Решение № 7706 от 20.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4255/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмет на Община Козлодуй, чрез адв. Кашъмов, срещу решение 427/07.12.2023 г., постановено по адм. дело 258/2023г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отменена заповед 184/06.04.2023г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствени правила и необоснованост. Касаторът твърди, че правото на защита на адресата на процесната заповед не е било нарушено в хода на административното производство, че съдът неправилно е приел, че процесния строеж е построен през 1985-1986г., в противоречие с доказателствата установяващи, че е построен най-рано през 2014г., съответно е незаконен и не отговаря на условията за търпимост. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. В съдебно заседание поддържа касационната жалба и претендира присъждане на разноските направени пред касационната инстанция. Разноските направени пред първата инстанция, не се претендират. Ответникът В. М. П., чрез адв.Михова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед 184/06.04.2023г. на кмет на Община Козлодуй, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на В. М. П., е разпоредено да премахне незаконен строеж от Пета категория: Двуетажна еднофамилна сграда със сутерен в УПИ ХХ-106, кв. 10, в ПИ с идентификатор 37798.505.93, с административен адрес гр.Козлодуй, [улица], определен 2 30-дневен срок за доброволно изпълнение и са указани последиците от неизпълнението. С обжалваното решение заповедта е отменена. За да постанови този резултат, съдът приема, че е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че Констативният акт /КА/ от проверката на процесния строеж, е съставен от двама членове на работна група, за която няма доказателства как, кога и от кого е сформирана, липсват данни да е връчен на жалбоподателя Попов по надлежния ред, което представлява съществено нарушение на административно производствените правила. Приема, че процесната заповед е издадена при неспазване на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като административният орган не изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая - не е посочено кога е извършено строителството, респективно не е извършена преценка за неговата търпимост. Позовавайки се на доказателствата по делото и на задължението да изясни този въпрос, съдът приема от показанията на разпитаните по делото свидетели, че строежа е реализиран 1985-1986 г., а от приетата СТЕ, че процесната постройка е допустима по сега действащите планове за регулация дотолкова, доколкото е изградена в парцел, отреден за малкоетажно /ниско/ жилищно застрояване. При тези изводи, съдът намира, че в случая е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ: строежът е изграден преди 07.04.1987 г. и е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, поради което е търпим и не подлежи на премахване и забрана за ползване. Счел, че при непълни доказателства и неясни обстоятелства кметът на Община Козлодуй е следвало служебно да събере доказателства кога е построен обявеният за незаконен строеж и дали е търпим, след което да установи наличието или липсата на предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. На следващо място приел, че процесния строеж не е индивидуализиран и не е ясно в какво се състои в надстрояване, пристрояване или ново строителство и на каква площ е то. По тези съображения обосновавал извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Според ал. 2 на посочената норма заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - кмет на община Козлодуй, в условията на заместване от зам.кмет, и при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изпълнена е предвидената в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ процедура, като е съставен констативен акт от длъжностни лица от общината. Неприсъствието на собственика на имота /адресат на заповедта/ по време на проверката и неподписването на КА от присъстващия на нея негов представител, не представлява съществено нарушаване на правото му на защита същият го е реализирал, чрез подаването на жалба срещу процесната заповед и развилото се по нея съдебно производство. В. М. П. е собственик на имота и разпоредения за премахване строеж, което обстоятелство не е спорно между страните, както не е било спорно, че за процесния строеж не са одобрявани строителни книжа и не е издавано строително разрешение. Противно на приетото от първоинстанционния съд волята на административния орган е ясна и конкретизирана в достатъчна степен по отношение индивидуализацията на строежа. Извършено е точно геодезическо заснемане на същия с ясно посочени координатни точки, което напълно изключва обратния извод на първоинстанционния съд. Съдът е допуснал смесване на доказателства и разсъждения, досежно двете безспорно съществуващи жилищни сгради в процесния ПИ първата със ЗП 123 кв.м и година на построяване 1988г., която не е предмет на процесната заповед, и втора сграда - двуетажна еднофамилна сграда със сутерен, която е предмет на установяванията на КА и на заповедта. В изпълнение на задължението си да изследва годината на построяване на твърдения незаконен строеж, с оглед преценка за неговата търпимост, съдът приел за относими, по отношение на незаконната сграда, свидетелски показания, които касаят данни за съществуването и построяването на сградата, която не е предмет на процесната заповед. В същото време игнорирал немотивирано всички доказателства, включително и посочените в процесната заповед, установяващи, че процесния незаконен строеж е извършен не по-рано от 2014г. същият не е описан в нотариалния акт за собственост върху имота, в който е описана само сградата, която не е предмет на процесната заповед и гараж; на одобрената през 2007г. кадастрална карта /КК/ на община Козлодуй процесната сграда не е заснета и не фигурира в КР с отделен идентификатор, а КК представя точно заснемане на всички съществуващи на територията материализирани граници на поземлените имоти и строежите в тях, без да държи сметка за тяхната законност или не, т.е процесният строеж, след като не е отразен в КК и КР, няма как да е построен преди извършеното заснемане за нуждите на КК и КР, т.е преди 2007г. Този извод се потвърждава и от приложените по делото датирани снимки от приложението Гугъл Ърт, които също показват, че процесния строежът не е съществувал преди 2014г. и необосновано са били игнорирани от доказателствения материал. Изложените в заповедта фактически и правни основания съответстват на описаното в съставения по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ КА, въз основа на който същата е издадена. Разпоредената за премахване жилищна сграда е точно индивидуализирана чрез геодезическо заснемане, безспорно попада в дефиницията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и е изпълнена в имота на адресата на акта. При това положение волята на административния орган относно местоположението и обема на постройката е ясно изразена. В заповедта има точно формулирано разпореждане в диспозитивната част за премахване на описания незаконен строеж. Изводите на съда, че процесната заповед е издадена при неспазване на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като административният орган не изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая, са неправилни. Вярно е, че в оспорената заповед предвид приетият период на изграждането ѝ, не се съдържа изрична констатация, за търпимост на незаконния строеж, но това не достатъчен порок, водещ до нейната незаконосъобразност и този пропуск е следвало да се отстрани от съда, което той се е опитал да стори, но при превратен анализ на доказателствата. От данните по делото се установява безспорно, че постройката е незаконна като изпълнена без одобрени проекти и разрешение за строеж съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което е и правното основание, посочено от административния орган за премахването й. С оглед гореизложеното, възраженията развити в касационната жалба, се явяват основателни доводи за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение. Предвид изложеното оспорената заповед е валиден и законосъобразен административен акт, поради което оспорването ѝ е неоснователно. Като достига до извод в обратен смисъл, съдът постановява обжалваното решение в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на В. М. П. срещу заповед 184/06.04.2023г. на зам. кмет на Община Козлодуй. С оглед изхода на делото, на касатора следва да се присъдят своевременно поисканите и доказано направени разноски пред настоящата инстанция, в размер общо на 1870 /хиляда осемстотин и седемдесет/ лева, от които1800 лева адвокатски хонорар и 70 лева държавна такса, при липса на възражение за прекомерност, като с тях се задължи ответника в касацията. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,