Решение № 9116 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 183/2014 г.

Решение № 9116 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 183/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Алберто Стоицов Йорданов, понастоящем в Затвора в гр. Бобов дол, против решение № 667 от 04.12.2013 г., постановено по адм. д. № 124/2013 г. по описа на Административен съд - Пазарджик с доводи, че е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поискано е да бъде отменено със съответните законови последици. Ответните страни - Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез юрк. С. Донов и юрк. Ю. Шемширов, с писмени становища оспорват касационната жалба като неоснователна и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, искът на Алберто Стоицов Йорданов против Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" - гр. София за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 20 000 лв., произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на ответниците (директорите на затворите и други длъжностни лица), изразяващи се в непредоставяне на възможност да полага труд и спирането му от работа. Посочил е, че незаконосъобразните действия и бездействия са свързани с това, че от постъпването му в затвора на 06.03.1989 г. до предявяване на иска не му е осигурявано правото да полага труд съгласно чл. 41, ал. 1 от НК, съпътстващо изтърпяването на наказанието "лишаване от свобода", така, че да може с положения труд да се намали срока на наказанието му. За да отхвърли предявеният от Алберто Стоицов Йорданов иск, съдът е приел, че по делото не е установена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - наличие на незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на орган при упражняване на административна дейност. Също така ищецът не е доказал по безспорен начин и реално причинени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган или длъжностно лице, респективно не се е установила и третата, основна предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ. Решението е правилно. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират вреди в размер на 20 000 лв., произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на ответниците (директорите на затворите и други длъжностни лица), изразяващи се в непредоставяне на възможност да полага труд и спирането му от работа. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Алберто Стоицов Йорданов не е успял да се справи с доказателствената тежест по установяване на основателността на иска. В конкретния случай е установено, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия от страна на длъжностни лица от Министерство на правосъдието и ГД "ИН", изразяващи се в неосигуряването му на правото да полага труд с цел да намали срока на изтърпяваното от него наказание. Тоест Алберто Стоицов Йорданов не е успял да докаже наличието на която и да е от кумулативните предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ. Правилно административният съд се е позовал на чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 64 от ЗИН (отм.) и чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС, които норми уреждат правото на лишените от свобода да полагат труд. С горецитираните норми се регламентира само правото на лишените от свобода на подходяща работа, което право се удовлетворява/реализира по възможност, но не се предвижда задължение за длъжностните лица безусловно да гарантира това право. Оттук съответно следва обоснован извод, че не е налице твърдяното от Йорданов незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от затворническите администрации, тъй като приложимите нормативни актове не изискват безусловно задължение на административния орган да осигури работа на лишените от свобода лица. Анализирайки и оценявайки правилно фактите по делото законосъобразни са изводите на съда за недоказаност на твърдените от Алберто Стоицов Йорданов вреди. Затова следва да се приеме, че правният извод на съда, че ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ е законосъобразен и обоснован. Оспореното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответниците за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, следва Алберто Стоицов Йорданов да бъде осъден да заплати такова в размер на 150 лева. Водим от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,