Решение № 10784 от 10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11132/2017 г.

Решение № 10784 от 10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11132/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Вавилон –Л" ЕООД против решение № 2937/28.04.2017 г., постановено по адм. д. № 5298/16 година от АССГ. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Направени са възражения, че изводите на съда са необосновани, като в тази връзка се сочи, че въпреки значителния доказателствен материал по делото, съдът бил направил извод, че незаконосъобразното поведение на ответника не било причинило вреди. Касаторът сочи също така, че съдът не е обсъдил наведените от ищеца доводи срещу възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на предявените искове. В касационната жалба се сочи също така, че изискуемостта на вземането на ищеца е настъпило с влизането в сила на решението по касационното производство срещу решението на СРС, с което НП е отменено, като това е датата -23.11.2006 г.; твърди се, че през периода 01.08.2005 г.-07.02.12 г. давностният срок е бил прекъснат, тъй като дружеството е било в производство по несъстоятелност, което го е лишило от управителни органи, разполагащи с пълен обем правомощия, което правело от дружеството, не бездействащ кредитор, а несъстоятелен длъжник; назначеният синдик също е бил с ограничени правомощия, като той не е разполагал с правния интерес да завежда други искове, освен преферентните по ТЗ, като това положение е променено едва с ЗИТЗ, ДВ, бр. 20/13 г.; давността била прекъсната и с участието на Агенцията за държавни вземания в производството по несъстоятелността срещу "Вавилон – Л"ЕООД с предявено вземане с основание ППСПДВ, основаващо се и на актовете, причинили вредоносния резултат на ищеца. В писмената защита, представена по делото пред касационната инстанция на 26.03.2018 г., процесуалният представител на касатора поддържа, че съдът вместо да се произнесе по основателността на исковите претенции, което е направил накратко само за пълнота, надълго е коментирал възражението и за изтекла погасителна давност, както и че доказателственият материал изобщо не бил обсъден. С писмената защита се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. От наведените от касатора доводи за неправилност на постановеното решение от АССГ, които се посочиха по–горе следва, че сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Ответникът в касационното производство – Агенция "Митници" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Ответникът поддържа за основателно приетото от съда, че по отношение на исковите претенции е изтекла погасителната давност. Също така се сочи, че не е изяснен предмета на спора, тъй като според ответника производството, по което е било постановено обжалваното решение касаело пропуснати ползи от продажбата на несобствени на ищеца лекарства/ посочено е, че ищецът е завел и други дела, по които разграничителният белег е именно собствеността върху лекарствата/. Като неправилни са преценени твърденията на ищеца, че лекарствата били продадени на силно занижени цени. Сочи се, че ищецът не е доказал настъпването на вреди, тъй като от доказателствата по делото било ясно, че именно ищецът е дал ново митническо направление на стоките. Според ответника по касация, ищецът не бил доказал и причинно следствена връзка. Иска се отхвърляне на касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор е изразил становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото пред АССГ, за която постановеното от съда решение е неблагоприятно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността й съдът приема следното: Производството пред АССГ в резултат на което е постановено обжалваното решение, е второ по реда си по спора, тъй като първоначално постановеното решение по него е обезсилено с решение на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав на същия съд. С първоначално постановеното решение от АССГ по спора / решение № 862/18.02.2015 г., постановено по адм. д. № 10296/14 г./, съдът е приел, че е сезиран с частичен иск в размер на 7022, 63 лв. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди на ищеца в общ размер от 1 404 526, 78 лв., изразяващи се в пропуснати ползи, които от своя страна се изразявали в неполучена търговска надценка и комисионна от нереализирането на стоките на дружествата-производители, причинени от незаконосъобразното административнонаказателно производство, приключило с Наказателно постановление № 4 от 30.11.2004 г., отменено в резултат на обжалването му, както и с частичен иск в размер на 7223, 87 лв. за заплащане на мораторна лихва върху сумата на обезщетението за периода от 19.04.2004 г. до 01.08.12 г. в общ размер на 1 444 773, 17 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковете -31.07.12 година. Това решение на АССГ е обезсилено с решение № 5840/17.05.2016 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 5090/2015 година. За да постанови този резултат, касационната инстанция е приела, че АССГ се е произнесъл при неизяснен предмет на делото, респ. нередовно предявен иск. Тази инстанция е посочила, че ищецът е следвало да уточни исковата си претенция чрез конкретизиране на вредоносните актове, освен НП, както и доказването на условието за допустимостта на иска – предварителната отмяна на тези актове по съответния ред или оспорването им в условията на преюдициалност спрямо претенцията за обезвреда. ВАС е посочил липсата на уточнение на исковата претенция по пунктове – 1. вреда за периода преди съставяне на НП-19.04. до 15.05.2004 г. причинени от незаконосъобразните действия по запечатването на склада; 2. вреди от незаконосъобразни обезпечителни мерки и 3. вреди от незаконосъобразно НП. След обезсилването на първоинстанционното решение, делото е върнато за ново разглеждане на АССГ. В изпълнение на указанията на касационната инстанция, при връщането на делото, АССГ с разпореждане от 04.07.16 г. оставя без движение исковата молба и дава указания на ищеца за уточняването й съобразно указанията на касационната инстанция. С молба – уточнение на исковата молба, ищецът изпълнява разпореждането на съда, като уточнява цената на главния иск в размер на 1 627 137, 25 лв., а цената на акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 1 563 938, 17 лева. Уточнява се, че в резултат на принудителните административни мерки, изразяващи се в запечатването на склада под митнически контрол № С/5999/00050, находящ се в гр.София на ул."Искърско шосе" № 7, с митнически пломби № АВ0425952 и № АВ0974202, които били наложени в хода на административно-наказателна преписка № 4 на РМД София, завършила с издаването на незаконосъобразното НП № 4/30.11.04 г., ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на 1 404 526, 78 лева, като се уточнява, че вредоносното действие на ПАМ продължило от 19.04.2004 г. до 10.08.2004 година. Със същата молба-уточнение, ищецът сочи, че в хода на същото административно-наказателно производство, с Постановление № 2600-3794/24.06.2004 г. на Агенция "Митници"-митница Аерогара София са наложени обезпечителни мерки – запор на всички банкови сметки на ищеца, които са приведени в действие. Сочи се, че запорът не е отменен със самостоятелен акт, а е поискано вдигането му с молба изх.№ 551/16.12.2004 г. до директора на РМУ, по която липсвало произнасяне. Твърди се, че в резултат на мерките, ищецът е бил принуден да спре плащанията, лишен е бил от възможността да изпълни договорите с контрагентите си и е натрупал задължения по фактури за доставки към търговци и е бил възпрепятстван да погаси задълженията си към доставчиците, в резултат на което един от съконтрагентите му, в качеството му на кредитор по договор за консигнация, е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност на ищеца, което продължило близо 8 години, и което с решение на СГС на осн. чл. 740, ал. 2 ТЗ е било прекратено, но по което ищецът е платил разноски в размер на 222 610, 47 лева, и за които претендира обезщетяването им в образуваното производство пред АССГ. Сочи се, че вредоносното действие на обезпечителните мерки е продължило от 24.06.04 г. до 07.02.12 г. Претендира се и мораторна лихва върху сумата на посочените загуби, която е посочена в размер на 119 165 лв., и е за периода от 28.01.08 г. до 31.07.12 г., като се иска присъждането и на законната лихва върху главницата от датата, следваща завеждането на първоначалната искова молба в СРС, до окончателното й изплащане. В същата молба уточнение се сочи, че нанесените вреди са от комплексния ефект на незаконосъобразни административни актове и предхождащите ги и последващите ги актове и действия, които били непропорционални на целите и обезпечителните нужди при издаването на НП, което е отменено като незаконосъобразно. В обжалваното решение съдът е приел, че с исковата молба на "Вавилон - Л"ЕООД са предявени два обективно съединени иска, както следва – иск за присъждане на обезщетение в размер на 2 849 299, 95 лв. – главница и лихви- за причинени от ответника имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от нереализирани налични в склада на ищеца чуждестранни лекарства, поради запечатването на склада за периода от 15.05.04 г. до 10.08.04 г. с документ запечатване на склад под митнически контрол № 5999/0050 с автоматични митнически пломби № АВ0425952 и № АВ0974202, както и иск за присъждане на обезщетение в размер на 341 775, 47 лв. – главница и лихви за причинени от ответника имуществени вреди, представляващи преки загуби – направени разноски в производство по несъстоятелност на ищеца, открито поради неплатежоспособност на ищеца, причинена от Постановление № 2600-3794/24.06.2004 г. за налагане на обезпечителни мерки – запор на банкови сметки, като се твърди, че вредите са от бездействието на длъжностните лица на ответника, а именно непроизнасянето на директора на РМУ- София по отправена от ищеца молба № 551/16.12.2004 г. с която било поискано вдигане на запора върху банковите сметки. Съдът е посочил в решението си и становището на ответника по исковете., което било за недопустимост на исковете поради погасяването им по давност, алтернативно неоснователност и недоказаност на исковете. За установено по делото, съдът е приел следното: В периода 19.04.04 г.-15.05.04 г. е извършена проверка на склад под митнически контрол, с титуляр ищецът, във връзка с която е издадено НП № 4830.11.2004 г. от директора на РМД. София, с което на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 8 757 602, 68 лева. Съдът се е позовал на два писмени документа / разписка за задържане и митнически манифест, и двата от м.08.04 г./, въз основа на които е приел, че е наложено обезпечение на това вземане на осн. чл. 229, ал. 1 от Закона за митниците, чрез задържане на лекарствени средства на обща стойност 437 050, 44 лева. Съдът е установил, че по искане на ищеца от 16.02.05 г. това обезпечение е заменено със заплатено обезпечение. Установено е, че с решение на СРС от 21.12.2005 г. по нахд № 2749/05 г., влязло в сила на 23.11.2006 г. е отменено наказателното постановление. Съдът е приел, че ищецът е осъществявал дейност по комисионни договори с чуждестранни дружества и към момента на извършване на проверката, в митническия склад е имало в наличност, както чужди стоки, така и такива собственост на ищеца. Съдът е приел, че с постановление за налагане на обезпечителни мерки / ПНОМ/ от 24.06.04 г. на началника на митница Аерогара София е наложен запор върху банковите сметки на ищеца на осн. чл. 229, ал. 7 ЗМ, което постановление, не било оспорено от ищеца. Установено е, че с решение от 01.08.2005 г. на СГС, 9 състав е обявена неплатежоспособността на ищеца и е открито производство по несъстоятелност. Съдът е приел за безспорно между страните, че складовете на ищеца били запечатани с митнически пломби. Въз основа на съдебно-счетоводни експертизи, едната приета от СРС, а другата в производството пред АССГ, съдът е приел, че ищецът е направил разходи по проведеното производство за несъстоятелност. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е направил следните изводи: По допустимостта на иска, съдът след като се е съобразил с указанията в отменителното решение на ВАС и с уточнението на исковата молба, направено от ищеца при връщането на делото, съдът е приел, че вредите в конкретния случай се претендират от незаконосъобразни действия и бездействия, и доколкото незаконосъобразността им се установява пред съда, пред който са предявени исковете, съобразно изискването на чл. 204, ал. 4 АПК, съдът е приел, че обективно съединените искове са допустими. По отношение на пасивната легитимация, съдът е приел, че Агенция "Митници" е материалноправно легитимирания ответник, тъй като е юридическото лице, в чиято структура се намира органът, от чиито бездействия и действия се претендират вредите. По основателността на обективно съединените искове: Относно иска, с който се претендира обезщетение за понесени вреди от пропуснати ползи, съдът е приел, че той е погасен по давност. Съдът е приел, че този иск е предявен във връзка с незаконосъобразно действие на ответника, изразяващо се в запечатване склад под митнически контрол № 5999/0050 с автоматични митнически пломби № АВ0425952 и № АВ0974202. Съдът е приел, че периодът на това незаконосъобразно действие е именно соченият от ищеца от 15.05.2004 г. до 10.08.04 г., посочвайки, че тези действия са преустановени на 10.08.04 г., от когато е започнала да тече давността за завеждане на исковата претенция. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, както и на тълкувателно решение № 3822.02.05 г., постановено от ОСГК на ВКС по т. д. № 3/14 г. и е приел, че общата петгодишна давност за предявяване на иска е започнала да тече от 10.08.04 г. и е изтекла на 10.08.2009 г., а исковата молба била предявена пред СРС на 31.07.12 година, т.е след изтичане на давностния срок. Както се е изразил съдията, постановил обжалваното решение, за пълнота е приел, че по отношение на този иск не е установено наличието на фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Съдът е приел, че не е налице причинна връзка между запечатването на склада на ищеца и евентуално претърпяната вреда, изразяваща се в пропусната полза. Съдът е формирал извод, че е останало недоказано твърдението на ищеца, че в резултат на запечатването, не са реализирани продажби, в резултат на които да е пропусната полза. По отношение на втория иск, съдът е приел, че също така е пропуснат давностния срок за предявяването му. Приел е, че вредата, изразяваща се в претърпяна загуба от заплатените разноски от ищеца за производството по несъстоятелността му, се твърди, че е резултат от бездействието на директора на РМУ-София по отправена от ищеца молба вх.№ 551816.12.04 г., с която било поискано вдигането на запора върху банковите сметки. Съдът е посочил, че с подаването на молбата от ищеца, за ответника е възникнало задължение за произнасяне по нея в 14-дневен срок от подаването й, който е изтекъл на 31.12.2004 г. почивен ден, съответно бил изтекъл в първия работен ден след това на 03.01.2005 г. От този ден започнал да тече срокът за ищеца, да оспори мълчаливия отказ в двуседмичен срок от изтичането на срока за произнасяне, който срок за оспорване е изтекъл на 18.01.05 г., от която дата пък започнал да тече срокът за предявяване на исковата претенция от ищеца, който изтекъл на 18.01.2010 г., а искът е предявен през 2012 година. Отново за пълнота на изложението, съдът е посочил, че не е налице пряка причинна връзка между наложения запор и претендираната вреда. Решението на административния съд е неправилно. Съдът е допуснал множество нарушения на съдопроизводствените правила, които са се отразили на крайния му акт. Нарушенията, допуснати от съда са свързани с произнасяне по искови претенции, непредявени с исковата молба, по които съдът не се е произнесъл изрично с определение относно допустимостта им в настоящото производство и които е разгледал въпреки нередовността на молбата, с която те са предявени, с непроизнасяне от страна на съда по наведените фактически основания от ищеца, с липсата на мотиви по съществени за спора обстоятелства. Съдът е допуснал и неточности във фактическите си констатации, както и необоснованост на изводите, формирани въз основа на тях. На първо място следва да се посочи, че с исковата молба, предявена за първи път пред СРС/ в резултат на повдигната препирня за подсъдност, с определение на смесен 5-членен съдебен състав на ВКС и ВАС е определено разглеждане на делото, което е образувано пред СРС от АССГ/ са предявени два обективно съединени иска, един главен и едни акцесорен. Главният иск е за обезщетяване на вреда от пропуснати приходи от продажба на стока, собственост на изброени в исковата молба контрагенти на ищеца, които са чуждестранни производители на лекарства, като е уточнено, че пропуснатият приход се състои от два компонента – комисионното възнаграждение, формулирано по различен начин в различните търговски договори и регламентираната от закона търговска надценка, доначислявана към местни търговци на едро на лекарства, аптеки, Здравна каса, болници, МЗ и др. В исковата молба се сочи, че пропуснатият приход от реализацията на чуждестранните лекарства е в размер общо на 1 404 526, 78 лева. Относно индивидуализацията на тези лекарства, както и на размера на пропуснатия приход от реализацията на всяко от тях, в исковата молба се препраща към доказателство № 15 – справка по чл. 366 ГПК за стойността на задържаните лекарства и размера на исковата претенция / лист от 161 до 171 от делото, образувано пред СРС/. Тази индивидуализация е направена чрез конкретизация на лекарствата, производителя им, броя им, базовата им цена, стойността на комисионната, стойността на нормативно определената търговска надценка и обобщената стойност на иска. С предявяването на исковата молба се сочи, че искът за обезвреда е предявен като частичен. Вторият иск, предявен с исковата молба е акцесорният за мораторната лихва върху главницата на обезщетението. Мораторната лихва се претендира за периода от 19.04.2004 г./ който се сочи като момента на запечатване на складовете и задържане на стоката/ до 01.08.12 г. и е в пълен размер на 1 444 773, 17 лв. С разпореждане на съда от 24.08.12 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищеца е дадено указание да конкретизира размера на исковите си претенции. С уточнение на искова молба от 04.09.12 г., ищецът е уточнил, че с исковата молба се претендира осъждане на ответника за сумата от 7022, 63 лв. главница, като искът е предявен като частичен, както и че се претендира и присъждане на мораторна лихва в размер на 7 223, 87 лв., който иск също е уточнено, че се претендира като частичен. Тоест, с исковата молба са предявени два обективно съединени иска, уточнени по размер и индивидуализирани като фактически основания. Уточнено е също така, че са предявени като частични. При първоначалното разглеждане на делото от АССГ, съдът с решение № 862/18.02.2015 г., постановено по адм. д. № 10296/14 г. е разгледал така уточнените искови претенции, предявени като частични. След обезсилване на решението му, с решението на ВАС и след връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав на АССГ, под формата на уточнение, ищецът предявява два нови иска, отново намиращи се помежду си в условията на главен и акцесорен иск, които не са били предявени с исковата молба. Това е искът за заплащане на обезщетение за претърпяна вреда, изразяваща се в загуба на средства за разноски по делото за несъстоятелност на ищцовото дружество, който е предявен в размер на 222 610, 47 лева. Във връзка с него е предявен и иск за заплащане на мораторна лихва в размер на 119 165 лв. за периода от 28.01.2008 г. / който е посочено, че се свързва с момента на разходване на главницата/ до исковата молба. Тези два иска, както се посочи и по-горе, не са били предявени с исковата молба, а са въведени едва с молбата-уточнение на ищеца. Съдът е следвало да съобрази това, и за да разгледа тези два иска в същото производство е следвало да допусне с нарочно определение направеното изменение. За целта съдът е следвало да прецени и редовността на молбата, с която те са предявени от гледна точка на реквизитите, изисквани съгласно чл. 127 ГПК и приложенията към нея, изисквани съгласно чл. 128 ГПК. С уточнителната молба не е представен докумен за внесена държавна такса по новопредявените искове, което съдът е следвало да забележи и даде указания за отстраняването на тази нередовност, но което не е направено. С молбата-уточнение от 08.08.16 г. ищецът освен, че уточнява вредоносните действия, които са в основата на вече предявения с исковата молба главен иск за обезщетяване на пропуснати ползи, сочи вече пълния размер на тази искова претенция, без уточнение, че се предявява частичен иск по нея. По същия начин, ищецът процедира и по отношение на акцесорния иск за мораторна лихва във връзка с този главен иск. Във връзка с това и с оглед обстоятелството, че с исковата молба тези два иска са предявени като частични, съдът е следвало да изясни волята на ищеца, дали с молбата -уточнение от 09.08.16 г. прави увеличение на размера на исковите претенции, предявени с исковата молба, или тези искове продължават да се предявяват като частични, а само се уточнява отново пълният размер на вредата и мораторната лихва върху сумата на обезщетението за нея. В случай, че с молбата-уточнение се предприема от ищеца увеличение на исковите претенции по предявените вече с исковата молба частични искове, то това увеличение е предявяване на нови (главен и акцесорен), допълнителни искове към първоначално предявените относно тази част на същото спорно право, която не е била предявена с първоначалните искове. В случай, че ищецът е искал изменение на вече предявените частични искове чрез увеличаване на размера им, което съдът е следвало да уточни, той е следвало да укаже и необходимостта от внасяне на държавна такса по направеното изменение. Основателно е възражението на касатора, че съдът преди да се произнесе по възражението за погасителна давност, направено от ответника е следвало да се произнесе по основателността на исковете. Това е така, тъй като изтичането на срока, предвиден в закона погасява материалното право, което за да се погаси следва да е възникнало. Както е прието и в решение № 27 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5585/2007 г., изводът за изтекъл срок на погасителната давност по заявения иск, би могъл да бъде направен само и доколкото съдът е констатирал, че правото на обезщетение на имуществените вреди, търсено по реда на чл. 1 ЗОДОВ, е възникнало. Следователно, преди да се произнесе по възражението за погасителна давност на ответника, съдът е следвало да прецени налице ли е правото за обезщетяване на ищеца за твърдените от него имуществени вреди от сочените вредоносни действия и актове на ответника. Съдът не е изложил мотиви по фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ във връзка с главните искове. Съдът е приел, че като вредоносно във връзка с иска за обезщетяване на пропуснатите ползи, ищецът сочи единствено и само пломбирането на склада му. Както се посочи и по-горе в молбата-уточнение, представена пред АССГ при повторното разглеждане на делото, ищецът е посочил, че вредата му е нанесена от комплексния ефект на незаконосъобразните административни актове /НП № 4/2004 г./ и предхождащото действие по запечатването на склада му, за което ищецът твърди в исковата молба, че е във връзка с извършени му проверки в периода 19.04.2004 г.-15.05.2004 г. за съответствие на материалната отчетност и наличността на стоките, оформени под режим "Митническо складиране". Съдът, постановил обжалваното решение не е изложил мотиви по законосъобразността на извършеното запечатване с митническите пломби. Това действие е предприето във връзка с извършена проверка – последващ контрол, съгласно чл. 84 ЗМ с обхват – спазване на митническото законодателство на Република България при поставяне, функциониране и приключване ва режима митническо складиране на лекарствени продукти и лекарствени вещества, който извод следва от доклад към вх. № 93-00-0258819.05.2004 г. на Агенция "Митници", ЦМУ. Видно от същия доклада е, че проверяващите са направили предложение във връзка с констатираните нарушения да се предприемат незабавни действия за отнемане на издаденото разрешение № С/5999/00050 за откриване и управление на митнически склад от тип "С" или за ползване на режима митническо складиране с титуляр "Вавилон-Л"ЕООД, както и да бъде сезирана Националната служба за наркотични вещества към МЗ за извършване на проверка. За да прецени законосъобразността на извършеното действие, съдът е следвало да изложи съображения по редица въпроси, а именно извършването му предвидено ли е в закона, законът предвижда ли извършването му в случаи на проверки от вида на извършената на дружеството, могло ли е да бъде предмет на самостоятелно оспорване или не. От значение за преценката на съда относно законосъобразността на извършеното действие е и обстоятелството, в резултат на тази проверка, какви актове са издадени от компетентните административни органи, оспорени ли са те, респективно всички ли са отменени или само някои от тях и ако във връзка с проверката са издадени и индивидуални административни актове, освен издаденото НП, може ли запечатването на склада да се свърже единствено и само с него. В случай, че съдът стигне до извод за незаконосъобразност на извършеното действие, съдът е следвало да изложи съображения и налице ли са претендираните вреди от ищеца, изразяващи се в пропуснатите приходи / комисионна в размера, договорен по договорите със съконтрагентите, описани в исковата молба и законно допустимата надценка/ от реализацията на лекарствата, описани по вид, производител и бройка в справка по чл. 366 ГПК/ лист 161 и след. от делото пред СРС/ и едва след това, и ако стигне до извод за наличие на вреда за ищеца, съдът е следвало да изложи съображения по наличието на пряка причинна връзка между незаконосъобразното действие и претърпяната вреда, по който въпрос съдът единствено е формирал извод в обжалваното решение, който обаче е необоснован, тъй като не подкрепен с конкретни съображения. Съдът не е изложил съображения и по наличието на фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ и във връзка с приетия от него за разглеждане иск за заплащане на обезщетение за претърпяна вреда от ищеца, изразяваща се в загуба на средства за заплащане на разноските по производството за несъстоятелност. Неправилно, съдът е възприел като основание за предявяване на този иск само бездействието на длъжностните лица на ответника да се произнесат по молбата на ищеца за отмяна на запора. От обстоятелствената част на уточнителната молба е видно, че като вредоносно се сочи и самото налагане на обезпечението. Неправилна е и констатацията на съда във връзка с този иск, че молбата на ищеца за вдигане на обезпечението е с вх. № 551/16.12.2004 г. до директора на РМУ. От самата уточнителна молба се вижда, че ищецът сочи този номер като изходящ при него, а това се вижда и от самата молба (лист 20 от делото при АССГ). От значение за преценката на съда е фактът, дали тази молба е постъпила въобще при ответника и кога е станало това, в който смисъл съдът е следвало да даде указания на ищеца, че не сочи доказателства за тези релевантни за спора обстоятелства. И по този иск, съдът е следвало да изложи събражения за наличие или не на незаконосъобразен акт и/или бездействие на ответника. Относимо обстоятелство в случая, което е следвало да се обсъди от съда, е и възможността за самостоятелно оспорване на Постановлението за налагане на обезпечителни мерки, от която, както сочи самият ищец, а и съдът е приел за установено, той не се е възползвал. Основателно е възражението на касатора, че при преценката на възражението за изтекла погасителна давност, направено от ответника, съдът не е обсъдил и изложил мотиви по доводите, изложени от ищеца срещу това възражение. Тези доводи са подробно развити в писмена защита, която е постъпила по делото на 19.04.17 г., в срока, предоставен от съда за представянето й, поради което съдържанието й е станало част от пледоарията на ищеца в защита на исковите му претенции, поради което съдът е дължал обсъждане на доводите в нея. По въпросът за погасителната давност, въведен с възражението на ответника, следва да се посочи, че съдът неправилно е приел, че всички искове, които е разгледал са предявени на датата, на която е подадена исковата молба пред СРС. Както се посочи по-горе два от исковете са въведени за първи път с молбата-уточнение на ищеца от 08.08.16 г., поради което именно тази дата следва да се счита като датата, на която тези искове са заведени. Това следва да е и датата, на която са заведени и допълнителните искове към първоначално предявените частични, относно тази част от спорното право, която не е била предявена с първоначалните искове( главен и акцесорен)в исковата молба, в случай обаче, че с уточнителната молба от 08.08.16 г. ищецът прави изменение на първоначално предявените частични искове, което както се посочи по-горе не е било уточнено от съда. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява решението на АССГ, предмет на обжалване пред настоящия касационен състав като неправилно, което е основание за отмяната му. След отмяната на обжалваното решение, делото следва да се върне отново на друг съдебен състав на АССГ за ново разглеждане. Постановеното от ВАС предходно решение по делото не е пречка за това, тъй като с него първото решение на първоинстанционния съд не е преценявано относно неговата правилност и не е отменено, а е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав