Решение № 215 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5089/2008 г.

Решение № 215 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5089/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. М. Т., Е. Р. М., М. Р. В., М. А. А., М. И. М., Т. П. К. и Н. С. К. - всички със съдебен адрес: [населено място], чрез процесуалния си представител-адвокат М. против въззивно решение № 1157 от 10.07.2008 г. по в. гр. д. № 490 по описа за 2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 187 от 26.11.2007 г. по гр. д. № 1318/2007 г. на Районен съд Пловдив, ХVIсъстав. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и за връщане на делото на въззивния съд за разглеждане и решаване на спора по същество със задължителни указания. С определение № 399 от 6.04.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с приложението на разпоредбите на чл. 98,99 и 100 от ГПК (отм.), във вр. с чл. 127,128 и 129 от ГПК (отм.) В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: За да обезсили първоинстанционния акт въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил в срок дадените му указания за отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба, свързана с установяване на представителната власт на Г. С. И. като управител на Общото събрание на етажната собственост. Съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК - касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Тезата на касаторите е, че е неправилен извода на въззивния съд за неизпълнение на дадените указания. Позовават се на представена от тях молба от 25.04.2008 г., с която изрично са посочили името и адреса на действащия председател на Управителния съвет на общото събрание. В същата са информирали съда, че не разполагат с решенията на общото събрание, удостоверяващи извършените промени в представителните функции, поради което са поискали на основание чл. 153 от ГПК (отм.) съдът да задължи председателя на Управителния съвет-като трето неучастващо в делото лице да ги представи. Считат, че въззивният съд като е прекратил производството по делото, вместо да изпълни задължението си по чл. 192 от ГПК-бивш чл. 153 от ГПК (отм.), е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато със задължителни указания за задължаване на третото лице да представи необходимите за решаването на спора документи. Настоящият съдебен състав споделя тезата на касаторите. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за това- в случаите, когато въззивният съд е констатирал несъответствие на исковата молба с изисквания по чл. 98 и 99 от ГПК (отм.) и е предоставил възможност на ищеца за отстраняването им, като това е било свързано с необходимост от представяне на доказателства и в дадения срок ищецът е изложил твърдения във връзка с дадените указания, но е заявил, че не разполага с конкретни документи и че те следва да бъдат изискани от трето по делото лице - налице ли са основания за прилагане на чл. 100, ал. 2 и 3 от ГПК (отм.) Отговорът на този въпрос е отрицателен. С т. 4 от Т. р. № 1/2001 на ОСГК на ВКС /потвърдено и доразвито с т. 7 от ТР № 2/2004 на ОСГК на ВКС/ се прие, че когато за първи път се констатира нередовността на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указание на ищеца да я отстрани, като при неизпълнение- с решение- първоинстанционното решение се обезсилва и производството по делото прекратява. Спорът е за това-дали в случая е налице неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовността. С определение от 3.04.2008 г. въззивният съд е оставил без движение исковата молба и е дал 7-дневен срок на жалбоподателите да представят доказателства за представителната власт на Г. С. И. като управител на Общото събрание на етажните собственици. Съобщението е получено от тях на 18.04.2008 г. и на 25.04.2008 г./в предоставения им 7-дневен срок/ е депозирана молба, в която е посочено, че досегашния управител Г. С. И. е освободен, както и че са последвали три общи събрания, на които са избирани различни състави на управителния съвет /от 22.04.2007 г., от 30.06.2007 г. и от 5.04.2008 г./, като е посочено името и адреса за призоваване на последно избрания управител на Общото събрание на етажната собственост-Р. Х.. Относно указанието за представяне на доказателства, жалбоподателите са посочили, че не могат да го изпълнят, тъй като не разполагат с горецитираните решения, които се съхраняват в архива, от управителя и е направено искане за изискването им от последния. Върху постъпилата молба-е поставена резолюция от докладчика по делото: "Внася в открито заседание с призоваване на страните за произнасяне по отстраняване на нередовността на исковата молба". В насроченото открито съдебно заседание-страните не са се явили, въззивният съд не се е произнесъл по отстраняване на нередовността на исковата молба, а като е преценил, че "делото е изяснено от фактическа и правна страна"/вж-протокола от заседанието на 8.07.2008 г./ е обявил, че ще се произнесе с решение. С окончателния си акт е приел, че констатираната нередовност не е отстранена в срок, тъй като страната "не разполага с документи за представителната власт". Така постановения въззивен акт е неправилен. В случая констатираната от въззивния съд нередовност е била липса на представителна власт. С подадената на 25.04.2008 г. жалбоподателите са изпълнили указанията на съда, тъй като те са посочили/с име, ЕГН и адрес за призоваване/-кое лице е надлежния представител. Обосновали са и невъзможността си да представят необходимите доказателства за установяване на представителната власт и след като са ги конкретизирали-с вид, дата на издаване и местонахождение -са отправили искане на съда да ги изиска, като са посочили и процесуален способ за снабдяване с необходимото доказателство. Съдът - в нарушение на закона - не е изпълнил задължението си да се произнесе по така направеното искане на страната, независимо, че е заявил /и е уведомил за това страните с изпратените им съобщения за насрочване/, че ще направи това в насроченото от него съдебно заседание. Извън горното- съдът -с насрочване на съдебно заседание -е демонстрирал, че счита за изпълнени указанията, които е дал, тъй като в противен случай следваше - съгласно нормата на чл. 100, ал. 3 от ГПК (отм.) веднага да прекрати производството по делото. Неправилен, без връзка с предходните извършени от него процесуални действия и несъвместим с обявения в съдебно заседание извод, че"делото е изяснено от фактическа и правна страна"/ - е решението на съда да прекрати производството по делото и да обезсили постановения първоинстанционен акт поради неотстраняване на констатираната нередовност. Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да отмени обжалвания акт и да върне на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК-делото на въззивния съд за изпълнение на задължението по чл. 193 от ГПК -да изиска от посочения от страната управител на Общото събрание на ТАЦ "Г." -Р. Х. -решенията на Общото събрание на етажната собственост, конкретизирани в подадената от 25.04.2008 г. молба, с оглед преценка на представителната власт на въззиваемата страна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение