Решение № 13636 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5822/2013 г.

Решение № 13636 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5822/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Полина Златкова Златева-Хемпел, подадена чрез процесуален представител, против заповед № Iз-455 от 01.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Правила за изплащане на еднократно обезщетение на държавни служители в МВР за претърпяна телесна повреда и за загинали държавни служители при или по повод изпълнение на служебни задължения. Жалбоподателката твърди, че правилата са издадени в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Посочено е, че с тях е създадено ограничение за служителите претърпели телесна повреда вследствие на професионална болест да получат обезщетение по чл. 255 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Претендира направените разноски по делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: За периода 2004 - 2011 г. Полина Златева-Хемпел е заемала длъжността "граничен полицай" при ГКПП - Летище Варна, Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) към МВР. С експертно решение № 3255/111 от 25.08.2011 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Света Марина" ЕАД, гр. Варна, на жалбоподателката е признато професионално заболяване и е определена 76 % трайно намалена работоспособност. На 03.09.2012 г. с медицинско удостоверение № 156/1 на Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт - МВР комисията е установила, че поставената диагноза на Златева-Хемпел е последица от действие на йонизиращо лъчение, свързано с изпълнение на преките й служебни задължения и е причинило постоянно разстройство на здравето, опасно за живота. Във връзка с това със заповед № 4213/14.10.2011 г. на директора на ГДГП и на основание чл. 245, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 259, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на жалбоподателката е прекратено служебното правоотношение като държавен служител в МВР. При така установеното от фактическа страна, ВАС приема, че жалбата е срещу нормативен административен акт, подадена от лице с пряк правен интерес по следните съображения: Съгласно чл. 75, ал. 1 от АПК нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. В случая заповедта на министъра и утвърдените с нея правила носят белезите на нормативен административен акт, тъй като са: създадени по прилагане на нормативен акт от по-висока степен - чл. 255 от ЗМВР; имат за адресати неопределен кръг правни субекти - служители на МВР, както и техните наследници и са с нееднократно правно действие. В ал. 1 на чл. 255 от ЗМВР е посочено, че на държавните служители в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно обезщетение. В останалите хипотези са описани случаите, в които обезщетение се изплаща и на съпруг, деца и родители на загинали служители в МВР. Атакуваните от жалбоподателката правила са издадени на основание чл. 255 от ЗМВР, т. е. по прилагане на посочената разпоредба с многократно действие. В разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК е записано, че право да оспорват нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чийто права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него. В случая жалбоподателката като бивш служител на МВР, с установена телесна повреда, е обосновала наличието на правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Това правило е възпроизведено и в текста на чл. 78, ал. 2 от АПК, въвеждащ изискването всички нормативни актове, освен тези на общинските съвети, да се обнародват в "Държавен вестник". В същия смисъл е и чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Нормата на чл. 78, ал. 2 от АПК препотвърждава конституционно установеното изискване за обнародване на нормативните административни актове. Това повтаряне на възприетото конституционно решение само утвърждава значимостта на обнародването като начин за узнаване от адресатите на акта за издаването му и като завършващ елемент на фактическия състав по издаване на нормативния административен акт, в т. ч. по определяне на момента на влизането му в сила. За разлика от съобщаването на индивидуалните и общите административни актове, публикуването на нормативните актове е завършващият елемент от техния фактически състав като условие за влизането им в сила и поставянето им в действие. Чрез обнародването в "Държавен вестник", нормативният акт се довежда до всеобщо знание и се определя началния момент, от който той произвежда действие. Необнародването е пречка актът да породи правни последици, тъй като до публикуването си той не съществува като юридически факт. Това означава, че липсата на този елемент от фактическия състав на нормативния акт води до опорочаването му до степен на нищожност. Всеки акт, за да породи правно действие, т. е. за да бъде противопоставен на адресатите си, трябва да е станал тяхно достояние. За нормативните административни актове това става чрез обнародването в "Държавен вестник", което създава законовата презумпция за узнаване. По делото не са представени доказателства за обнародването на заповедта и утвърдените с нея правила в "Държавен вестник", което е порок по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Поради тази причина същите следва да бъдат обявени за нищожни, поради което жалбата не следва да бъде разглеждана по същество. Жалбоподателката е направила искане за присъждане на направените от нея разноски по делото. С оглед изхода на спора такива се следват, поради което Министерството на вътрешните работи следва да заплати на Полина Златкова Златева-Хемпел сумата от 30 (тридесет) лева, включваща държавна такса 10 (десет) лв. и такса за обнародване на жалбата в "Държавен вестник" - 20 (двадесет) лв. По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение