Решение № 2803 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12013/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А1 България ЕАД чрез процесуален представител, срещу решение 21212 от 25.10.2024 г., постановено по административно дело 5363/2024 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение ППН-01-179/2023/26.04.2024 г. на Комисията за защита на личните данни. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново, с което бъде отменен актът на органа, в частта му, с която са дадени задължителни предписания на дружеството. Ответникът по касационната жалба Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) чрез процесуален представител и в представен от него писмен отговор оспорва същата с подробно изложени доводи и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Ответникът по касационната жалба М. Д. Н. не взема становище по същата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. От събраните по делото доказателства са установени фактите, че Н. е в договорни отношения с А1 България ЕАД, при което дружеството обработва нейни лични данни във връзка с този договор, както и, че на 10.01.2023 г. е получила по електронна поща със заявление и декларация изхождаща от нейно име, която не подписана от нея, а от друго лице, за активиране на допълнителна функционалност. Установено е също, че Н. е уведомила дружеството за този факт, като след получения сигнал дружеството е анулирало декларацията и е предложило компенсация на Н.. При така установените факти, които не са спорни между страните, обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че с изготвяне на заявлението и декларацията, подписана от служител на дружеството без знанието и съгласието на Н., личните ѝ данни са обработени незаконосъобразно, при което макар да са взети мерки за отстраняване на последиците от него е налице нарушение при обработване на личните данни на Н. на принципите по чл. 5, § 1, букви б и е ОРДЗ. В акта, обжалван пред първоинстанционния съд са отчетени установените обстоятелства, че органът е предприел мерки за отстраняване на нарушението, но доколкото няма спор относно факта на извършването му, дадените разпореждане до администратора или обработващия лични данни за съобразяване на операциите по обработване на данните с разпоредбите на Регламента, съобразно правомощията му по чл. 58, § 2, б. г ОРДЗ са подходящи и съответни на предвидения с тяхното налагане санкционен, дисциплиниращ и предупредителен ефект, като със същите не се надхвърля необходимото за постигането на тези цели, а напротив - постига се целта на закона за осигуряване на ефективна защита при обработка и съхранение на личните данни. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение