Решение № 5658 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9200/2016 г.

Решение № 5658 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9200/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Т. Й. П.-Н. - пълномощник на Д. В. Д. от с. Г., община Поморие, Бургаска област, срещу решение № 1069 от 3.06.2016 г., постановено по адм. д. № 2364/2015 г. на Административен съд - Б. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство, срещу уведомителното писмо на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея и в изпратените писмени бележки касаторът моли, съдебното решение да се отмени, като касационната инстанция се произнесе с решение по съществото на спора или алтернативно -да върне делото за ново разглеждане. От ответната страна по касация заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е постъпил писмен отговор, подаден от процесуалния му представител юрисконсулта М. Л.-Т., в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В отговора си ответникът по касация прави възражения, които противопоставя на тези в касационната жалба. Моли, тя да не се уважава и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Прокурорът счита, че съдът е установил правилно фактите по спора, въз основа на които е направил правилни и обосновани правни изводи. Намира, че съдът не е допуснал нарушения даващи основания за касационна отмяна на решението му. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Д. В. Д., който безспорно има качеството на земеделски стопанин, е обжалвал уведомително писмо с изх. № 02-020-6500/9452 от 5.11.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С него Д. Д. е бил уведомен за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. От уведомителното писмо съдът е установил, че за кампания 2014 г. земеделският стопанин е подал общо заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Плащания по схемата за преразпределително плащане (СПП). Заявил е по всяка една от мерките 1,32 ха. След извършени административни проверки по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП на подадената заявление е било установено, че допустимата за подпомагане площ е 0,97 ха, а недопустимата за подпомагане площ е 0,35 ха и по двете мерки. В приложената таблица на лист 2 от уведомителното писмо е посочен парцелът с идентификатор 18229-178-10-6 с площ от 0,83 ха, който при административната проверка се е оказал с допустима площ от 0,48 ха и недопустима за подпомагане в размер на 0,35 ха. Причината за определянето на недопустимата площ в размер на 0,35 ха е поради нестопанисването му и поради това, че излиза извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". От таблицата на лист 4 от уведомителното писмо съдът е установил процентът на наддеклариране - 36,08% и по двете мерки. Въз основа на чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 ЗПЗП и на основание чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, ДФЗ е оторизирал сума в размер на нула лева и по двете мерки. Поисканата сума по СЕПП е била в размер на 397,27 лв., а по СПП - в размер на 175,43 лв. Съдът е установил от приложените от административния орган писмени доказателства заявлението за подпомагане, попълнената таблица със заявените парцели, като е посочил, че при извършената автоматична проверка на данните в подаденото заявление за подпомагане на 28.04.2014 г. е била установена грешка. Тя се е отнасяла за парцела с посочения вече идентификатор. Съдът е установил освен това и заповедта на министъра на земеделието и храните № РД 09-807 от 5.12.2014 г., с която е одобрен обновеният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Срещу нея земеделският стопанин-жалбоподател е подал възражение, на което му е даден отговор с писмо с изх. № 94-3101 от 29.05.2015 г. От отговора е било установено, че от посочения парцел 0,35 ха излизат извън специализирания слой. Самото обновяване на слоя относно този парцел е било извършено чрез теренна проверка. В този отговор на министъра на земеделието и храните изрично е посочено, че на обжалване пред Върховния административен съд подлежи заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г., с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели, която е част от Интегрираната система за администриране и контрол. Заповедта на министъра, ведно с пакета от цифрови географски данни е бил предаден на ДФЗ, видно от приложените писма. Съдът е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение е било прието от страните без оспорване. Експертът е потвърдил констатациите в уведомителното писмо. Заключението, ведно с писмените доказателства е обсъдено от съда, който от правна страна е направил правните си изводи, че уведомителното писмо е било издадено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, без да е допуснато нарушение на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата срещу него. Уважил е претенцията на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за присъждане на разноски, като е осъдил Д. Д. да заплати на фонда разноски в размер на 600 лв., от които 300 лв. за вещо лице и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първата група доводи в касационната жалба са относно това, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, защото е отхвърлил искането за разпит на свидетел и не е допуснал отговор на зададен въпрос от адвокат-пълномощника на Д. Д. към вещото лице. Доводите са неоснователни. Свидетелските показания са били неотносими в случая, поради което правилно съдът не е допуснал до разпит искания свидетел. Относно състоянието на частта от процесния парцел, за която е било установено, че излиза извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. е безспорно, че това обстоятелство е станало ясно при извършената автоматична проверка на данните в подаденото заявление за подпомагане за 2014 г. Освен това по делото не се е твърдяло, че Д. Д. е оспорил заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е бил одобрен специализирания слой, поради което тази заповед по отношение на него е влязла в законна сила. За оспорването на заповедта му е било указано с отговора на възражението, но жалбоподателят не се е възползвал от възможността да подаде жалба. Самата заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г., която по същността си е общ административен акт, представлява сбор от множество индивидуални административни актове, с които се засягат площите заявени за подпомагане от всеки един земеделски стопанин, в частите, в които те попадат извън специализирания слой. След като заповедта на министъра, с която е одобрен специализирания слой не е била обжалвана от Д. Д., за него тя е влязла в законна сила по отношение на заявените за подпомагане парцели и оспорването й е било недопустимо, след получаване на уведомителното писмо. Въпреки това, вещото лице е потвърдило фактическите констатации в уведомителното писмо, от което следва, че групата възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Неоснователно е и твърдението, че недопуснатия до разпит свидетел е съществено процесуално нарушение. Както е установено и от неоспореното заключение на вещото лице частта от парцела, която е излизала извън специализирания слой е установена чрез теренна проверка, извършена от структурите на МЗХ, като протоколът за нея не е бил оспорен, а той по същността си представлява официален свидетелстващ документ. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че уведомителното писмо е било издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК. В уведомителното писмо е описан парцелът, за който е била установена частта, която е излизала извън специализирания слой, поради което е била недопустима за подпомагане. В уведомителното писмо са били посочени заповедите на министъра на земеделието и храните, възражението и отговора му, както и заявлението за подпомагане, поради което част от мотивите за издаване на уведомителното писмо се съдържат в съпътстващи документи, което не е нарушение според ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. След получаване на заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. от ДФЗ, следва да се посочи, че той действа при условията на обвързана компетентност при извършване на административни проверки. В резултат на тях автоматично се генерира и уведомителното писмо, чрез компютърни средства, като констатациите му не са опровергани. Твърдението в касационната жалба, че ДФЗ е следвало да извърши и други подходящи проверки е неоснователно и се опровергава от юридическия факт на влизане в сила заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализирания слой за 2014 г. Уведомителното писмо е издадено в съответствие с материалния закон. Неоснователно е и оплакването за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По този въпрос има постановено ТР № 3 от 13.05.2010 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд. В писмените си бележки процесуалният представител на касатора се позовава на изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК, но следва да се посочи, че това изменение е обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г., а съдебното решение е постановено през 2016 г. Изменението на ГПК няма обратно действие. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане от процесуалния представител на ответната страна по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на изхода на спора следва да се уважи. Според обема на осъщественото процесуално представителство юрисконсултското възнаграждение се определя в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, което касаторът следва да заплати на ДФЗ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение