Решение № 15650 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10309/2016 г.

Решение № 15650 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10309/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. С. С., гражданка на Иран, против решение № 5296/21.07.2016 г., постановено по адм. дело № 5218/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град с доводи, че е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено, ведно със законните последици. Ответната страна - Заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, не са налице твърдените нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Не са налице основанията по чл. 8 и 9 ЗУБ. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на М. С. С., гражданка на Иран, против решение № 5519/29.08.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата й за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено при правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Съдът е установил, че молбата на чужденката е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ - трета по ред, което е видно от доказателствата по делото - предходни решения на административния орган с постановен отказ по ЗУБ, които са влезли в законна сила. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на М. С. С. не се установява наличие на опасения за сигурността и правата й поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденката по чл. 9 ЗУБ, съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателката не е била принудена да напусне Иран поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на М. С. С. да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административния съд - С.-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения, че направените правни изводи от административния съд са в противоречие с фактите и доказателствата, приложени по преписката. Съдът е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателката. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗУБ, то обектът на изследване за прилагането на материалния закон се ограничава до наличието въобще на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила. На второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход, и на трето - преценката на тяхната основателност. При преценка на фактите правилно и обосновано съдът е приел, не са налице обстоятелства за предоставяне на закрила по ЗУБ, поради което оспорването на административния акт е неоснователно. По време на административното производство търсещата закрила не е представила нови обстоятелства, които да налагат предоставянето на международна закрила. Молбата й за закрила е мотивирана единствено с невъзможността на съпруга й, с когото М. С. С. е сключила само религиозен брак, да се снабди с документ за самоличност в Иран. От материалите по делото не се потвърждава твърдението на М. С. С. за нарушено право на семеен живот в Иран, още повече, че на стр. 118-121 от адм. дело № 10348/2014 г. на АССГ, приложено към настоящото дело, са приложени документи, от които се установява, че жалбоподателката и съпругът й са сключили религиозен брак в гр. А., Иран, с радост, и изрично декларирано съгласие от нейна страна, в присъствието на роднини на двамата младоженци, за което е съставен брачен договор от 20.08.2009 г. С оглед на установеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че от изложените от М. С. С. причини за нежеланието й да бъде върната в Иран, не се установява там тя да е била подложена на преследване, от където и следва обоснованото заключение, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденката по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Правилно съдът е посочил, че не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, нормата на който посочва, че такъв се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие, в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. Изводът на съда за законосъобразно прилагане на нормата на чл. 9 от ЗУБ е обоснован. За признаване на хуманитарен статут, следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод, като преценката на обстановката в Иран и бежанската история на жалбоподателката сочат, че напускането на страната не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността по смисъла на ЗУБ. Настоящата инстанция споделя изцяло заключението на първоинстанционния съд, че М. С. С. не отговаря на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут. Не може да се приеме, че тя е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 2, б. "д" от Директива 83/2004, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата, което следва да обоснове извода, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдените от жалбоподателката нарушения на процесуалния и материалния закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,