Решение № 7065 от 13.7.2022 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение13.07.2022 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА Решение 1170 от 15.11.2021 г., постановено по адм. дело 9/2020 г. по описа на Административен съд София-област.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на А. Алиева и А. Ибрямова, действаща със съгласието на родител и законен представител А. Алиева, подадена от пълномощник и процесуален представител адвокат Димитрова Филипова, срещу решение 1170 от 15.11.2021 г., постановено по адм. дело 9/2020 г. по описа на Административен съд София-област. Счита същото за постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът Агенция за социално подпомагане в писмен отговор и чрез процесуален представител в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от А. Алиева и А. Ибрямова, действаща със съгласието на родител и законен представител А. Алиева искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Агенция за социално подпомагане - за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в общ размер 700 000 лева, от които за А. Ибрямова 400 000 лева, представляващи парично обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и на А. Алиева 300 000 лева, неимуществени вреди, с период на обезвреда обхващаща времето от 09.12.2011 г. до 06.01.2020 г. - датата на предявяване на иска, както и законна лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане. За да постанови този резултат съдът е приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като не се установява противоправно бездействие на органи и служители от различните териториални структури на ответника, както и че всички действия са съобщавани на майката, не са обжалвани от нея и не са обявени за незаконосъобразни, при което не са доказани предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение съдът следи и служебно. Обжалваното решение е недопустимо като постановено при нередовно упражнено право на иск и следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. А. Алиева и А. Ибрямова, действаща със съгласието на родител и законен представител А. Алиева, са сезирали административния съд с искова молба намираща своето правно основание в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, която искова молба съставлява обширно описание на предприетите от различни структури на Агенция за социално подпомагане мерки за закрила на детето и издадени административни актове, за периода от настаняването на А. Ибрямова в Дом за медикосоциални грижи гр. Търговище до връщането и при майката през месец декември 2016 г., довели до влошаване на психическото и емоционално състояние на детето и последвалото освидетелстване. Въз основа на това изложение, претендират Агенция за социално подпомагане да им заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в общ размер 700 000 лева, от които на А. Ибрямова 400 000 лева и на А. Алиева 300 000 лева, , както и законна лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които вреди следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице чл. 4 от с.з. Следователно за да подлежи на разглеждане предявен иск на това основание, следва да е налице твърдение в исковата молба за причинени вреди, изложение в какво се изразяват същите, от кой незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие на кои органи или длъжностни лица произтичат. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум и страните по спора. Ищците в случая са сезирали съда с нередовна искова молба. В обстоятелствената й част липсва надлежно изложение в какво точно се изразява незаконосъобразното бездействие на ответника, от което произтичат твърдените за причинени неимуществени вреди. Не са посочени фактическите действия, произтичащи пряко от правни норми, които административният орган е бил длъжен да извърши. Отделно от това не е ясно и дали се претендира обезщетение въз основа на незаконосъобразни индивидуални административни актове, при посочване в исковата молба, че издаваните такива са незаконосъобразни, предвид липсата на фактически и правни основания за издаването им. Липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата на които се основава исковата молба и непълнота на искането отправено до съда лишава последния от възможност за произнасяне при липса на надлежно въведен предмет на делото. Изложените най-общи твърдения за конкретни факти, че детето в различни периоди от време е било настанявано в различни местата предоставящи здравно-социална услуга, както и в множество приемни семейства, не съставляват индивидуализиране на спорния предмет. Въвеждането на различни основания за присъждане на обезщетение би довело и до отделни претенции, но уточнение в тази насока не е налице в исковата молба, не е сторено и в хода на съдебното производство. При неизпълнението на законовите изисквания е следвало първоинстанционния съд да остави исковата молба без движение със съответните указания до ищеца да ги отстрани и съобразно изпълнението им да извърши преценка на допустимостта на всеки от предявените искове и едва след това да разгледа спора по същество. Първоинстанционният съд не е указал на ищците да отстранят нередовностите на исковата молба, произнесъл се по нередовно упражнено право на иск и е постановил недопустим съдебен акт, като е отхвърлил предявените искове за причинени вреди. При изложеното следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за изпълнение на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК и отстраняване допуснатите нередовности на исковата молба. Очертаването на предмета на спора чрез посочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, има правно значение за очертаване на предмета на делото, а впоследствие и за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението. Поради това допуснатото нарушение е толкова съществено, че има за последица недопустимост на съдебния акт. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,