Решение № 529 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5318/2007 г.

Решение № 529 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5318/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.

Образувано е по касационна жалба от О. С. Д. от гр. С. срещу въззивно решение № 80 от 16.04.2007 г. по гр. д. № 2420/2006 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 12.07.2006 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 367/2004 г., с което е признато за установено по иска с правно основание чл. 41 СК, предявен от Д. В. Д. срещу О. С. Д., че детето В. Д. Д., родено на ..**** г. произхожда от О. С. Д. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. В хода на касационното производство жалбоподателят е починал и е заместен от законните му наследници К. Д. Д. и Ц. О. Д.

Ответницата Д. В. Д. изразява становище решението като правилно да се остави в сила. Останалите ответници не вземат становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима.

Върховния касационен съд, състав на III г.о. като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:

Жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционният съд, с което предявеният от Д. В. Д. иск по чл. 41 СК за установяване, че О. С. Д. е баща на детето В. е уважен.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Събраните по делото доказателства обосновават извода на съда за основателност на исковата претенция.

От събраните по делото доказателства е установено, че детето В. е родено на 10.04.2003 г. от майка Д. В. Д.. С приетата по делото акушерогинекологична е установено, че краткия период на зачеване на детето е между ..** г. и ..** г., а възможният дълъг период е *..** г.- *..** г. Кръвно-групова експертиза, изготвена въз основа извършени кръвногрупови изследвания на майката, детето и ответника установява, че последният не може да бъде изключен като баща на детето В., родено от майката Д. В. Д.. С разширената ДНК експертиза изготвена на база биостатистическо изчисление и взети необходими проби е установено, че вероятността О. Д. да е баща на детето В., родено от майката Д. Д., е РР = 99.99999999972%.

От показанията на св. К, сестра на ищцата, преценени по реда на чл. 136 ГПК (отм.), е прието, че между майката на детето и О. Д. са били установени приятелски взаимоотношения в периода 2001 г. - м. юли 2002 г., които от началото на 2002 г. придобили интимен характер, като през м. юни 2002 г. Д. иД. заживели съвместно в жилището на последния и съжителството им продължило до края на м. юли/началото на м. август 2002 г. Прието е също, че през вероятния период на зачеване майката не е поддържала интимни връзки с друг мъж.

Изводът на въззивния съд, че О. Д. е баща на детето В., родено на ..**** г. от майка Д е обоснован и законосъобразен. Съдът не е имал основание за не кредитира показанията на св. Г, които са преценени в съвкупност с останалите доказателства. Затова неоснователно е оплакването, че изводите на съда за основателност на иска за изградени само въз основа на приетите експертизи, с които е установено, че Д. не може да бъде изключен като баща на детето В. Обстоятелство, че Д. е поддържал интимна връзка с майката на детето през най-вероятния период на зачеване е установено с показанията на свидетелката Г. Тяхната достоверност не е опровергана от показанията на св. Ж, че през м. юли 2002 г. видял ищцата на входа на М. академия "в много интимна прегръдка с друг мъж", тъй като с тях не се установява релевантен за спора факт, а именно майката на детето да е поддържала интимна връзка с друг мъж през вероятния период на зачеване. Поради това неоснователно е оплакването, че не са преценени показанията на този свидетел, и че решението на въззивния съд е основано само на приетите по делото експертизи.

Решението не е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените права. Доказателствата и доводите на страните са преценени съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), като съдът е изложил съображения и относно тяхната достоверност.

Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ГПК (отм.) съдът в настоящия състав приема, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуален закон и следва да се остави в сила.

Водим от горното Върховният касационен съд, III г.о.