Решение № 449 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8779/2010 г.

Решение № 449 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8779/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Кусай Уисам Омар, гражданин на Ирак, срещу решение № 258 от 22.06.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се сочи, че административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт и същият противоречи на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Ответната страна - председателят на ДАБ, чрез юрк. Кулинова изразява становище за неоснователност на жалбата. Представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящият съдебен състав, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 87 от ЗУБ от лице с пряк и личен интерес от оспорване - адресат на обжалваната заповед, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че от изложената бежанска история по отношение на жалбоподателя не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона в страната по произход Ирак. Решението е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. От данните по делото се установява, че производството пред ДАБ е образувано по молба с вх. № Б 5253 от 11.08.2009 г., подадена от Кусай Уисам Омар, гражданин на Ирак. С депозиране на молбата за закрила председателят на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ. Запознал е молителят, чрез писмени указания на разбирам за него език за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 30.09.2009 г. и на 30.03.2010 г. с Кусай Уисам Омар, съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване на неговата бежанска история, обективирани в протоколи приложени по делото. В тях кандидатът е заявил, че е сунит от гр. Рамади, източен Ирак. В края на 2007 г. започнал конфликт в града срещу муджахидините. Баща му принадлежал към групата на сахуа. Бил е заплашен, че ще бъде убит, ако е срещу муджахидините. В началото на 2008 г. се преместили в гр. Багдад, където имало конфликт между шиити и сунити. Родителите му се разделили, а Омар останал с баща си. Баща му сключил брак през 2007 г. в гр. Рамади. От вторият му брак се родила сестра му. Имал още четирима братя. През 2008 г. в гр. Багдад баща му се оженил за трети път. Кандидатът твърди, че с мащехата си не се разбирали и баща му му казал, че ще е добре да се махне. Личните данни на чужденеца първоначално са установени въз основа на декларация по чл. 30, т. 3 от ЗУБ, а впоследствие и по представени лична карта № 00608303, издадена на 15.04.2008 г. и удостоверение за иракско гражданство № Л/0665758, издадено на 27.04.2008 г. При регистрацията си първоначално чужденецът е дал различни данни от тези, дадени пред официалните власти при задържането му. Извършена е експертиза за установяване възрастта на кандидата, предвид разминаването в данните, дадени от кандидата в различни моменти от производството. Експертизата установила, че чужденецът е на 18 г., а от представените впоследствие документи за самоличност се е установило, че иракският гражданин е роден на 28.04.1990 г. в гр. Багдад. Напуснал е легално Ирак на 30.07.2009 г. със самолет за Турция. Оттам нелегално е пристигнал в Р България през месец август 2009 г. След изясняване на бежанската история на молителя, интервюиращият орган е изготвил становище до председателя на ДАБ (рег. № УП- 3886 от 12.05.2010 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Кусай Уисам Омар. Към административната преписка е приложено становище на Министерството на външните работи с вх. № 2122/20.07.2009 г. относно ситуацията в Ирак. Ведомството е посочило, че не може да бъде определен универсален критерий за степента застрашеност на пребиваващите на територията на Ирак цивилни лица. Най-често отнемащите голям брой жертви терористични актове и бомбени атентати са насочени срещу силите за сигурност. Поради факта, че тези атаки обикновено се извършват на места със значителна концентрация на цивилни лица, те водят и до цивилни жертви. Представен е доклад на ВКБООН за ситуацията в Централен Ирак (включващ провинции Анбар, Багдад, Дияла, Нинава, Салах ал-Дин и Тамеем) и Южен Ирак, като характеризиращи се с прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и липса на правов ред, за бунтовническите групировки на сунитските араби и враждуващите шиитски милиции, продължаващата и влошаваща се тенденция за нарушаване правата на жените, дискриминация, заплахи, отвличания, осакатявания и убийства на лица, обвинени в неислямско поведение, като например жени, които шофират или работят извън дома си, мъже, които бръснат брадите си, бръснари, които бръснат бради и много други. Административният орган е възприел становището, че няма данни за целенасочено преследване на жалбоподателя, който е сунит, още повече че има възможност да се премести и в друг район на страната, както и в съседна арабска държава - Сирия или Йордания. Посочено е, че при цялостната оценка на ситуацията в страната по произход, въз основа на общоприетите критерии и дефиниции, не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, при така установените факти, след като прецени доводите на страните и съобрази приложимата към случая нормативна база, намира, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на Кусай Уисам Омар и постановеният отказ на председателя на ДАБ при МС в този смисъл е законосъобразен. Правилно е прието, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Бежанската история на кандидата се основава на лични, семейни причини, свързани със взаимоотношенията между кандидата и мащехата му и като такива не попадат в обхвата на ЗУБ. В решението си председателят на ДАБ е обсъдил обстановката в Ирак, съгласно справката на МВнР. Съобразил е мотивите си с указанията, дадени в Меморандума на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица (април 2009 г.). Развил е и мотиви за възможността за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съобразно даденото тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 2904.2004 г. Не са налице и предпоставките по чл. 9 ЗУБ за даване на хуманитарен статут на кандидата. Съгласно посочената разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. В страната не съществува въоръжен конфликт, както и не са налице данни за осъществявано насилие, изтезание или друго нечовешко отнасяне или наказание спрямо търсещия закрила. Законосъобразен е и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изяснени са всички факти, относими към предмета на делото. Преценени са и обсъдени твърдените от кандидата мотиви за легалното си напускане на Ирак, както и информацията за ситуацията в Ирак, специално в гр. Багдад. Позоваването на решение по адм. дело № С-465/2007 г. на съда на ЕО и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО - е също неоснователно. Касае за лични заплахи срещу живота или личността, както правилно е приел и административния орган, а не само до обективна характеристика на ситуацията в държавата по произход. Както вече бе посочено - установено е от фактическа страна, че жалбоподателят не е бил лично заплашван или преследван и напускането на страната му по произход обяснява с неуреденост в държавата и финансови проблеми. Така установените в административното производство факти са оценени правилно с оглед изискванията на нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и е изведен обоснован извод, че не е налице предпоставка по никоя от тях за предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанец. В хода на производството са били приложени законосъобразно материалноправните разпоредби, при спазване на процесуалните правила. От представените по преписката доказателства не се установяват данни за основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, по смисъла на чл. 8 от закона. По тези съображения настоящата инстанция намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, трето отделение