Решение № 448 от 16.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 455/2012 г.

Решение № 448 от 16.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 455/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 3.08.2012 г., постановено на основание чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на решение от 27.04.2011 г., допълнено с решение от 13.12.2001 г. по гр. д. № 12998/09 г. на СГС. При извършена повторна проверка за допустимостта на касационната жалба подадена от Е. Л. съдът констатира следното: Е. Л. е подал на 19.03.2012 касационна жалба, заведена с вх. № 30804 срещу въззивно решение от 27.04.2011 г. по гр. д. № 12998/09 г. на СГС и допълнително решение от 13.12.2001 г., постановено по същото дело. Основното въззивно решение е съобщено на жалбоподателя на 6.07.2011 г. лично, което е удостоверено с подписа му. Едномесечният срок по чл. 283 ГПК е изтекъл на 6.08.2001 г., поради което касационната жалба срещу това първоначално решение е недопустима, като подадена след преклузивния срок. С постановеното допълнително решение от 13.12.2011 г. въззивният съд е уважил само искането за допълване на първоначалното въззивно решение в частта, с която е отхвърлен иска за делба на първия (партерен) етаж, в смисъл че се отхвърля иска и за припадащите му се идеални части от дворното място. В касационната жалба е релевиран довод за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решението, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното за допускане делба на третия (втори над приземния) етаж от сградата, както и с която е потвърдено решението на СРС за отхвърляне на иска за делба на паянтова сграда, построена в средата на имота. Възможността за обжалване на въззивното решение в тези части е преклудирана с изтичане на едномесечния срок за обжалване, в който не е подадена касационна жалба. В частта от касационната жалба срещу допълнителното решение не се поддържат доводи за неговата незаконосъобразност и след като то има за предмет изменение на първоначалното решение само в частта за припадащите се идеални части от дворното място към първия етаж на сградата, то в тази част касационната жалба (вх. 30804 от 19.03.2012 г.) като неоснователна следва да се остави без уважение. Е. Л. е подал и насрещна касационна жалба вх. № 42713 от 18.04.2012 г. на основание чл. 287, ал. 2 ГПК по повод подадена от съделителя Р. Л. на 15.02.201 г. касационна жалба срещу допълнителното решение на въззивния съд. По касационната жалба на Р. Л. вх. № 16610 от 15.02.2012 г. с определение от 3.08.2012 г. по гр. д. № 455/2012 г. на ВКС, I г. о. не е допусната касационна проверка, което е основание по чл. 287, ал. 4 ГПК да не се разглежда насрещната касационна жалба подадена от Е. Л. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на I г. о.