Решение № 4846 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1779/2018 г.

Решение № 4846 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1779/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Р., [гражданство], с ЛНЧ [номер] срещу Решение № 6773 от 17.11.2017 г., постановено по адм. д. № 10587 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на М. Р. срещу Решение № 15310 от 04.08.2017 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на това лице е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и неговата необоснованост. Наред с доводите, свързани с допуснати нарушения в хода на административното производство, се твърди, че в обжалваното решение липсва задълбочена преценка на настоящата обстановка в Бангладеш по повод бежанската история на М. Р., а предоставените от лицето сведения били разгледани абстрактно, без да бъдат преценени в контекста на съответната ситуация. По подробно изложените в касационната жалба съображения, които в по-голямата част са за незаконосъобразност на решението на председателя на ДАБ, се иска отмяната на съдебния акт, предмет на касационен контрол. Ответникът по касационната жалба – председателят на ДАБ не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и след служебна проверка за валидността и допустимостта на решението, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения досежно допустимостта на съдебното решение. Предмет на проверка за законосъобразност от първоинстанционния съд е било Решение № 15310 от 04.08.2017 г., издадено от председателя на ДАБ, с което на М. Р. (непридружено непълнолетно лице) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). За да отхвърли жалбата на настоящия касационен жалбоподател, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. На първо място съдът е приел, че в настоящия случай не са налице основания за прилагане на принципа на забрана за връщане. На следващо място във връзка с преценката относно законосъобразността на отказа за предоставяне на бежански статут, съдът е направил извод, че М. Р. търси закрила по икономически причини, които не попадат в обхвата на чл. 8 ЗУБ, а не защото е подложен на реална заплаха в страната си по произход. Приел, че след съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, проведеното интервю с лицето и справката за актуалната обстановка в Бангладеш, се налага извод, че административният орган е достигнал до правилния извод, че по отношение на М. Р. не са налице основателни опасения от преследване, основани на някой от признаците по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. При извършване на преценка досежно законосъобразността на отказа за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е приел, че заявените от лицето опасения почиват на предположения и съвети от неговите братя, а твърде отдалеченото във времето сбиване (от 2012 г.) не може да даде основание за опасения от тежки посегателства. В заключение съдът посочил, че не съществуват никакви достоверни доказателства, че М. Р. е бил принуден да напусне държавата си по произход поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отношение. Приел, че административният орган е изяснил вярно ситуацията в страната на произход на лицето. Предвид всичко така прието, съдът направил краен извод за неоснователност на жалбата. Решението е валидно, но е недопустимо. Установява се, че по жалба с рег. № 12483 от 08.09.2017 г. по описа на ДАБ, подадена от М. Р. срещу Решение № 15310 от 04.08.2017 г., издадено от председателя на ДАБ, пред АССГ е било образувано адм. д. № 10587 по описа на този съд за 2017 г. Жалбата, по която е било образувано съдебното производство пред АССГ е подадена и подписана лично от М. Р. В обжалваното Решение № 15310 от 04.08.2017 г. е вписано, че жалбоподателят е [дата на раждане], тоест към момента на подаване на жалбата до АССГ същият е бил непълнолетен. Във връзка с това, видно от съдържанието на подадената жалба до АССГ, М. Р. е направил искане тя да бъде преподписана от негов законен представител, като за целта последният да бъде призован от съда с оглед потвърждаване на действията на лицето по обжалване на решението на ДАБ. По така направеното искане първоинстанционният съд не се е произнесъл. Насрочил е делото в открито съдебно заседание с Разпореждане от 28.09.2017 г., като е разпоредил призоваването на страните (жалбоподател - М. Р., ответник - председател на ДАБ) и уведомяването на социалните работници Р. П. и В. В. Призовката, изпратена до М. Р. за съдебното заседание му е връчена лично. В самото съдебно заседание жалбоподателят се явил лично и с адв. Д. Г., упълномощена с пълномощно от 26.10.2017 г., подписано от непълнолетния тогава М. Р. Присъствал и социален работник Р. П. от отдел "Закрила на детето" в Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село. При така установеното, според настоящия състав на Върховния административен съд е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК за обезсилване, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, на обжалвания съдебен акт, тъй като първоинстанционният съд е пристъпил към разглеждане на делото, въпреки че било образувано по нередовна жалба. По предписанието на чл. 4 от Закона за лицата и семейството лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. По силата на препращащата разпоредба на чл. 18, ал. 1 АПК гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а по предписанието на чл. 28, ал. 2 ГПК непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си. В случая по отношение на М. Рахман, като непридружен непълнолетен, търсещ закрила по ЗУБ, са били приложими разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 3, т. 4 ЗУБ с оглед осъществяване на правна помощ за процесуално представителство по подаването на редовна жалба до съда. Доколкото горното не е съобразено от първоинстанционния съд, обжалваното решение се явява постановено по нередовна жалба. Ето защо то подлежи на обезсилване, като при това делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Настъпилият в хода на производството нов факт – пълнолетието на М. Р. не води на различни изводи. При новото разглеждане на делото съдът следва да вземе предвид този факт, като на първо място даде възможност на жалбоподателя в определен срок да заяви поддържа ли подадената жалба срещу Решение № 15310 от 04.08.2017 г., издадено от председателя на ДАБ. В зависимост от изявлението на пълнолетния вече М. Р., съдът следва да предприеме следващите процесуални действия. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение