Решение № 65 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3790/2013 г.

Решение № 65 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3790/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязло в сила Постановление за възлагане от 26.06.2012 г., издадено от ЧСИ В. М., с рег. № 860 по Регистър на КЧСИ, по изп. дело № 20128600400004/2012 г. Възложен е недвижим имот - собственост на молителя, предвид качеството му на ипотекарен длъжник в изпълнителното производство, взискател - ипотекарен кредитор в което е [фирма]. Като основание за исканата отмяна се поддържа ненадлежно представляване на молителя от упълномощен в изпълнителното производство представител /адв. Ч. Д./, едновременно представлявал и присъединен в изпълнителното производство взискател - "Ф." Г., с твърдение за противоречиви негови интереси с тези на молителя. Присъединеният взискател "Ф." се явява кредитор спрямо молителя, по силата на учреден от последния в полза на същия търговец, особен залог на търговското му предприятие . Взискателят, участвал като наддавач в публичната продан - [фирма], е депозирал становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Недопустимост се твърди, предвид липса на процесуална легитимация на ипотекарния длъжник, като страна в производството по публична продан, каквито страната намира, че са единствено длъжника /по изпълнителния лист/, взискателя и наддавачите в проданта, съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК. В постановеното определение по чл. 307, ал. 1 ГПК по настоящото дело, доводът за недопустимост не е възприет, по съображения, че чл. 429, ал. 3 ГПК изрично разширява субективните предели на изпълнителния лист и по отношение на ипотекарния длъжник, в случай на насочване изпълнението срещу ипотекирания имот. Липсва основание за стеснително тълкуване на чл. 435, ал. 3 ГПК, тъй като интересът на ипотекарния длъжник от спазване изискванията за надлежно извършване на наддаването и/ или възлагане на имота на най-високата предложена цена, е напълно идентичен на този на длъжника, с оглед идентичната им отговорност за събиране на вземането. Съображенията за неоснователност на молбата се основават на обстоятелството, че първоначалното упълномощаване на адв. Ч. Д. е именно от [фирма] и следователно не представителството на молителя в изпълнителното производство, а това на присъединения взискател в изпълнителното производство - "Ф. холдингс лимитид" би се явило ненадлежно, като възникнало по-късно. Страната оспорва възникването на действителна представителна власт на адв. Д. спрямо " Ф.", поради липса на доказателства, че упълномощилите адв. Ч. Д. лица от името на присъединения взискател, са лица с представителна власт по отношение на същия. Посочва се, че Постановлението за възлагане е връчено на адв. Ч. Д. към момент, към който упълномощаването му от присъединения взискател не е било манифестирано пред частния съдебен изпълнител. Нещо повече, адв. Ч. Д. е обжалвал Постановлението за възлагане и в хода на самото производство по чл. 435 ГПК не е осъществявано представителство на две страни с противоречиви интереси от едно и също лице . По същество страната оспорва смисъла " ненадлежно представителство ", вложено от молителя, като такъв вложен от законодателя в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Според ответната страна молителят визира " лошо", противно на интересите му представителство, а законът - представителство на страната от лице без надлежно учредена представителна власт, в случая - в изпълнителното производство. Позоваване на страната на ненадлежна / лоша / защита от процесуалния представител касае вътрешните отношения между същата и последния и не съставлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Освен това се оспорва наличие на противоречиви интереси между "Ф. " и [фирма]. Ответната страна - Б. К. - също участвал като наддавач и комуто е възложен недвижим имот по проведената публична продан, не е депозирал отговор . Молбата за отмяна, с вх. № 5246 в съдебно - изпълнителската служба, е подадена на 07.08.2013 г. Постановлението за възлагане от 26.06.2012 г., е връчено на молителя, чрез упълномощения му представител адв. Ч. Д. - на 04.07.2012 г. Постановлението за възлагане пълномощникът е обжалвал по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, като жалбата му е оставена без уважение, с решение № 3273/07.05.2013 г. на СГС, II "г" въззивен състав, влязло в сила на същата дата, като необжалваемо . Спрямо датата 07.05.2013 г., подадената молба за отмяна на 07.08.2013 г. се явява подадена в срока съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата за отмяна е допустима като насочена срещу акта на частния съдебен изпълнител - Постановление за възлагане от публична проднапродан. Съгласно ППВС № 2/29.09.1977 г. по гр. д. № 1/1977 г., на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила съдебни решения и за които законът не предвижда друг ред за защита . Относно действията на съдебния изпълнител във връзка с публична продан на недвижим имот, изрично в решение № 90/01.11.1972 г. на ОСГК на ВС е прието, че тези действия могат да бъдат атакувани по реда на отмяната. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 2 ГПК предпоставя, в резултат на нарушение на съдопроизводствени правила, страната да е била ненадлежно представлявана - от лице без валидно възникнала или все още съществуваща, макар възникнала валидно / поради оттегляне, отказ / представителна власт за същата, в производството в което е постановен актът, подлежащ на отмяна. В осъществената публична продан, завършила с Постановлението за възлагане, обект на исканата отмяна, дружеството "Ф." не е участвало, а адв. Ч. Д., редовно упълномощен от молителя на 13.03.2012 г., е представлявал единствено и само [фирма]. Не е налице никоя от визираните в хипотезата предпоставки, а именно: Не е налице нередовно упълномощаване на процесуалния представител от страна на [фирма], несанкционирано от съда, въпреки задължението му служебно да следи за валидно възникнала представителна власт на процесуалните представители на страните, като положителна процесуална предпоставка за допустимост на осъществяваните от тях действия. По начало не е посочено в резултат на нарушение на кое конкретно съдопроизводствено правило, осъществяваната от адв. Ч. Д. в полза на молителя процесуална защита се явява ненадлежна, в смисъл на невъзникнала редовно или осъществявана, въпреки последващото й валидно прекратяване. Действително, в периода на публичната продан, както и към момента на изготвяне Постановлението за възлагане адв. Ч. Д. е бил упълномощен от " Ф. Х. Л." / упълномощаване от 27.04.2012 г., но е манифестирал упълномощаването си едва към 24.09.2012 г., с подаването на молба вх. № 2630 за уведомяване частния съдебен изпълнител пристъпването към принудително изпълнение по чл. 32 ЗОЗ. Поради това неоснователно е твърдението на молителя за знание на частния съдебен изпълнител относно наличието на упълномощаване един и същ процесуален представител от две лица с противоречиви интереси в изпълнителното производство / присъединен взискател - ипотекарен длъжник /. Постановлението за възлагане - обект на исканата отмяна - е издадено на 26.06.2012 г. и връчено на адв. Ч. Д. на 04.07.2012 г., като в производството по публичната продан и до постановяване на Постановлението за възлагане на недвижимите имоти, същият не е предприемал действия, освен от името и за сметка на молителя . От значение за отмяната на Постановлението за възлагане е ирелевантно последващото представителство на страната от същия, в производството по чл. 435 ГПК и насетне / още повече предвид изричното последващо оттегляне на упълномощаването на адв. Д. от молителя - молба вх. № 675 от 12.02.2013 г./, макар че в същото производство "Ф. " също не е участвало, а адв. Ч. Д. е представлявал отново и само [фирма] . Основният аргумент за неоснователност на молбата е, че по смисъла вложен в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, както се посочи по-горе, ненадлежно представителство е представителство на страна от лице / лица без надлежно учредена представителна власт или макар при надлежно учредена, осъществявано въпреки последващото му валидно прекратяване. Лошото, вкл. в интерес на друга страна процесуално представителство, в нарушение на чл. 43, ал. 2 от Закона за адвокатурата, не съставлява основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като контролирането му не е в задълженията на съда, респ. частния съдебен изпълнител и съответно не се явява резултат от нарушение на конкретно съдопроизводствено правило, въвеждащо такава отговорност. Недобросъвестността при упражняването на представителната власт е съобразима и преценима във вътрешните отношения между представляван и представител, тъй като съставлява нарушение на поетите с договора за правна помощ задължения. Впрочем в конкретния случай страната е имала и друг пълномощник - адв. М. А., чиято представителна власт не се установява оттеглена в периода на осъществената публична продан . Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не може да бъде прилагана разширително - в този смисъл реш. № 142/17.12.2009 г. по т. д. № 486/2009 г. на на II т. о. на ВКС, реш. № 410/08.07.2010 г. по гр. д. № 979/2009 г. на IV г. о. на ВКС, реш. по т. д. № 185/2011 г. на ТК, II т. о. на ВКС и др. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение