Решение № 322 от 14.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4981/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Дару инвест ЕАД, чрез адв. К. Крумова като процесуален представител, против решение 881 от 09.02.2024 г. по адм. дело 4080/2023 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед САГ23-РА52-29/15.03.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ е отказано издаване на удостоверение за търпимост на строеж - "промишлена сграда с идентификатор по КККР 68134.1500.513.4 със застроена площ 445 кв.м., находяща се в ПИ с идентификатор 68134.1500.513, УПИ I 503 за автосервиз, офиси, складове, изложбена зала, чисто производство, търговия, жилища, кв. 76, м. ж.к. Дружба 1, район Искър - Столична община. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се като необоснован извода на съда за липса на предпоставките по § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ с твърдения за търпимост и допустимост на строежа по нормите действали към момента на изграждането му през 1994 г. и по действащия ЗУТ. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени процесният отказ. Ответникът - Главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. М. Василева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд София град е приел, че оспорената заповед, обективираща отказ за издаване на удостоверение за търпимост, е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати нарушения на административно производствените правила и в съответствие с изискванията за форма и с материалния закон. Приел е, че от доказателствата безспорно е установено, че спорният строеж е изграден без строителни книжа; че предвид декларираната година на изграждането му - 1994 г., е приложима разпоредба за установяване на неговата търпимост по § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ. Констатирал е, че от събраните по делото доказателства, вкл. от заключението на вещото лице, не се установява наличието на предпоставките по визираната разпоредба, а именно спорният строеж да е предвиден в ПУП или да отговаря на нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването му или на сега действащите. Посочено е, че според одобрените със заповед от 1989г., регулационен и застроителен план на м. Дружба 1, промишлената сграда попада частично в улица и частично в УПИ I за печатна база на БЗНС, кв.76 и същата не е включена в режим на застрояване, а според действащия ПУП-ПЗ, одобрен със заповед от 2009 г., сградата не се запазва, с оглед на които обстоятелства е обоснован извод за недопустимост на строежа. Сочи се, че не е изпълнено и последното условие на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, а именно спорният строеж да е бил деклариран по съответния ред пред компетентните органи. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на отказа за издаване на удостоверение за търпимост и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно съдът е определил приложимият материален закон, а именно това е нормата на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, предвид установената и декларирана от жалбоподателя година на процесното строителство през 1994 година. Релевантните факти досежно установяването на търпимост или не на строежите по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ са: дали извършеното представлява строеж, годината на извършване, съответства ли на предвижданията на ПУП, действал към момента на извършването или по сегадействащия, бил ли е допустим по нормите по устройство на територията, действали към момента на извършване на строежите или по сега действащите и ако са декларирани пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., като тези предпоставки следва да са дадени кумулативно. Във връзка с така очертания фактически състав съдът е достигнал до правилен извод относно законосъобразността на оспорения отказ за издаване на удостоверение за търпимост, поради липсата на предпоставките по посочената разпоредба. Не е спорно по делото, а и от приетите доказателства е видно, че спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ , както и че същият е изграден в очертания в § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ времеви период от 07.04.1987 г. до 30.06.1998 г., а именно през 1994 г. От събраните в хода на административното и на съдебното производството, доказателства се установява, че не са налице другите предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, за да се приеме строежът за търпим и съответно да се издаде удостоверение за търпимост. Формираният в този смисъл извод на съда за законосъобразност на оспорения отказ е обоснован и правилен. Безспорно е установено със заключение на вещо лице, че строежът не отговаря на предвижданията на приетия и действащ за процесната територия ПУП- ПРЗ, който е от 1989 г. Със СТЕ се констатира, че сградата попада частично в улица и не е включена в режим на застрояване, от което следва, че не съответства на плана, действал към момента на изграждането ѝ. Ситуирането на сградата извън границите на УПИ I, кв.76 е основание да се приеме и несъответствие на строежа с правилата и нормите по устройство на територията, действали към периода на построяването ѝ. На следващо място правилен е и извода на съда, че процесният строеж не съответства и на действащия ПУП-ПЗ, одобрен през 2009г., който не предвижда запазване на съществуващата в УПИ I 503 за автосервиз, офиси, складове, изложбена зала, чисто производство, търговия, жилища, кв. 76, промишлена сграда. Хипотетичната възможност, обсъждана от вещото лице, за провеждане на процедура за изменение на плана за застрояване за включване на процесния строеж към режима за застрояване на УПИ, освен, че е без значение за законосъобразността на оспорения административен акт, но и би нарушил забраната по чл.134, ал. 4, т. 1 ЗУТ. Най-накрая правилен е и изводът на съда, че не е налице и последната кумулативно изискваща се предпоставка от фактическия състав на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, а именно спорният строеж да е бил деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., като доказателства в тази насока не са представени. Наведените от жалбоподателя твърдения за обратното са останали недоказани. В случая и във връзка с изложеното правилно съдът е приел, че поради липса на предпоставките по приложимата правна норма, законосъобразно е отказано издаване на удостоверение за търпимост с процесната заповед. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение