Решение № 4652 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15662/2009 г.

Решение № 4652 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15662/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Смолян срещу решение № 207 от 23.10.2009 г. по адм. дело № 131/2009 г. на Смолянския административен съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. При безспорните между страните фактически данни - че работничката Десислава Сашева Димова, след ползването на отпуск поради бременност и раждане, е поискала и работодателят "Вини стил - С" ООД - гр. Смолян е издал заповед № 4 от 1.11.2005 г., с която на основание чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда е прекратено (по взаимно съгласие на страните) от тази дата трудовото им правоотношение; че работничката Десислава Сашева Димова и новият й работодател ЕТ "Пепокомерс - Пенка Димова", гр. Смолян (впоследствие прехвърлил предприятието си на първия работодател - "Вини стил - С" ООД) са сключили от същата дата - 1.11.2005 г. - безсрочен трудов договор, с който е уговорено работничката да започне работа на 2.11.2005 г.; че по искане на работничката управителят на ЕТ "Пепокомерс - Пенка Димова" със заповед № 15 от 1.11.2005 г. е разрешил тя да ползва отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст) за времето от 1.11.2005 г. до 2.09.2006 г. включително - единственият спорен между страните въпрос е правен: има ли работничката Десислава Сашева Димова право на обезщетение по чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за отглеждане на малко дете за посочения период - от 1.11.2005 г. до 2.09.2006 г. С решение № 10 от 30.04.2009 г. касационният жалбоподател е отговорил отрицателно на този въпрос със следните мотиви: През време на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда на майката се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон - Кодекса за социално осигуряване, но според чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "д" КСО право на парични обезщетения за отглеждане на малко дете имат единствено осигурените за всички осигурени социални рискове лица, а според чл. 10 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 (включително и по трудов договор) и продължава до прекратяването й. Поради това, щом като работничката Десислава Сашева Димова след прекратяване на трудовото й правоотношение с първия работодател, довело до прекратяване и на осигуряването й, не е започнала реално да упражнява трудова дейност по договора с втория работодател от 1.11.2005 г. и не е получила трудово възнаграждение за месец ноември 2005 г., върху което да са внесени осигурителни вноски, по отношение на нея не е възникнало осигуряване по правилото на чл. 10 КСО, тя няма качеството на осигурено лице за всички осигурени социални рискове и затова не попада в кръга на лицата с право на обезщетение за отглеждане на малко дете. С посоченото по-горе решение Смолянският административен съд е отменил това решение на касационния жалбоподател. За да постанови този резултат съдът е приел, че сключването на трудов договор с друг работодател през времето на отпуск поради бременност и раждане или през времето на отпуск за отглеждане на малко дете не води до прекратяване на осигурителните права на майката, поради което при наличие на редовно сключен действителен трудов договор за работничката е възникнало правото да ползва отпуск за отглеждане на малко дете и да получава обезщетение от държавното обществено осигуряване. За този извод Смолянският административен съд се е позовал на разпоредбите на чл. 164, ал. 1 КТ (според която след отпуска за бременност и раждане работничката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст), на чл. 53, ал. 1 КСО (според която през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката, респ. на осиновителката, се изплаща месечно парично обезщетение в определен размер) и на чл. 9, ал. 2, т. 1 КСО, които разпоредби според него не изискват за правото на обезщетение по чл. 52а КСО работничката да е престирала трудова дейност. Съдебното решение е правилно. Трудовото правоотношение възниква от уговорената с договора дата, а ако такава не е уговорена - от подписването му от двете страни. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в законоустановения или в уговорения с договора срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока (чл. 63, ал. 3, изр. 2-ро КТ). Надлежно разрешен отпуск по чл. 163, респ. по чл. 164 КТ, несъмнено е такава причина, поради което в тази хипотеза трудовото правоотношение се смята за възникнало дори работничката или служителката - майка да не е постъпила реално на работа и не е започнала да изпълнява задълженията си по договора. А щом трудовото правоотношение е възникнало, майката е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КТ, но за времето на отпуска за бременност и раждане, както и за времето на платен или неплатен отпуск за отглеждане на дете, не се правят осигурителни вноски - чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 КСО. Въпросът е дали през това време майката е осигурено лице по смисъла на чл. 48а и чл. 52а КСО. Отговор на този въпрос бе даден с второто изречение на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО - лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 (от съществено значение е да се посочи, че с последните изменения на чл. 10 и § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро КСО законодателят възприе разрешението, на което настояваше НОИ - осигуряването възниква от деня, за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5, но това разрешение, поради неговия материалноправен характер не е приложимо в процесния случай). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,