Решение № 11821 от 20.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Слатина, срещу решение 2682/20.04.2022 г., постановено по адм. дело 1307/2022 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменено задължително предписание П/Д-С-СЛ-002/11.01.2022 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане - Слатина, гр. София. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и връщане на делото за ново произнасяне от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощника ст. юрк. Иванова, която поддържа касационната жалба, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът К. Дали от гр. София, действаща чрез пълномощника адв. Иванов, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и счита, че следва да бъде отменено. Сочи, че от материалите по административната преписка и приетите в съдебно заседание писмени доказателства е видно, че процедурата по чл. 16 и сл. от ППЗЗДет. е спазена в конкретния случай. По отношение на другото констатирано от първоинстанционния съд нарушение, изразяващо се в невръчване на плана за действие от 25.11.2021 г. на двамата родители, а само на бащата, споделя изложените в касационната жалба съображения за липса на такова нарушение, предвид обстоятелството, че несъгласуването му от майката се дължи единствено на нейното недобросъвестно поведение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол, първоинстанционният съд отменя по жалба на К. Дали задължително предписание П/Д-С-СЛ-002/11.01.2022 г., издадено от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Слатина, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. З от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) във връзка с чл. 18, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.), се предписва на К. Дали, като майка и законен представител на детето Е. Стефанова, да спазва съдебното решение от 20.07.2018 г., постановено по въззивно гр. д. 14140/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което се отменя решение 12662/09.08.2016 г. на СРС, в частта относно режима на лични отношения на детето Е. Стефанова и нейния баща Р. Рачев. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало във връзка с постъпили сигнали в Дирекция Социално подпомагане - Слатина на 02.07.2021 г. и на 21.10.2021 г. от Р. Рачев, с оплаквания за системни нарушения на режима на лични контакти с дъщеря му Е. Стефанова, поради отказа на майката К. Дали да предаде детето на бащата, съгласно определения в съдебното решение режим. Във връзка с постъпилите сигнали Дирекция Социално подпомагане - Слатина е отворила работа по случай с детето Е. Стефанова, считано от 26.10.2022 г., поради наличие на констатиран риск за детето по смисъла на параграф 1, т. 11, буква в от ДР на Закона за закрила на детето. За да отмени процесното задължително предписание първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от материално и териториално компетентен орган по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. - директора на Дирекция Социално подпомагане Слатина - по настоящия адрес на детето съгласно параграф 1, т. 15 от ДР на ЗЗДет, в предписаната от закона писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е изпълнена процедурата, предвидена в чл. 9-18 от ППЗЗДет. Първоинстанционният съд е преценил, че административният орган направо е пристъпил към изготвянето на план за действие по чл. 16а от ППЗЗДет., без преди това да извърши задължителните действия по чл. 16 ППЗЗДет, предхождащи издаването му. От друга страна е посочено, че по делото е представен като доказателство изготвен план за действие от 25.11.2021 г., връчен на Р. Рачев за съгласуване на 03.02.2022 г., но липсват данни същият да е връчен на К. Дали за съгласуване, което е нарушение на разпоредбата на чл. 16а, ал. З от ППЗЗДет. За основателно е прието оплакването на жалбоподателката, настояща ответница по касация, за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на обжалваното предписание, тъй като издаденото направление за ползване на социална услуга - Център за обществена подкрепа чрез Сдружение Институт по социални дейности и практики, не е съобразено с изготвената преди това предварителната оценка на потребностите на детето, съгласно която детето има нужда да продължи да ползва социалната услуга Психологическо консултиране и подкрепа към фондация Център Отворена врата". Прието е също така, че от данните, събрани при извършеното социално проучване, не се установява да е налице отказ от страна на К. Дали да ползва социални услуги за осъществяване на мерките за закрила на детето, предвидени в чл. 23 от ЗЗДет., т.е не е налице отказ от сътрудничество по смисъла на чл. 18 от ППЗЗДет., доколкото жалбоподателката възразява срещу ползването на социална услуга - Център за обществена подкрепа чрез Сдружение Институт по социални дейности и практики и желанието й е да продължи да ползва социалната услуга към фондация Център Отворена врата. Върховният административен съд, шесто отделение намира постановеното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Основателен е релевираният в касационната жалба довод за неправилност на оспореното съдебно решение поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилност и необоснованост на крайния правен извод на съда за наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, касателно неизпълнение на изискванията на чл. 16 от ППЗЗДет. за изготвяне на доклад за оценка на сигнала и доклад за оценка на случая. Както вече беше посочено, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е спазил процедурата по чл. 16 от ППЗЗДет., като не е предприел задължителните действия по извършване на оценка и изготвяне на доклади. Тези изводи са неправилни и необосновани. Към подадената касационна жалба са приложени 2 бр. доклади за оценка на постъпили сигнали от Р. Рачев от 12.07.2021 г. и от 26.10.2021 г., изготвени от социални работници в ДСП Слатина. Приложен е и доклад за оценка на случай от 23.11.2021 г., изготвен от социален работник в ДСП Слатина. Представените с касационната жалба доказателства са допустими в касационното производство писмени доказателства по чл. 219, ал. 1 от АПК, защото чрез тях се установяват касационни основания и са свързани с решаващите мотиви на първостепенния съд за наличие на допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е длъжен да укаже на страните представянето на доказателства за всички правнозначими факти и обстоятелства от значение за решаване на делото по силата на служебното начало - чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 171, ал. 5, предл. 2 от АПК, което не е сторено. Само след изпълнение на тези му указания съдът може да стигне до категоричен извод, дали оспореният пред него акт е законосъобразен. Съблюдаването на тези императивни процесуални норми се явява гаранция за правилното установяване на релевантните факти и прилагането на относимата материалноправна уредба. Изпълнението на служебното задължение на съда да даде указания по реда на чл. 171, ал. 5, предл. 2 от АПК на съответната страна за кои конкретни правнорелевантни факти от значение за изхода на спора не сочи доказателства, е условие за прилагане на тежестта на доказване, а нарушаването му винаги е съществено. В хипотезите, в които съдът преценява, че административната преписка е непълна или намира, че за някои обстоятелства от съществено значение за делото, в процесния случай относно спазване на регламентираната в чл. 16 от ППЗЗДет. процедура, страната не сочи доказателства, то задължение на съда е било да укаже на органа, че е длъжен да представи тази преписка в нейната цялост, както и че за определени обстоятелства не сочи доказателства съобразно правилото на чл. 171, ал. 5 от АПК, което в конкретния случай не е сторено. Цитираните по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано възприетата фактическа обстановка са довели до произнасяне с решение преди разясняване на спора от фактическа страна. Делото е останало непопълнено с относими към спора доказателства, което е пречка касационната инстанция да провери правилността на приложението на материалния закон. Основателно е и инвокираното от касатора възражение за неотносимост към настоящия правен на спор на изводите на съда, относно издаденото направление за ползване на социална услуга от 07.12.2021 г. и предхождащата го предварителна оценка на потребностите на детето от 14.09.2021 г., доколкото същите не са част от производството по издаване на процесното задължително предписание, както и с оглед обстоятелството, че предмет на последното е спазването на определеният със съдебно решение режим на лични отношения на детето с неговия баща. Необходимо е да се посочи също така, че в приложения план за действие от 25.11.2021 г. насочването на детето и родителите му към ползването на социални услуги в общността при идентифициране на потребност и спазването на постановеното съдебно решение по отношение на режима на лични отношения на детето с бащата са посочени като отделни дейности за постигането на краткосрочна цел 2: наблюдение и проследяване положението на детето. При тези данни настоящият състав счита, че делото е останало неизяснено от фактическа страна в резултат на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, които са съществени. Наличието им е основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения постановеното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. При новото му разглеждане съдът следва да установи фактическата обстановка въз основа на цялостната преценка на доказателствата и едва след изясняване на делото от фактическа страна, да постанови ново решение по съществото на спора. Първата инстанция трябва да обсъди всички доказателства поотделно и в съвкупност, вкл. представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, както и да изложи мотиви във връзка с наведеното възражение за неизпълнение на изискването на чл. 16а, ал. 3 от ППЗЗДет. за съгласуване на плана за действие с двамата родители на детето, както и относно наличието/липсата на отказ от сътрудничество от страна на майката. Въпросът относно присъждане на разноските следва да бъде решен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,