Решение № 2536 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10166/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Е. Чомеров от гр. Сандански, [улица], чрез процесуален представител адв. Тончева от САК, срещу решение 1145 от 23.06.2023 г. по адм. дело 795/2022 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ/) 01 -6500/2430#3 от 10.08.2022 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва като неправилен извода на съда за наличие на фактически и правни основания за издаване на процесния АУПДВ, като в тази връзка развива подробни доводи. Поддържа, че изводът за законосъобразност на процесния АУПДВ е формиран и при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Иска отмяната на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени АУПДВ или връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира присъждането на разноски за две съдебни инстанции съгласно представен списък. Ответникът - заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител гл. юрк. Д. Христова, оспорва касационната жалба и изразява становище писмено за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил АУПДВ 01 -6500/2430#3 от 10.08.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който на Е. Чомеров е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и мярка 13.2 "Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения" по заявление за подпомагане за кампания 2018 г. в размер на 20 655,06 лв., ведно с лихва, определена на основание чл. 27, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г. на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността /Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г./. За да отхвърли оспорването, съдът е приел следното от фактическа и правна страна: Със заявление от 29.05.2018 г. Е. Чомеров е заявил за подпомагане СЕПП - площ от 3,58 ха и 40,14 ха по мярка 13.1. На лицето са оторизирани за кампания 2018 г. суми за финансово подпомагане по СЕПП 13 520.00 лв.; по Мярка 13.2 компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения 7135.06 лева. Със заповед РД 46-504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, е одобрен проект за специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 /л. 69/, а със заповед РД-09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018. Така издадените заповеди са публикувани на интернет страниците на Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/ и ДФЗ. Заповед РД-09-229 от 01.03.2019 г. е обнародвана и в Държавен вестник и същата не е обжалвана в частта й, касаеща декларирани за подпомагане от Е. Чомеров земеделски площи. С писмо изх. 01-2600/2430 от 08.04.2022 г. на основание чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 7, § 1 и § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие /Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014/ и предвид констатирано от страна на административния орган недължимо плащане на финансова помощ, Е. Чомеров е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ. Видно от мотивите на писмото, след приключване на проверките по подаденото от лицето заявление е констатирана разлика в допустимата за подпомагане площ спрямо двете бази данни "Площи, допустими за подпомагане" за парцел с композитен номер 43243-521-5-1 с декларирана площ 3.58 ха и недопустима площ от 0 ха и парцел с композитен номер 43243-521-6-2 с декларирана площ 40.14 ха и недопустима площ от 36.33 ха. В тази връзка и с оглед отразените в ИСАК окончателните данни за допустимите за подпомагане площи е извършена повторна калкулация на финансово подпомагане по СЕПП и мярка 13.1 за кампания 2018, при която е установено, че коректните суми, на които лицето има право на подпомагане са: по СЕПП в размер на 0,00 лв. и по мярка 13.1 в размер на 0,00 лв. Указано е, че разликата между първоначално оторизираната и полагаема се субсидия в размер на 13 520,00 лв. по СЕПП и 7 135,06 лв. по мярка 13.1 или общо 20 655,06 лв. представлява недължимо платена сума и следва да се възстанови на ДФЗ. С писмо с вх. 01-6500/2430 от 10.05.2022 г. Е. Чомеров е оспорил горните констатации /л. 32-34/. Въз основа на тези релевантни факти и обстоятелства и на горепосочените правни основания е издаден оспореният АУПДВ. В хода на съдебното производство е допусната, изслушана и приета СТЕ, която е изцяло кредитирана от първоинстанционния съд. От заключението на вещото лице се установява, че за кампания 2018 г. въпросните парцели, на база ортофотокарта и предварително определения допустим слой за подпомагане по Заповед РД 09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, декларирания БЗС 43243-521-5-1 не следва да бъде подпомаган, а от БЗС 43243-521-6-2 следва да бъде подпомаган само за 3.81 ха. При тази фактическа установеност административният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила и в предписаната от закона форма. Този извод е мотивиран с разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК, определяща като публични държавните и общинските вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз, както и лихвите за тези вземания. Решаващият състав е преценил, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган заместник изпълнителния директор на ДФЗ, на който със заповед 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е делегирано правомощието да издава АУПДВ по всички схеми и мерки по директните плащания, за които редът за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Обосновал е извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. По аргумент от чл. 33а, ал. 2 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и с оглед липсата на доказателства за оспорване на заповед РД-09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, първостепенният съд е обосновал извод, че същата е влязла в сила и изключването на процесните парцели от слой "Площи, допустими за подпомагане" е законосъобразно. С оглед наличието на влязъл в сила, като необжалван от заинтересованата страна стабилен административен акт, съставът приема, че са изпълнени условията за издаване на оспорения АУПДВ и не са налице твърдяните от касатора нарушения на закона, с оглед на което оспорването е отхвърлено. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Подробно изложените от страна на касатора възражения против съдебния акт преповтарят доводите на дружеството досежно законосъобразността на оспорения пред първоинстанционния съд АУПДВ. В тази връзка и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, настоящото решение препраща към мотивите в първоинстанционния съдебен акт. Административният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователно е основното твърдение в касационната жалба, че процесният акт е издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Изложените фактически и правни основания са взаимосвързани и от същите е ясно как е определен размерът на установената за възстановяване сума при установена с влязъл в сила акт недопустимост за подпомагане на декларираните от Е. Чомеров парцели. В АУПДВ са посочени достатъчно детайлни и разбираеми мотиви за неговото издаване и в този смисъл правото на защита на касатора не е нарушено в рамките на административното производство. По делото безспорно се установява, че в изпълнение на заповед РД 46-504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен предварителния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" и заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. за окончателния специализиран слой специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", са извършени кръстосани проверки по подадените за кампания 2018 заявления, обстоятелство, което се потвърждава и от съдържанието на оспорения АУПДВ. Установената недопустимост на площи в размер на 3,58 ха от парцел с композитен 43243-521-5-1 и 36,33 ха от парцел с 43243-521-6-2, заявени от Е. Чомеров за подпомагане, както основателно сочи и първостепенния съд, освен, че е установена в хода на административното производство, се потвърждава и от даденото в хода на съдебното производство заключение по СТЕ.Вещото лице изрично посочва в приетото и неоспорено от страните заключение извършените проверки от административния орган и данните, въз основа, на които е достигнал до обоснования от него извод за недопустимост на подпомагане на площи в общ размер на 39,91 ха. На следващо място, правилно и обосновано Административен съд Благоевград посочва в своите мотиви, че няма данни Е. Чомеров да е обжалвало посочената заповед на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой за кампания 2018, което обосновава извод, че установената в хода на административното производство недопустимост за подпомагане на площи не е опровергана от страна на касатора. За пълнота следва да се посочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /в действащата по време редакция/, на която се позовава и административният орган в мотивите на оспорения акт, заповедта е обнародвана в ДВ, публикувана е на интернет - страницата на министерството и Е. Чомеров, като кандидат за директно плащане по заявените схеми и мерки е имало възможност да я обжалва. Необжалването на тази заповед, която е влязла в сила, е послужила и като основание да се определи публичното държавно вземане за възстановяване по СЕПП и мярка 13.1. В този смисъл и решение 10235 от 26.10.2023 г. на Върховен административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело 1849/2023 г., решение 11550 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. 4020/2023 г., I о. и др. Най-накрая, неоснователни са доводите в касационната жалба относно приложението на чл.7, апр.3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) 1306/2013 на ЕП и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент 809/2014 на Комисията). Релевираните доводи повтарят изцяло твърденията в жалбата пред Административен съд Благоевград. Аргументите, изложени от първоинстанционния съд, се възприемат изцяло от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК не следва да бъдат преповтаряни. Извън тях следва да се посочи, че разпоредбата на чл.7, пар.3 от Регламент 809/2014 на Комисията е неприложима, тъй като не е налице плащане, извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган. В случая Заповед РД 09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите е издадена, след като са били извършени съответните административни проверки, както и чрез извършено дешифриране нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2018 г. и с нея е актуализиран и одобрен окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за Кампания 2018 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели, след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Следователно не е налице грешка по отношение на заявените от касатора имоти. По така изложените съображения, като е достигнал до извода за законосъобразност на процесния АУПДВ, Административен съд Благоевград е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение