Решение № 8531 от 21.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7339/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез юрк. К. Костадинов, и от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, подадена от юрк. П. Стоянова, против решение 2980/07.05.2024 г., постановено по адм. дело 1299/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Комисията обжалва решението в частта, с която е обявена нищожността на нейно Решение Ж-1096/19.12.2023 г. в частта, с която са дадени задължителни указания по отношение на Електроразпределение Юг ЕАД. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната част от решението, като постановено в нарушение на материалния закон, поради и което е поискана отмяната му в съответната част. Направено е искане за присъждане на разноски. ЕВН България Електроснабдяване ЕАД обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение Ж-1096/19.12.2023 г. на КЕВР и са му дадени задължителни указания. Излага доводи за неправилност на обжалваната част поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират заплащане на разноски. С писмено становище и в съдебно заседание КЕВР, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорват касационната жалба на КЕВР и молят съда да я остави без уважение. Ответната страна С. К. Д., чрез адв. Х. Митев, с писмен отговор и в съдебно заседание излага становище за основателност на касационната жална на КЕВР и за неоснователност на касационната жалба на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, поради и което моли съда да отхвърли последната. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско представителство. Представителят на Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на КЕВР е основателна, а тази на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД - неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и от Електроразпределение ЮГ ЕАД против Решение Ж-1096/19.12.2023 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД са дадени задължителни указания в седемдневен срок от получаване на решението да удовлетворят искането на С. К. Д. за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект, с измервателна точка номер (ИТН) 2763790, находящ се в гр. Бургас, [жк], [адрес], обект 8, като също така в седемдневен срок след изпълнение на т.1 да уведомят КЕВР за предприетите действия. От фактическа страна административният съд е установил, че производството по преписката е започнало с жалба до КЕВР, подадена от С. К. Д. против отказ за промяна на статута на клиента от небитов в битов за самостоятелен обект в сграда с предназначение: за здравни нужди с ИТН 2763790, находящ се в гр. Бургас. В жалбата е посочено, че електрическа енергия използвана в имота, се ползва за битови нужди. В отказа на Електроразпределение ЮГ ЕАД е посочено, че статутът на обекта трябва да бъде сменен на битов, за да може да бъде извършена желаната промяна относно тарифирането на консумираната електрическа енергия. Съдът приел, че КЕВР правилно е съобразила относимата нормативната уреда, определяща приложимото понятие битов клиент . Съставът е посочил, че съгласно т. 2а на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), битовият клиент се определя като клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно т. 33а от същата разпоредба небитовият клиент е определен като клиент, който купува енергия за небитови нужди. Посочил е, че правната уредба на закона е съобразена с дефинитивните норми на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 г. относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Направил е извод, че критерият за разделение между битов и небитов клиент е на плоскостта на различните нужди, които те ще задоволяват със закупената енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, в които ще я потребяват. За да мотивира акта си съдът е посочил, че в случая Директива 2009/72/ЕО, ЗЕ и Общите условия са специални разпоредби, регламентирани в нормативна уредба, уреждаща специфичните изисквания за пазара на енергия, които имат предимство пред общите правила на ЗУТ. Въз основа на горното, административният съд приел, че решението на КЕВР в частта, с която са дадени задължителни указания на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е правилно, поради и което отхвърлил жалбата на дружеството. По отношение на Електроразпределение ЮГ ЕАД първоинстанционният съд приел, че КЕВР не е следвало да предписва задължения по отношение на дружеството, тъй като последният не е краен снабдител или търговец на енергия, като в качеството си на оператор на разпределителна мрежа и с оглед действащата лицензия не е надлежен носител на правомощието и не може да бъде такъв на задължението да определи вида потребявана енергия и статута на потребителя. Поради това, в частта, с която Решение Ж-1096/19.12.2023 г. на КЕВР касае Електроразпределение ЮГ ЕАД, същото е обявено за нищожно. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото и е достигнал до правилни изводи по отношение на административния акт в частта на дадените задължителни указания на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, същите се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК препраща към тях и не следва да ги преповтаря. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД за неправилност на обжалваното решение в обжалваната част. Несъгласието на страната с изводите на съда не води до необоснованост на съдебния акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на КЕВР в частта по отношение на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД съответства на материалния закон. В случая С. К. Д. е заявила, че използва имота си за жилищни нужди. Следва да се посочи, че цената, на която се фактурира консумираната от потребителя електроенергия, се определя от нуждите, за които се ползва обекта, а не от неговото предназначение. Правилно съдът се е позовал на дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които в чл. 2, т. 10, е определен като битов клиент", клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 небитов клиент" физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди. Речниковото значение на понятието бит е съвкупност от жизнени условия, навици, обичаи, традиции, присъщи на един народ, на една класа, на една социална група и е начинът на всекидневен живот. Жилище от своя страна е помещение, предназначено за живеене или място, пригодено за живеене. Правилно и обосновано съдът е направил разграничение между "битов" и "небитов клиент", съобразно легалните дефиниции в § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ, като е приел, че това разграничение се прави на база нуждите, за които се ползва електрическата енергия, а не съобразно предназначението на обекта, в който ще се използва енергията. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредби на ЗУТ, тъй като Законът за енергетиката е специален и именно той се прилага при взаимоотношения по предоставяне на електрическа енергия. След като водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на последния, то промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, а посоченото решение 8149/26.07.2023 г. по адм. дело 1447/2023 г. на ВАС е изолирана практика, която не се споделя от настоящия тричленен състав на ВАС. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания в касационната жалба на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД не са налице, изводите на първоинстанционния съд в тази част са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. Предвид изложеното касационната инстанция намира първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Неправилно съдът е прогласил нищожността на акта на КЕВР по отношение на Електроразпределение ЮГ ЕАД. В случая именно от Електроразпределение ЮГ ЕАД е писмото, с което С. К. Д. е информирана, че за да бъде изпълнено искането и да бъде извършена желаната промяна относно тарифирането на консумираната електрическа енергия, е необходимо да извърши промяна на предназначението на обекта по реда на ЗУТ, поради което правилно указанията са и по отношение на Електроразпределение ЮГ ЕАД. Отделно от горното, според чл. 76 ЗЕ, КЕВР контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензни, като извършва превантивен, текущ и последващ контрол. Съгласно ал. 4, т. 2 от същата норма, комисията контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп. Нормативната уредба се съдържа в НАРЕДБА 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране, както и в Правилата за търговия с електрическа енергия. Първият етап на процедурата по присъединяване към преносната или към разпределителните електрически мрежи е проучване на условията за присъединяване на обект на клиент към електрическата мрежа. За тази цел се подава писмено искане до съответния мрежови оператор по местонахождението на обекта на клиента и по образец, предоставен от съответния мрежови оператор. Договор за присъединяване на обекти на клиенти към електрическата мрежа се сключва между съответния мрежови оператор и лицето, на което е представено становище за условията за присъединяване или документ по реда на чл. 140а, ал. 7 от ЗУТ (а именно, виза за проектиране, с приложени изходни данни и условия за присъединяване, предоставени от оператора в рамките на процедурата по чл. 140а от ЗУТ) или което е получило становище за условията за присъединяване и е сключило предварителен договор. Снабдяването с електрическа енергия се осъществява за всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа и не се е възползвал от правото си да избере друг доставчик. В изпълнение на така описаните процедури клиентът договаря както с електроразпределителното дружество, така и с електроснабдителното. Съдът неправилно е приел, че се вменяват задължения на нелегитимна страна, а именно на Електроразпределение Юг ЕАД. Мотивите не отговарят на нормативната уредба и одобрените Общи условия на дружествата Електроразпределение Юг ЕАД и ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. Същите са в една група (EVN група). С решение Л-140/30.08.2004 г. на ДКЕВР за издаване на лицензии на Електроразпределение-Пловдив ЕАД с ЕИК 115552190 за извършване на дейностите разпределение на електрическа енергия и обществено снабдяване с електрическа енергия , на горепосоченото дружество са издадени лицензия Л-140-07/13.08.2004 г. за извършване на дейността разпределение на електрическа енергия , на обособена територия, определена в приложение 1 към лицензията, за срок от 35 (тридесет и пет) години-приложение 1 към това решение и лицензия Л-140-11/13.08.2004 г. за извършване на дейността обществено снабдяване с електрическа енергия , на обособена територия, определена в приложение 1 към лицензията, за срок от 35 (тридесет и пет) години-приложение 2 към това решение. Вътрешното разделяне на задълженията в групата на EVN, не води до липса на задължение за Електроразпределение Юг ЕАД спрямо потребителя С. Д.. Отношенията между Електроразпределение Юг ЕАД и клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа на неговата лицензионна територия, се уреждат чрез Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, последните се одобряват от КЕВР. Разпределението на електрическа енергия е подотрасъл на електроенергетиката, включващ последния етап (преди продажбата) при доставката на електричество до крайните потребители. Електроразпределителната система пренася електрическа енергия от далекопроводите до потребителите. Като компонент на ценообразуването на крайната цена, която се дължи от потребителите се включва и преноса на електрическата енергия, за който категорично е отговорно Електроразпределение Юг ЕАД. Клиентите на Електроразпределение Юг ЕАД, които са на регулиран пазар (снабдяват се с електрическа енергия от краен снабдител или от ДПИ), заплащат мрежовите компоненти в цената на електрическата енергия заедно с консумираното количество електрическа енергия към EVN България Електроснабдяване. Воден от горното, настоящият касационен състав намира, че не може да се приеме, че Електроразпределение Юг ЕАД не е нелегитимна страна, с оглед което не е налице нищожност на решението на КЕВР. Следователно, решението на АССГ, в частта, с която е прогласена нищожност на Решение Ж-1096/19.12.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта, с която са дадени задължителни указания по отношение на Електроразпределение Юг ЕАД, следва да се отмени и вместо това жалбата на последното срещу акта на КЕВР да бъде отхвърлена, по мотивите, изложени по-горе по материалната законосъобразност на акта, която според ВАС е относима и за Електроразпределение Юг ЕАД. С оглед изхода от спора, в полза на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД разноски не се следват. Следва да бъде уважено искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което касационната инстанция определя общо в размер на 200 лева, платими по 100 лева от всяко едно от дружествата ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД. Разноски следва да се присъдят и в полза на С. К. Д., като същите се претендират в размер на 1000 лева, съгласно приложени по делото списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие 2/15.11.2024 г., където е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000 лева, заплатени в брой. Посочените разноски следва да се заплатят по равно от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, Трето отделение,