Решение № 7088 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15215/2010 г.

Решение № 7088 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15215/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Евита-К" ЕООД моли да бъде отменено решение № 2842/23.08.2010 г. по адм. д. № 2226/2010 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2000906504/04.12.2009 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Евита-К" ЕООД против РА № 2000906504/04.12.2009 г. на ТД на НАП-София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 56 018,50 лв за периода м. 11.2007 г. - м. 1.2008 г. поради липса на доставки на основание чл. 6, чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗДДС по 6 бр. фактури на "Експертис-7" ЕООД за доставка на живи телета за клане и по една фактура за доставка на магарета за доотглеждане. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител, след проведена по ДОПК ревизия. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за определени в РА задължения по ЗДДС за ревизирания период в съответствие с чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6 ЗДДС. Доводът на касатора, че неправилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните доставки поради неустановен произход на фактурираните животни е неоснователен. Съдът е цитирал изискванията на чл. 7 и чл. 10 от Наредба № 61 от 9.05.2006 г. за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентификацираните животни и регистрираните обекти /Наредбата/ относно изискванията за наличие на ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване на животните и неговото задължително съдържание. По чл. 10, ал. 3, т. 8 от Наредбата ветеринарномедицинското свидетелство за придвижване на животните трябва да съдържа подпис на собственика на животните. Приложените към фактурите свидетелства за придвижване на телетата се отличават по съдържание относно броя на телета - от ветеринарномедицинските свидетелства със същите номера и издател, събрани служебно при ревизията в четири от случаите. В първите са посочени по 79 бр. телета, а в изпратените от РВМС-Плевен копия на свидетелства със същите номера бройките телета са по 3 бр., 4 бр. Придружител на животните е лице, което няма никакви отношения с доставчика. Във всички свидетелства за придвижване на телетата за собственици са посочени физическо лице и друга фирма, различна от "Експертис-7" ЕООД и получател касатора. По чл. 10, ал. 3, т. 2 и 4 от Наредбата ветеринарномедицинското свидетелство трябва да съдържа наименованието и адреса на управление на собственика на животните на произход и същите данни за следващия собственик на животните. Така оформените ветеринарномедицински свидетелства доказват констатацията в РА, че "Експертис-7" ЕООД не е придобивал животните и е издал фактури без основание за доставка не телета, които според фактурите са за клане, а според ветеринарномедицинските свидетелства са за доотглеждане. Изводът на съда и органите по приходите, че по процесните фактури не са осъществени доставки е обоснован. Относно фактурата за доставка на 40 бр. магарета за доотглеждане предвид липсата на доказателства за транспорт, за разходи на доставчика за покупката на животните, липсата на регистриран обект на "Експертис-7" ЕООД в с. Рупци, откъдето са натоварени животните, както и на подписи по чл. 10, ал. 3, т. 8 от Наредбата във ветеринарномедицинското свидетелство обосновано съдът е приел, че доставката не е реално осъществена. Неоснователен е доводът на касатора за приложение на практиката на ЕСПЧ по делото "Булвес"АД предвид разликата в разглежданата от ЕСПЧ случай, сравнен с процесното дело. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,