции срещу възнаграждение, определено като обща сума, което се изплаща в края на месеца след като бъдат приети работите по изпълнението на договора. Със трите договора, сключени с Международното висше бизнес училище - гр. Благоевград, на Славова е възложено провеждането на бакалавърски курс по маркетингова стратегия по утвърдена учебна програма и провеждане на изпит срещу хонорар, определен на учебен час в размер на 39.12 лв. Според чл. 41, т. 2 от ЗДДС, освободена доставка е предоставянето на частни уроци, заместващи училищното или университетското образования по т. 1. Съответната на тази разпоредба от Директива 2006/112/ЕС на Съвета от 28.11.2006 г. е тази на чл. 132, § 1, б."Й" - образование, предоставяно частно от учители и включващо училищно или университетско образование /чл. 13А, § 1, б. "Й" от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. - частните уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование/. В решение от 28 януари 2010 г. по дело С-473/08 на Съда на ЕС е прието, че чл. 13А, § 1, б. "Й" от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. трябва да се тълкува в смисъл, че преподавателските услуги, които дипломиран инженер в учебен институт предоставя на участници в завършващи с полагането на изпит обучителни курсове, могат да представляват уроци, съответстващи на училищно или университетско образование, по смисъла на тази разпоредба. Такива уроци могат да бъдат и дейности, различни от същинската преподавателска дейност, при положение, че се упражняват по същество в процеса на предаване на знания и умения между преподавател и ученици или студенти, съответстващ на училищното или университетското образование. В случая, изнасянето на лекции в Американския университет и воденето на бакалавърски курс по маркетингова стратегия, приключващ с провеждането на изпит в Международното висше бизнес училище - гр. Благоевград, попада в понятието "предоставяне на уроци, заместващи училищното или университетското образования, по смисъла на чл. 41, т. 2 от ЗДДС. Доколкото, в договорите е уговорено възнаграждение общо като сума срещу определен брой изнесени лекции, което се изплаща в края на всеки месец и съответно - хонорар на учебен час, но то се дължи срещу приемане на извършената работа, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, те не пораждат правоотношение, приравнено на трудово. Освен това, след като, според решенията на Съда на ЕО и ЕС, те представляват уроци, съответстващи на училищно или университетско образование и са освободени доставки, не могат да бъдат изключени от понятието независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. С оглед на изложеното, решението на АССГ, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение