Решение № 8655 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1059/2017 г.

Решение № 8655 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1059/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуалния му представител Т. Ц., против решение № 7817 от 09.12.2016 г., постановено по адм. дело № 5800/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), Първо отделение, 42 състав, с което по жалба на Б. Д. С. е отменена негова заповед рег. № 513з-3492 от 05.05.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на служителя. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда за незаконосъоразност на оспорената заповед поради неспазване на сроковете по чл. 195 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и за нарушено право на защита поради неспазване на изискванията по чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде постановено ново по съществото на спора като се остави в сила обжалваната заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представена е и писмена защита, с идентични доводи на изложените в касационната жалба. Ответникът - Б. Д. С., чрез пълномощника си адв. Я. А., в писмен отговор и писмени бележки оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение същата. Претендира разноски за адвокатски хонорар за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за изясняване на спора доказателства, който подробно е обсъдил и вярно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че дисциплинарното производство е започнало след разпоредена от министъра на вътрешните работи проверка в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) и "Национална система телефон 112" по повод постъпили сигнали от граждани, живеещи в кв. "Овча купел", ул. "М. К." .№ ... за извършвана незаконна дейност в района около сградата на Държавната агенция за бежанци - незаконен трафик, сбивания и др. подобни, по които институциите не реагират адекватно. Назначената за извършване на проверката комисия е обобщила резултатите от нея в справка рег. № 8121р-2756 от 05.02.2016 г., на дирекция "Инсперторат", като в същата е прието, че на 13.08.2015 г. в СДВР е получен сигнал от гражданката Русева за системно нарушаване на обществения ред от чужди граждани в посочения по-горе район. С резолюция от 09.09.2015 г., началникът на 06 РУ - СДВР възлага изпълнението на проверка на началника на ОП на 06 РУ-СДВР - Б. С.. Сотиров със своя резолюция възлага изпълнението на началника на група "Териториална полиция - Овча купел" - ст. инспектор Савов, който е в отпуск, като заместващият го полицейски инспектор А. възлага изпълнението на задачата на полицейски инспектор П. В.. Изготвена е справка по случая, изпратена на началника на отдел "ОП" - СДВР с придружително писмо, подписано от дисциплинарно привлеченото лице. Дисциплинарноразследващият орган е приел, че Сотиров не е упражнил контрол върху дейността на непосредствено подчинените му служители, като не е извършена пълноценна проверка и е предложил налагане на наказание "порицание". Дисциплинарнонаказващият орган е възприел изводите на комисията и на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР е наложил наказание "порицание" за срок от 6 месеца за неизпълнение на служебни задължения и неупражнен контрол над подчинени. Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че Сотиров е дал обяснения на 18.04.2016 г. При тези данни, АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което я е отменил като незаконосъобразна. На първо място, съдът е приел, че при издаване на заповедта не е спазен двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, тъй като нарушението е констатирано със справка рег. № 8121р-2756 от 05.02.2016 г., а заповедта е издадена на 05.05.2016 г., т. е. след изтичане на срока, който е преклузивен. На второ място е приел нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като преди налагане на наказанието дисциплинарнонаказващият орган е длъжен да изслуша или да приеме писмените обяснения на служителя, освен ако по зависещи от служителя причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Нормата е императивна и в случая не е спазена, като до служителя не е отплавена покана за изслушване или даване на писмени обяснения. Налице е нарушение на правото на защита, тъй като служителят не е имал възможност да разбере както конкретно дисциплинарно нарушение му е вменено, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Посоченото е довело и до нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, тъй като органът не е взел предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, формата на вината и цялостното поведение на служителя, липсват данни за настъпили вреди, съответно наказанието е немотивирано. По тези съображения заповедта е отменена. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта за наложено дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и я е отменил. Видно от доказателствата по делото категорично е установено, че при издаването й е допуснато нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил императивно вмененото му задължение преди налагане на наказанието да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Изслушването на служителя, съгласно законовия текст, следва да стане преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, но след като служителят се е запознал с резултатите от извършената проверка на фактите и обстоятелствата по случая, за да може да направи своите възражения по тях, да посочи доказателства, да даде обяснения и своето виждане, за да осъществи пълноценно правото си на участие в дисциплинарното производство и правото си на защита. В настоящия случай, Б. С. е дал сведения на 21.01.2016 г. и 02.02.2016 г., по повод извършваната проверка, което е видно от вписаното в титулната част на писмените документи, изготвени от него, в които изрично е посочената заповедта на министъра на вътрешните работи - № 8121з-1569 за извършване на проверка в СДВР. Същите имат характер на показания и са дадени преди изготвяне на обобщената справка, която е с дата 05.02.2016 г. При запознаването си със справката на 18.04.2016 г., в която се съдържат конкретните данни за вмененото му нарушение и предложението на налагане на наказание, служител не е уведомен за правото да даде писмени обяснения във връзка с предложението на комисията. Не е спазено изискванието на чл. 25 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкцията), съгласно което за изслушването на държавния служител се съставя протокол по образец, който следва да съдържа посочените в нормата реквизити, в това число и отбелязване, ако служителят е отказал да даде обяснения. Липсва протокол, съответно изслушване, като няма данни служителят да е отказал да даде обяснения по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Липсват данни и за даване на писмени обяснения по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Вярно е, че в преписката се съдържа писмен документ, издаден от Б. С., наречен обяснение, от 18.04.2016 г., но в същия липсват каквито и да са конкретни данни, които могат да свържат това обяснение с извършваната проверка, съставената справка, обобщаваща резултатите от нея, или покана за даване на обяснения по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Правилно съдът е приел, че това обяснение не отговаря на изискванията за такова по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и неправилно административният орган е отразил в заповедта, че чрез същото е изпълнил задължението си за изслушване на служителя. Налице е приетото нарушаване на правото на защита, което обосновава приетото, че допуснатото нарушение на администртивнопроизводствените правила е съществено. Правилно съдът е приел, че е налице и нарушение на нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, тъй като липсват мотиви относно определеното по вид и размер наказание, с оглед обстоятелствата при които е извършено нарушението, настъпилите последици - няма спор, че вредни последици не са настъпили, относно формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на службата. Така установените пороци правилно е прието, че водят до отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Не е налице приетото от съда нарушение относно неспазване на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР при издаването на обалваната заповед, тъй като дисциплинарнонаказващият орган - директорът на СДВР е получил материалите от дисциплинарното производство, в това число и справката от 05.02.2016 г. с писмо рег. № 8121р-5048 от 07.03.2016 г., т. е. от тази дата - 07.03.2016 г., нарушението и нарушителят са установени по смисъла на чл. 196 от ЗМВР и започва да тече двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена на 05.05.2016 г., в рамките на преклузивния срок и не е налице приетото от съда нарушение. Независимо от посоченото, при наличието на вече обсъдените пороци, заповедта правилно е приета за незаконосъобразна и е отменена. Не са налице основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноските за касационното производство, които са доказани в размер на 500 лв. - действително внесен адвокатски хонорар, видно от договор за правна защита и съдействие от 20.04.2018 г. СДВР следва да се осъди да ги заплати. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,