Решение № 10770 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15967/2010 г.

Решение № 10770 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15967/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Райкомерс Консткрукшън" АД, гр. София, против решение № 592 от 5.10.2010 г. по адм. дело № 506 по описа за 2010 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 24/30.04.2010 г. на Директора на ТП на НОИ - РУСО - гр. Плевен, потвърждаващо разпореждане № 11/15.03.2010 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО за приемане за трудова на декларираната злополука вх. № 11 от 3.02.2010 г. на РУСО - Плевен. Развитите в касационната жалба подробни съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 55, ал. 1 от КСО - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Плевен, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Ответницата Машенка Петрова Илиева от гр. Видин не е взела становище. Ответникът Даниел Цветанов Йорданов от гр. София е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за обоснованост и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Плевен е решение № 24 от 30.04.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 11 от 15.03.2010 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е приета за трудова злополуката, станала на 29.01.2010 г. и причинила смъртта на осигуреното лице Цветан Йорданов Илиев - машинист ПСМ в "Райкомерс Консткрукшън" АД, гр. София. С постановеното решение Административен съд - Плевен е отхвърлил като неоснователна жалбата на осигурителя "Райкомерс Консткрукшън" АД, гр. София, след като законосъобразно е приел, че станалата злополука през работно време и при изпълнение на работа в интерес на предприятието покрива признаците на даденото от чл. 55, ал. 1 от КСО легално определение на понятието "трудова злополука". При извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства съдът е стигнал до правилния извод, че предприетите от пострадалия работник действия за изчистване на пътя към депото от падналия сняг са в непосредствена връзка с възложената му работа - забутване и заравняване на земни маси. Разчистването на снега от подстъпа към разтоварището, за да могат автосамосвалите да достигнат до него и да изпълняват преките си трудови функции по извозване на земните маси, е работа, извършена в интерес на предприятието. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за настъпване на злополуката при изпълнение на работа, която е от "фактически" интерес на предприятието. Между страните не е имало спор относно фактите. Установено е, че със заповед № 20096172/18.12.2009 г. работодателят е възложил на пострадалия Цветан Йорданов Илиев да изпълнява длъжността "машинист ПСМ", която по длъжностна характеристика включва задължения, свързани с направа на канали, планировка, корекция на реки, направа на изкопи и насипи, строителство на пътища и ж. п. линии и др. Със заповед № 8 от 13.01.2010 г. работникът е бил командирован на обект "Рехабилитация и разширение на водоснабдителната и канализационна мрежи в град Кюстендил". На 29.01.2010 г. пострадалият е осъществявал трудова дейност прибутване и подравняване на земните маси с фадрома в депо в местността "Долбин", с. Радловци. От показанията на свидетеля Ивайло Димитров - шофьор на товарен автомобил и очевидец на злополуката - се установява, че в същия ден черният път (отклонение) от депото до асфалтовия път е бил заснежен, непочистен и хлъзгав. При изкачването на стръмнината с наклон около 10 градуса камионът, управляван от свидетеля, започнал да се пързаля и се преобърнал в дерето. Свидетелят излязъл невредим с помощта на колегата си, управляващ следващия камион. Тогава пострадалият Илиев слязъл от равния участък (табана), където подравнявал изсипаната пръст и предложил "да почисти пътя, за да не се повтори". При извършване на тази дейност със спуснатата кофа на фадромата последната започнала да се пързаля назад и се преобърнала в дерето, като затиснала машиниста и причинила смъртта му. Преценката на гореустановените обстоятелства сочи, че смъртта на пострадалия работник е настъпила по време на извършвана от него работа в интерес на предприятието. Ирелевантни са възраженията на касатора във връзка с реда за поддържане на общинските пътища съгласно Закона за пътищата. В негова тежест като работодател е да осигури безопасни и здравословни условия на труда (чл. 275 от Кодекса на труда) . В деня на настъпване на злополуката той не е предприел съответните мерки, за да осигури безопасността на наетите от него лица, работещи на обекта. Предприетата от пострадалото лице работа по негова собствена инициатива е в интерес и несъмнена полза на работодателя, като успешното й завършване би осигурило безопасни условия на труд и нормално протичане на трудовия процес. Злополуката е настъпила при наличието на двете обективни предпоставки от хипотезиса на материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО: през време на извършваната работа от машиниста на пътно - строителни машини и по повод въобще на работа, извършена в интерес на предприятието. При това фактическо положение настъпилото травматично увреждане се квалифицира като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Оспорените административни актове за приемане на злополуката за трудова са издадени при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената от осигурителя жалба, Административен съд - Плевен е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. От страна на ответниците не са претендирани разноски за водене на делото пред тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,